Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261001 от 04.11.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1992/2019
Вид
Решение № 261001
Подписан
04.11.2020
В сила
03.12.2020
Състав
ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 4.11.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на десети юли и през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ

ВЪЛКОВА при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1992 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът А. И. С. твърди на 24.06.2018 г., около 11:30 часа, в с. Хитрино, на кръстовището на ул.

“Еделвайс” с ул. “Мир” да е настъпило ПТП в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ******, собственост на М. Д.. Последният е предприел маневра движение на заден ход, за да преминат насрещно движещи се автомобили, като с лявата част на лекия автомобил е ударил дясната страна на преминаващата в направление от ж.п. прелеза към ул. Еделвайс електрическа инвалидна количка, управлявана от А.С.. В резултат на ПТП ищецът е получил увреждания: фрактура на дясна илиачна кост, фрактура на горен крайник – ляво рамо, ключица с дислокация на фрагментите. В резултат на травмата ищецът се е затворил в себе си, загубил е приятели и социални контакти, тъй като се счита за „недъгав“. Ищецът сочи, че изпитва болки в торса, нуждае се от помощта на близките си за хранене, обличане, физиологични нужди, което го кара да се чувства ужасно, да губи надежда и желание за живот, т.е. налице е силно негативен отпечатък върху психиката на ищеца. Извършена е операция. За л.а.

„БМВ“ не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ ответникът дължи заплащане на претърпените вреди. С писмо от 11.07.2018 г. е депозирано искане за извънсъдебно заплащане на сумата от 120000 лв., като на 27.09.2018 г. е последвал отказ от ответника. Ищецът сочи,че заплатеното му на 17.12.2018 г. обезщетение в размер на 45000 лв. е недостатъчно, поради което претендира присъждане на сумата от 75000 лв., тъй като твърди справедливият размер на обезщетение да съответства на първоначално предявения такъв от 120000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът

Г. ф. оспорва предявения иск. Счита, че изплатеното обезщетение от 45 000 лева компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита предявения иск за завишен по размер. Счита, че не дължи лихва от датата на събитието, тъй като не е дал повод за завеждане на иска, а е изплатил своевременно обезщетение, което е намерил за справедливо. Към молбата за извънсъдебно заплащане на претендираната сума ищецът не е представил всички необходими писмени доказателства за произнасяне по щетата. Прави искане за привличане на Е.Е.И. като трето лице-помагач. Моли искът да бъде отхвърлен.

Третото лице-помагач на ответника Е.И. не заявява становище по спора.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С решение №

26/23.06.2020 г. по НОХД № 121/2020 г. е потвърдена присъда № 8 от 18.02.2020 г., постановена по НОХД № 1821/2020 на Шуменски районен съд, с която Е.И. е признат за виновен в това, че на 24.06.2018 г. в с. Хитрино, на кръстовището на ул. “Еделвайс” с ул. “Мир”, при управление на л.а. „БМВ“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение - чл. 40, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. И. С. - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. “а” НК.

По делото е приета Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К. и д-р П.П., неоспорена от страните. Експертите посочват, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил: фрактура на крилото на дясна хълбочна кост и фрактура на лява ключица, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Към датата на инцидента А.И.С. е бил на 82 години, като възрастта му се характеризира със структурни и функционални промени на организма. Двете фрактури на ищеца са лекувани изцяло консервативно, а не оперативно. Фрактурата на лявата ключица е имобилизирана чрез ортеза за срок от 40 дни. За фрактурата на дясна хълбочна кост е избран консервативен метод - постелен режим за период от 25 дни. Според д-р К. по отношение на ищеца не е приложена репозиция на тазова фрактура и описаното не съответства на реалното лечение на пациента. От рентгенография е видно, че счупването е зараснало в абсолютно същата позиция, в която е и на диагностичната рентгенография. Болките са били най-силни в периода между настъпване на травмата и предприетото лечение, като с всеки изминат ден те са намалявали по сила и интензитет. Към настоящия момент ищецът се оплаква от непостоянни болки в лявото рамо и двата долни крайника, които обаче не могат да се свържат с голяма вероятност с процесното ПТП, тъй като и двете фрактури не засягат съседни стави. Касае се за дегенеративни ставни промени, свързани с преклонната възраст на ищеца, които са и причина той да ползва количка към момента на инцидента. Не се очакват негативни последствия в здравословното състояние на ищеца в резултат на процесното ПТП. Консервативният подход на лечение на ищеца е правилно подбран според оценката на вещото лице. Не са открити загрозяващи белези в областта на лява ключица и дясно хълбочно крило. При личен преглед на ищеца експертите констатират ограничен обем на движенията на раменна става най-вече поради дегенеративни изменения в сухожилията и мускулите на ротаторния маншон. Ограничението в движенията на дясна тазобедрена става се дължи основно на артрозните промени в самата става и сковаността на мекотъканните структури, които са обусловени от преклонната възраст на ищеца. Не са налице остатъчни последици от травмите на лявото рамо и тазовия пръстен претърпени по време на процесния инцидент. Налице са данни за пълно зарастване в позициите, в които са настъпили счупванията, като не се очаква те да доВ.до каквито и да било усложнения или негативни последствия за здравното състояние на ищеца за в бъдеще. От неврологична гледна точка ищецът е в задоволително общо състояние, не съобщава да е лекуван за мозъчна патология и за оплаквания от страна на централна нервна система.

