Акт № 198 от 30.05.2022, съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500907 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на *** чрез пълномощника й – адвокат *** от ВТАК възвивна жалба е решение № 444/26.10.2021 г. по гр.д. № 1325/2021 г. на ГОРС , с което е отхвърлен предявения от нея срещу „БДЖ-ПП“ ЕООД-Поделение за пътнически превози-Горна Оряховица- гр.Г.Оряховица, иск за отмяна на наложено й със заповед на директора № 45/11.06.2021 г. дисциплинарно наказание „забележка“, с молба за отмяна на решението, уважаване на иска с присъждане на направените по производството разноски. В с.з. поддържа жалбата.

Навежда оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, сведени най- общо до неточна преценка и незачитане на всички установени със събраните доказателства, обстоятелства/ чл.12, чл. 235, ал.2 ГПК/, значими за признанието на предявеното преобразуващо право , породено от липса на факт на извършено от субективна страна / липса на вина/ дисциплинарно нарушение/ който-обратно: съдът е приел за настъпил/.

Ответната страна чрез пълномощника си адвокат Д.Х. от ВАК оспорва жалбата с доводи за съответствие на решението със събраните доказателства и материалния закон. Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски.

Съдът , като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищцата твърди , че работи при ответното поделение на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД на длъжността „ кондуктор“. Със заповед № 45/11.06.2021 г. работодателят й е наложил дисциплинарно наказание „забележка “ за това , че на 04.05.2021 г. в първия 1 вагон на влак 2612 в участъка гара Мездра – гара София в нарушение на заповед № 491/29.04.2021 г. на директора на ППП Г.Оряховица е била без поставена защитна маска на лицето .

Оспорва законността му с отрицание поведението й да съставлява факт на дисциплинарно нарушение поради обстоятелствата, че а/ в момента в който е нямала предпазна маска не е изпълнявала служебните си задължения , а е преминавала през първия вагон на влака, в който не тя , а началникът му е проверявал пътниците , за да стигне до личния си багаж , намиращ се в първото купе, където държала лекарствата си и вода; б/ страда от хронична обструктивна белодробна болест , свързана със задух и носенето на предпазна маска е противопоказно с оглед задоволяване на нуждата й от въздух , за да се предотврати пристъп на такъв ; в/ не е била запозната със заповед № 491/29.04.2021 г.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да отмени наложеното й дисциплинарно наказание , с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът оспорва иска с доводи поведението на ищцата да осъществява материалноправния фактически състав на вмененото й нарушение на трудовата дисциплина – чл.187, ал.1, т.7, вр. с чл.186 КТ. Моли да бъде отхвърлен като неоснователен , с присъждане на направените по производството разноски .

Трудовоправният спор според съдържанието на жалбата / доводите за неправилност на решението произтичат от непризнатите в мотивите му основания за незаконност на дисциплинарното наказание, наведени в исковата молба/ подлежи на пълно въззивно преразглеждане – чл. 269, изр.2-ро, чл.270 ГПК.

Предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неносенето от ищцата на защитна маска на лицето / чиято необходимост, произтича от съществуващата пандемична обстановка в страната свързана с разпространението на СOVID- 19/ на 04.05.2021 г. по време , когато тя е била на работното си място/ влак 2612 / за изпълнение на трудовите й функции на кондуктор е факт, установен с дадените от нея по реда на чл.193 КТ писмени обяснения и показанията на свидетеля *** / началник влак/.

Случаят е станал предмет на дисциплинарно разследване по повод на реакция на пътничка във влака, която проявила по явно критичен начин своето неодобрително отношение на място към неносенето на маската, изразено впоследствие в писмено оплакване до работодателя.

Носенето на защитната маска е въведено от същия като задължение на всички служители от Поделението за пътнически превози Горна Оряховица по време на работа , както при непосредствено обслужване на клиенти , така и когато се намират на закрито в обществен транспорт по силата на заповед № 491/29.04.2021 г. / т.2 и т.3/ на директора му / л.14 от делото/ и съставлява законно нареждане на работодателя по смисъла на чл. 126, т.7 КТ. Знанието , че й е вменено това задължение е факт, който е установен с показанията на свидетеля ***, а следва да се приеме и за подразбираемо / косвено/ признат от нея по логическо умозрение – извод, произтичащ от нейния отговор на забележката , отправена й от пътничката във влака във връзка с непоставената защитна маска , съдържащ обяснението , че поради заболяване не може да я сложи , а не , че не е задължена да я сложи .

Това й поведение притежава белега неправомерност, тъй-като разкрива очевидно неизпълнение на трудово задължение и затова търпи укор да съставлява виновно нарушение на трудовата дисциплина- чл. 187, ал.1, т.7, вр. с чл.186 КТ. Оправдателното твърдение на ищцата , че носенето на защитна маска е противопоказно за здравето й с 2 оглед схващаното като оневиняващо обстоятелство, че страда от хронична обструктивна белодробна болест/ удостоверена с представената по делото медицинска бележка / , причиняваща й задух, който би бил стимулиран от нея/ маската/ и би довел до пристъп, е лишено от медицинско и правно основание.

Това е така , защото при А. въпросната болест е в лека форма , носенето на защитна маска би могло да влоши състоянието само на хора с изключително тежка форма на болестта , когато са налице и редица усложнения , а в случая даже е било и е наложително да се носи такава / с цел предпазване от заразяване със SARS-CoV 2/- заключението на вещото лице д.С. по допуснатата от въззивния съд , изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Дори и ищцата да е мислила, т.е. да е била субективно убедена , че носенето на защитна маска е противопоказно за здравето й , това й убеждение не изключва нейната вина поне на плоскостта на небрежното й проявление , което се предполага по общо правило / чл.45, ал.2 ЗЗД/ и се обяснява с неизпълнение на абстрактния обективен модел на неположената дължима грижа на добрия стопанин/ чл.63 ЗЗД/ , т.е. в конкретика : на грижата за предварително изясняване по компетентен медицински начин на ползата и вредата от носенето на защитна маска при изпълнение на служебните задължения.

Представената разпечатка на дигитална фотографска снимка показва , че ищцата е без маска по време на изпълнение на трудовите й функции по непосредствено обслужване на пътниците , но дори и да не бе така , а както тя твърди по горе съгласно обстоятелствата в б.“а“ , пак не е освободена от изпълнение на задължението й , даже и временно и е нелогично/ предвид затвореното пространство на вагона и присъствието на пътници в него / да е освободена- вж. т.3 на заповед № № 491/29.04.2021 г.

Изложените съображения са напълно достатъчни да бъде възприет извода за неоснователност на предявения иск / отрицателен за него правораздавателен резултат /. При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 900 лева, представляваща направени по въззивното производство разноски – чл.78, ал.3 ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение 444/26.10.2021 г. по гр.д. № 1325/2021 г. на ГОРС .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК П. ЮЛ. АС. , с ЕГН: ********** да заплати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, с БУЛСТАТ 1754056470213, с адрес: гр.Г.Оряховица , ул.Цар Освободител № 112-А към БДЖ –Пътнически превози“, съкратено „БДЖ-ПП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Иван Вазов № 3 , сумата 900 лева, представляваща направени по въззивното производство разноски .

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1._______________________

2._______________________

4