Решение № 4370 от 02.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11299/2025
- Вид
- Решение № 4370
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104А · Закон за движението по пътищата
- чл.104Аот · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4370 гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. Г.ЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.ЕВА Административно наказателно дело № 20251110211299 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. С. Х. от *** срещу наказателно постановление ( Н П ) №25-4332-011266/27.05.2025 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 50 (петдесет лева) за нарушение на чл.104А от ЗДвП.
С жалбата се оспорва НП, като се оспорва фактическата обстановка. Не му било пояснено, че освен глоба ще му бъдат отнети и контролни точки и затова не е възразил срещу съставения му акт.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебните заседания.
Депозирал е писмено становище, с което поддържа жалбата си и моли да бъде отменено НП.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява процесуален представител. Оспорва се жалбата и по същество се пледира за отхвърлянето й и за оставяне в сила като законосъобразно и правилно на НП, като от гласните доказателства е установен извършения състав на административното нарушение. Претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:
На 24.04.2025 г. свидетелите И. и Г. осъществявали служебните си задължения като полицейски служители, като се придвижвали в патрулен автомобил в гр. София по ул. „Околовръстен път“. На същата дата около 11:20 часа жалбоподателят М. Х. управлявал лек автомобил ***, с ДК № ********, собственост на ***** АД, клон ***, в гр. София по ул. „Околовръстен път“, с посока от с. Казичене към бул. „Ботевградско шосе“, попътно в съседна пътна лента на полицейския патрул. По време на управление на МПС-то жалбоподателя използвал мобилен телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му. Предвид този факт автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители, които видели осъщественото от него действие.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3348055 на 24.04.2025 г., за това, че на същата дата около 11:20 часа в гр. София по е управлява товарен автомобил марка ***, модел ***“, с ДК № ******** като използва мобилен телефон по време на движение, без устройство освобождаващо ръцете му, като е сам в автомобила.
Посочено е, че горното съставлява нарушение по чл.104Аот ЗДвП.
В АУАН, който е съставен от съответното оправомощено въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи – мл. автоконтрольор И., който е преназначен на тази длъжност със Заповед №513з9736/13.09.2024 г. и не е вписано възражение.
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР – главен инспектор Д. Д. Д., преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР със Заповед №8121К12547 от 12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, оправомощена по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. да издава наказателни постановления.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетелите И. и Г., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
2
Съдът кредитира и приложената по делото компютърна разпечатка.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
14, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Относно визираното в АУАН и НП нарушение по чл.104А от ЗДвП:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта в тази му част, така и в НП и същата съответства на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.
Съгласно чл.104А от ЗДвП: „ На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на 3 телефона без участие на ръцете му.“
Предвид горецитираната разпоредба водачът е длъжен по време на управление да не използва мобилен телефон без съответното устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като управлението на автомобила включва и краткотрайните спирания при забранителни сигнали на светофарните уредби. Необходимостта от използването на такова устройство по време на управление на МПС гарантира неотвличане вниманието на водача от пътната обстановка и освобождаване на ръцете му за управлението на автомобила.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС, като е използвал мобилен телефон по време на управление, без да използва за целта устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, т.нар. „свободни ръце”. Проверяващите жалбоподателя полицейски служители са установили този факт и са го спряли за проверка. Като в насока подкрепа на горното са показанията на свидетелите И. и Г..
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с правилата за употреба на мобилен телефон по време на управление на МПС. За това нарушение правилно квалифицирано по чл.104А от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, е наложено съответното наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за използването на мобилен телефон по време на управлението на превозното средство.
Размерът на административната санкция правилно е определена за това нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 50 лв.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
4
В процесното НП е отбелязано, че съгласно Наредба № Із -2539 на МВР за нарушението по чл.104А от ЗДвП на жалбоподателя следва да бъдат отнети 8 контролни точки, чиито брой е съответно определен съгласно Наредбата.
Настоящият състав намира, че въпреки, че не е посочена конкретната разпоредба от наредбата, не е допуснато съществено нарушение в тази насока.
В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно неизпълнение на задължението за водача – използване на мобилен телефон по време на управлението на превозното средство, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а в чл.6, ал.1 от посочената наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 17. за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача (чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП) - 8 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). Според Наредбата, при налагане на наказания за посочените нарушения, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Именно от анализа на тези текстове следва извода, че 5 отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление -момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление. Посоченото е още един довод, че отнемането на точки няма самостоятелен санкционен характер, поради което не може да бъде прието, че представлява наказание по чл. 13, б. „в“ от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който не се е явил в проведените съдебни заседания, но е представил писмена защита, както и самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 120 (сто и двадесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.