Решение № 774 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330201743 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16 –

2400011/20.02.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.

Пловдив, с което на „***” ООД, ЕИК: ***, с адрес по седалище и управление:

***, представлявано от управителя Г. Т. Ч. е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.9а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.С. С., който заявява, че поддържа жалбата си. В последната се навеждат твърдения, че проверката е извършена през месец януари 2023г., а АУАН и НП са издадени в началото на 2024г., т.е. изтекли са всички срокове от установяване на нарушението, до съставяне на АУАН и НП. Предвид на това моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от началник отдел К., която оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение по отношение на размера на възнаграждението на представителя на жалбоподателя. Моли Съда да приложи решението на СЕС и да намали под 1 минималния размер това възнаграждение, при евентуално уважаване на жалбата, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

В периода 04.01.2023г. – 31.01.2023г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „***“ ООД в обект на контрол игрална зала „***“ в ***. Изискани са с призовка данни, а именно графици за работа и форми за отчитане на работното време за периода: месец септември 2023г. – месец януари 2024г./до момента на връчване на призовката/ за работещите в игрална зала в г***. В ДИТ – Пловдив била представена Заповед № 164/30.11.2023г., с която на осн. чл.142 ал.2, чл.149 ал.1 и 2 от КТ и във вр. с чл.7, чл.8, чл.9 ал.2 и 3 от КТ, считано от 01.12.2023г. е въведено сумирано изчисляване на работното време с месечен период на изчисляването му за всички работници и служители във всички стопанисвани от дружеството игрални зали в страната, включително и в гр.Пловдив. За този месечен период на сумирано изчисляване на работното време, считано от 01.12.2023г. , за работата на работниците и служителите в игрална зала в г***, от страна на работодателя са били направени справки, в които било отчетено работното време на работниците и служителите. Представена била справка за месец декември 2023г., с описани в нея име и фамилия на работниците и с посочен брой дневни смени, брой нощни смени, приравнени нощни часове към дневни, общо часове, месечна норма, разлика /изв.тр./, ТВ за изв.тр., увел.изв.тр. 50%, увеличение за нощен труд, в т.ч.ДТВ за нощен труд, всичко увеличения, празници. При проверката била представена справка /отчет/ за месец декември 2023г. с посочен брой часове и справка за месец декември 2023г.с посочени нощни часове, дневни часове, рекапитулация, РЗ-брутна.

Работни дни, клас, часова ставка. При проверката не бил представен поименен график за работа за установения, считано от 01.12.2023г. месечен период на сумирано изчисляване на работното време – месец декември 2023г., в който от страна на работодателя да бъде планирана работата на работниците и служителите в игрална зала в г*** по дни, с посочена продължителност на работните смени и редът за тяхното редуване. В нито една от посочените справки не е била посочена планираната работа за всеки един от работниците – работна смяна, която е следвало да отработи през съответни дни през месеца, нейната продължителност, редът за редуване на смените. Редът за редуване на смени не бил определен и в представен при проверката Правилник за вътрешния трудов ред.

При извършената проверка било установено, че на 30.11.2023г. в *** – адрес по седалище и управление на „***“ ООД, последното дружество като работодател, едновременно с установеното сумирано изчисляване на 2 работното време с едномесечен период на неговото отчитане, считано от 01.12.2023г., бе бил изготвен и утвърден поименен график за работа в периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време – месец декември 2023г. за работниците и служителите в игрална зала „***“ в г***.

Констатираното било определено като нарушение по чл.9а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Предвид на това бил съставен АУАН № 16-2400011/31.01.2024г., въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят П. Н. Т., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Заявява, че при извършената проверка, която била по сигнал на бивш служител, извършена през януари 2024г., изискала справи във връзка със сумираното работно време. Били представени множество справки, но не били представени утвърдени графици, от които свидетелят да установи каква е била планираната работа за всеки един от служителите в посочения период. Това било нарушение по чл.9а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, поради което съставила и АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, достоверни и съотвестващи на приложените по административната преписка писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Безспорно по делото е установено, че е извършена проверка на жалбоподателя от служители на въззиваемата страна, в която са изследвани документи, свързани с трудовото законодателство. Предвид констатирани нарушения административният орган е съставил АУАН № 162400011/31.01.2024г., в който е посочено, че проверката на дружествотожалбоподател е била извършена в периода 04 януари 2023г. – 31 януари 2023г.

