Решение № 339 от 05.10.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Козлодуй, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100702 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, бл. 6, представлявано от законните си представители, чрез процесуален представител адв. С. В. М., срещу А. Н. Б., ЕГН ********** с адрес в с.Рогозен, общ. Хайредин, ....., община Хайредин, област Враца, с която е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 984/28.07.2025 г. по ч.гр.д. № 2030/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 489,96 лв., представляващи главница за месечни и еднократни такси, абонаменти, допълнителни пакети и услуги по сключени договори за мобилни услуги за периода от 25.01.2023 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане; 1 775,91 лв., представляващи главница за лизингови вноски за периода от 25.01.2023 г. до 24.06.2023 г. по посочените в заповедта договори за лизинг, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане и присъдените в заповедното производство разноски в размер на 45,32 лв. държавна такса и 374,00 лв. адвокатско възнаграждение, или общо 419,32 лв.

В исковата молба ищецът поддържа, че вземанията произтичат от сключени между страните договори за мобилни електронни съобщителни услуги, договори за лизинг на крайни устройства и аксесоари, както и договор 1 за услуга „Интернет за дома“. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил своевременно паричните си задължения по договорите, вследствие на което договорните отношения са били прекратени, а неизплатените задължения са били включени във фактура № 7352771070/25.06.2023 г. за клиентски номер 006832501.

Ищецът не претендира неустойки по договорите за мобилни услуги, а само вземанията, посочени в заповедта за изпълнение – неплатени задължения за мобилни услуги и лизингови вноски.

Ответникът получил препис от исковата молба и приложенията не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и не е направил възражения срещу предявения иск.

В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но е подал молба, чрез процесуалния си представител, с която е заявил, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло.

Ответникът редовно призован не се явява, не се представлява.

УСТАНОВЕНА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

От представените по делото писмени доказателства, както и от приобщените материали от заповедното производство, се установява, че между страните са били сключени договорни отношения, по силата на които ищецът е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги и е предоставил за ползване срещу заплащане на лизингови вноски определени крайни устройства и аксесоари.

Установява се сключването на договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............, считано от 22.04.2022 г., както и договор за лизинг от същата дата за устройство XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey.

На същата дата е сключен и договор за лизинг № 626147862 за базови аксесоари, както и са налице договорни отношения относно застрахователна полица № 10359992 „Smartphone Protect“.

На 09.09.2022 г. е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер .............

На 04.02.2023 г. са сключени договор за лизинг № 627514091 за базови аксесоари и договор за лизинг за устройство MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, както и е налице застрахователна полица № 10475626.

Между страните е бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ...... от 20.12.2022 г., както и договор за лизинг от същата дата за LAPTOP ACER Aspire 3 15.6 A315-58 Blue .

Установява се също сключването на договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер ........ от 04.02.2023 г., по силата на който на ответника е предоставено за ползване устройство ZTE 4G MF296R за срока на договора.

Налице е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............ от 2

04.02.2023 г.

На 20.12.2022 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............., както и договор за лизинг за устройство MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, договор за лизинг за базови аксесоари и застрахователна полица № 10457654 „Smartphone Protect“.

От представените фактури и справки за задълженията се установява, че по договорните отношения са начислявани съответните месечни абонаментни такси, такси за предоставени услуги и дължимите лизингови вноски.

Ищецът твърди, че задълженията не са били заплатени в срок и поради това договорните отношения са прекратени, като към 19.06.2023 г. е преустановено предоставянето на услугите.

Неплатените задължения са обобщени във фактура

№

7352771070/25.06.2023 г. за клиентски номер 006832501.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Предявеният иск е процесуално допустим. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, когато е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или тя е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, заявителят може да предяви иск за съществуване на вземането.

В настоящия случай от данните по делото се установява, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с определение № 1676/11.03.2026 г. по ч.гр.д. № 2030/2025 г.

Районен съд – Кюстендил е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

Исковата молба е предявена в предвидения от закона срок.

Производството по чл. 422 ГПК се развива по общия исков ред, поради което съдът следва да установи съществуването на вземането въз основа на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания или възражения.

Предмет на настоящото производство е съществуването на вземанията, удостоверени в издадената заповед за изпълнение, а именно вземането за 489,96 лв. и вземането за 1 775,91 лв., ведно със законната лихва. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, според която предметът на делото по чл. 422 ГПК се определя от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

1. Относно вземането за мобилни услуги.

От представените договори се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника съответните електронни съобщителни услуги, а ответникът – да заплаща уговорените месечни такси и стойността на предоставените услуги. Представените договори съдържат данните на ответника като титуляр на услугите, съответните предпочетени номера и 3 уговорените условия. Представени са и Общи условия, с които ответникът е приел да бъде обвързан при ползването на услугите.

От фактурите и справките за задълженията се установява начисляването на съответните суми за периода от 25.01.2023 г. до 24.04.2023 г.

Размерът на това вземане е посочен в заповедта за изпълнение като 489,96 лв.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на начислените суми, нито е направил възражение за тяхната недължимост.

При това положение съдът приема за установено, че към момента на приключване на съдебното дирене ответникът дължи на ищеца сумата 489,96 лв., представляваща неизплатени задължения за мобилни услуги.

2. Относно лизинговите вноски.

От представените договори за лизинг се установява, че ответникът е получил за ползване посочените в договорите устройства и аксесоари срещу задължение за заплащане на договорените лизингови вноски. Предмет на вземането, удостоверено със заповедта, са лизингови вноски за периода от 25.01.2023 г. до 24.06.2023 г., общо в размер на 1 775,91 лв.

Представените договори индивидуализират предмета на лизинга, размера и периодичността на дължимите плащания. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на тези вноски.

При липса на плащане и при установените договорни отношения съдът приема, че вземането за лизингови вноски е възникнало и е станало изискуемо, като общият му размер за процесния период възлиза на 1 775,91 лв.

3. Относно прекратяването на договорните отношения.

От представените Общи условия и доказателствата за неизпълнение се установява, че при неплащане на дължимите суми операторът е имал договорно основание да прекрати договорните отношения при предвидените в Общите условия предпоставки.

Ищецът е представил и доказателства относно изпращането на покана за доброволно изпълнение.

С оглед установеното неизпълнение съдът приема, че прекратяването на договорните отношения не препятства установяването на вече възникналите и изискуеми парични задължения.

Същевременно съдът съобразява, че предмет на настоящото производство са единствено вземанията, включени в заповедта за изпълнение, а именно сумата за мобилни услуги и сумата за лизингови вноски. Неустойки не са предмет на установяване по настоящото дело.

4. Относно законната лихва.

В заповедта за изпълнение е присъдена законна лихва върху главниците, 4 считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при забава на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Доколкото с исковата молба ищецът поддържа вземането си за законна лихва, а същата е включена и в заповедта за изпълнение, искането следва да бъде уважено в посочения размер и период.

Съществуването на вземането по чл. 422 ГПК се установява към момента на приключване на съдебното дирене.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски.

От представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им се установява, че в настоящото исково производство ищецът е направил разноски за: държавна такса – 23,17 евро и за адвокатско възнаграждение – 245,42 евро, или общо 268,59 евро.

Тези разноски са доказани по основание и размер и следва да бъдат присъдени на ищеца.

По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите са посочени в самата заповед за изпълнение в общ размер на 419,32 лв., от които 45,32 лв. държавна такса и 374,00 лв. адвокатско възнаграждение.