Констатациите на вещото лице невролог за здравето на ищеца е посочено да нямат връзка с травмите.

В приета и неоспорена Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза изготвена от д-р А.П. (психиатър) и А.А. (клиничен психолог) се сочи, че у А.С. не са налице основания за диагностициране на психопатологична симптоматика, удовлетворяваща критериите на психично заболяване. Вземането на сънотворни може да е косвено свързана с процесното ПТП, както и със неблагополучия от здравословен характер. А.С. е запазил яснота на съзнанието при удара и е възприемал случващото се с него. Установяват се данни за развитие на период на остра адаптация (тревога, съпроводена с двигателно неспокойствие), както и на симптоми от телесен характер, пряко изводими от преживяния стрес. Имало е изживявания за безперспективност и отчаяние. Описаното състояние отговаря на критериите за остра стресова реакция. Симптоматиката е започнала спонтанно да отзвучава с отдалечаване на събитието във времето и с подобряване на медицинското състояние на ищеца. Няма наличие на Посттравматично стресово разстройство. С отминаване на острата стресова реакция се изчерпват и болестните (в тесен смисъл) промени, имащи пряко отношение към процесното събитие. Нуждите от успокоение и сън не са породени по време на процесното събитие. Към момента острата стресова реакция е отзвучала и наличните тревожност и безсъние нямат пряка връзка с процесното ПТП в смисъла на продължаващо психично заболяване. Може да се допусне наличие на косвена връзка прес психологичната реакция от общо медицинските проблеми на ищеца. Към момента на изследване ищецът е в нормално, типично за възрастовия и здравословния му статус състояние. Не се налагат допълнителни медикаменти иконсултации, които да касаят психичния му статус.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля О.В.А.. Свидетелят Сочи, че е внук на ищеца. След инцидента дядо му му позвънил и той отишъл на мястото на ПТП. Бил дръпнат настрани и лежал на земята. Оплакал се от болки в гърдите - към рамото и в тазовата част. В болницата ищецът разказал на свидетеля, че се опитал да пресече жп прелеза и да тръгне в посока Тимарево. Блъснала го кола БМВ, която се движела от съседната улица на заден ход. Ищецът живее в една и съща къща със свидетеля, на различни етажи, имат всекидневни контакти. След инцидента ищецът бил отчаян, казвал, че няма да се оправи, че ще умре. Станал изнервен, притеснявал се от това, че други хора трябва да се грижат за ежедневните му нужди - да го къпят и да го обслужват с памперси. След изписването при тридневен болничен престой два месеца идвала медицинска сестра, която два пъти месечно поставяла инжекции на ищеца. Два месеца и половина ищецът ползвал памперси. Оплаквал се от болки при смяната им. Поради болките обръщането му от една страна на друга ставало трудно. Свидетелят носел храна на ищеца, къпел го, извеждал го навън за чист въздух. На третия месец ищецът започнал да върви полека-лека сам, първо с патерици, а след това излизал с инвалидна количка. Споделял за страхове при излизане, но не и че не може да спи. Отказал да ходи на рехабилитации, тъй като се бил отчаял. Към настоящия момент ищецът продължава да се оплаква от болки, може да измине 10 метра и след това спира поради нараняванията. Движи се по-бавно, върви с бастун. Ищецът е станал нервене

При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 557, т. 2, б. „а“ КЗ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. На основание чл. 300 ГПК съдът съобразява влязлата в сила присъда по отношение извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Вредоносният резултат е причинен в резултат на нарушение на правилата за движение на заден ход - чл. 40, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на л.а. “БМВ” Е.И., като установени са неговата вина и причинната връзка между ПТП и получените от ищеца телесни увреждания.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа обстановка.