Изследвани са документи, касаещи организация на работа в проверяваното дружество в по-късен момент, а именно ноември и декември 2023г., което води до извода, че явно посочения период на проверката 04.01.2023г. – 31.01.2023г. не отговаря на действителния период на проверката. Факт е обаче, че именно този период е посочен в АУАН, който период в последствие е повторен и в обжалваното наказателно постановление № 162400011/20.02.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В настоящият случай проверката е извършена /с оглед записаното в АУАН и НП/ в периода 04.01.2023г. – 31.01.2023г., а АУАН е съставен на 31.01.2024г. – т.е. една година след извършване на проверка на дружеството нарушител. Със съставяне на АУАН административно наказателното производство стартира пред административния орган, който описва констатациите, а правата на 3 нарушителя са единствено в това да посочи възражения, но не и да участва активно в описание на фактическата обстановка. Последното е изцяло в правомощията на административния орган, който е длъжен да посочи определени реквизити в АУАН, които да гарантират правото на защита на нарушителя. Тези реквизити подробно са посочени в чл.42 от ЗАНН. А както бе посочено по-горе в процесния АУАН е посочено, че проверката е извършена в предходен период, а АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН.

С издаване на наказателното постановление административно наказателното производство пред административно наказващият орган приключва и този акт също следва да съдържа определени реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. Но преди да състави наказателно постановление административно наказващият орган има правомощия, съгласно чл.52 от ЗАНН, в които следва да прецени законосъобразността на съставения АУАН, сроковете по чл.34 от ЗАНН и да приложи правилно закона. В настоящият случай административно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗАНН, а е съставил обжалваното наказателно постановление, в който отново е посочил, че проверката е била извършена в периода 04.01.2023г. – 31.01.2023г. С това административно наказващият орган отново повторил този период, с което явно потвърждава допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като не е посочил, че е налице нередовност в АУАН по реда на чл53 ал.2 от ЗАНН, с което да охрани и правото на защита на жалбоподателя.

Всичко изложено до тук води до извода, че още със съставяне на АУАН административният орган е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, като е съставил АУАН повече от три месеца след проверката, при установен нарушител. Тези факти са потвърдени и при съставяне на обжалваното наказателно постановление, без да е посочено, че се касае за техническа грешка или друг пропуск, което затвърждава извода на административно наказващият орган, че проверката на дружеството жалбоподател е била извършена именно в посочения времеви период.

Допуснато е съществено процесуално нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като Съдът не следва да се произнася по същество на нарушението.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е представен договор за правни услуги и процесуално представителство, видно от който дружеството жалбоподател е възложило на адв.С. С. да го представлява в настоящото производство и е било договорено възнаграждение в размер на 800лв.

Представителят на административния орган направи възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя и направи искане за намаляването му с оглед сложността на делото и решението на СЕС. Съдът констатира, че още в жалбата е посочено, че е налице 4 нарушение по чл.34 от ЗАНН, като съдът не се е произнесъл по същество на констатираното нарушение, а е уважил жалбата за допуснатото процесуално нарушение. Предвид на това производството не е с правна и фактическа сложност, а в хода на въззивното производство представителят на жалбоподателя не ангажира доказателства и не направи допълнителни искания. Съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и може да прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Предвид на това Съдът счита, че възнаграждението на адв.С. следва да бъде определено в размер от 200 лв. съобразено с проведеното производство, направените искания и ниската правна сложност на настоящия казус.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

/НП/

№

16

–

2400011/20.02.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.

Пловдив, с което на „***” ООД, ЕИК: ***, с адрес по седалище и управление:

***, представлявано от управителя Г. Т. Ч. е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.9а ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив да заплати на „***” ООД, ЕИК: ***, с адрес по седалище и управление: ***, представлявано от управителя Г. Т. Ч. сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуален представител.