Решение № 7294 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7294 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110143178 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Д.З.е“ АД е предявило иск по чл.500, ал.2 КЗ срещу С. М. Ю. за сумата от 2200 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по преписка № 210581749 за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.С., вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. на път В 65 1145, км 17+500, предизвикано по вина на ответника, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е бил ищецът, като към датата на събитието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.07.2021г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ платил обезщетение по повод претърпени от Д.С.С. неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП от 30.10.2019г., предизвикано по вина на ответника. Неимуществените вреди се изразявали в болки и страдания от получена контузия на главата с прорезна рана и контузия на лумбалната област. Между ищеца и увреденото лице Д.С. било подписано споразумение на 17.03.2020г. за уреждане на претенциите и изплащане на обезщетение от 2200 лева по повод процесния инцидент. От ответника се търси регресна отговорност за платеното застрахователно обезщетение, защото към датата на произшествието е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че процесното ПТП е 1 настъпило вследствие на виновното и противоправното поведение на ответника, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът. Не оспорва, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на пострадалия застрахователно обезщетение в твърдения размер. Оспорва, че изплатеното обезщетение е завишено с оглед действително търпените неимуществени вреди, като сключеното с пострадалото лице споразумение не обвързва виновния водач относно търсената от последния регресна отговорност. Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по отношение на размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, което било прекомерно завишено с оглед на установените увреждания на пострадалото лице. Ищецът твърдял, че заплатената сума е за целия период на възстановяване, който с оглед на назначената терапия е 7 дни, като нямало данни по делото да е продължил по-дълго.

Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключен с ответника договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е платил обезщетение на увредено лице за неимуществени вреди, настъпили при ПТП по вина на ответника, обемът на причинените неимуществени вреди, както и че ответникът е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление.

По делото няма спор, че на 30.10.2019г. на път В 65 1145, км.14 +500 по вина на ответника в качеството му на водач на л.а. „А**“ с рег. № ** МВ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал друг участник в произшествието – водачът на т.а. „ГАЗ 53А“ с рег. № ** АМ - Д.С.С..

Няма спор по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на ответника е ищцовото застрахователно дружество.

Не се спори за това, а от и отбелязаното върху констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 30.10.2019г. се установява, че към датата на произшествието ответникът е бил неправоспособен водач.

От приетото като доказателство споразумение от 17.03.2020г. между ищцовото застрахователно дружество и Д.С.С. се установява, че по повод процесния инцидент ищцовото дружество е поело задължение спрямо Д.С. в качеството му на увредено при инцидента лице да му изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2200 лева. Посоченото е, че размерът на обезщетението обхваща всички болки и страдания вследствие на процесния инцидент. Няма спор по делото, а и от представените доказателства (платежно нареждане от 15.01.2020г. и платежно нареждане от 20.03.2020г.) се установява, че определеното обезщетение е платено изцяло на увреденото лице.

От приетото по делото заключение по съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие Д.С. е получил прорезни наранявания, травма на главата и на лумбалната област. Това е причинило на пострадалия болки, дискомфорт, както и 2 оплаквания при движение за определен период от време. Назначена е консултация с неврохирург и е дадена рецепта за прием на мипрофен в продължение на 7 дни, което е противовъзпалителнно лекарство за облекчаване на болковата симптоматика и признаците на локална тъканна реакция при мекотъканни травми. Оплакванията са били с голям интензитет непосредствено след произшествието, но постепенно са отзвучали в резултат на провежданото лечение за период от около един месец.

Сключеното между ищцовото застрахователно дружество и увредено лице споразумение не обвързва ответника, който не е бил страна по него – арг. чл.21, ал.1 ЗЗД.

Ответникът отговаря за причинените неимуществени вреди, чийто размер се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, като регресната отговорност на ответника е ограничена до размер на изплатеното от застрахователя обезщетение на увреденото лице. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от 1968г.). В случая съдът взема предвид характера на увреждания – контузия на главата и контузия в областта на лумбалната област, като не се установени фрактури. Увреденото лице е лекувано в домашни условия и терапията се състояла в прием на противовъзпалително лекарство в срок от 7 дни. Не се установяват трайни последици и увреждания. При така установените факти съдът намира, че към датата на настъпване на произшествието (30.10.2019г.) обезщетение в размер на 1500 лева отговаря на принципа на справедливостта.

Предвид горното искът следва да се уважи до сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.07.2021г.) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По разноските:

Само ищцовото дружество е направило искане за присъждане на разноски, като му се следват такива съразмерно с уважената част от иска или сумата от 560,46 лева предвид списък на разноските по чл.80 ГПК, за извършването на които са представени доказателства, като размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя в минимален размер от 100 лева поради невисоката правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. М. Ю., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. М., да плати на „Д.З.е“ АД, ЕИК **49, със седалище и адрес на управление : гр. С**, на основание чл.500, ал.2 КЗ сумата от 1500 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по преписка № 210581749 за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.С., вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. на път В 65 1145, км 17+500, предизвикано по вина на ответника, 3 чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е бил ищецът, като към датата на събитието ответникът не е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.07.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2200 лева.

ОСЪЖДА С. М. Ю., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. М., да плати на „Д.З.е“ АД, ЕИК **49, със седалище и адрес на управление : гр. С**, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 560,46 лева – разноски.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : ***, BIC : UNCRBGSF при „У.Б.к“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4