Решение № 129 от 16.05.2022, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. А. 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20215310100954 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.124 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са наследници на е.а. К.а, В.А. С., Любина Апостолова С., Ч.А. Б. и Г.А.Т. и по наследство от тях притежават правото на собственост върху ПИ *** по КККР на с. Д. с площ от 2559 кв.м. От смъртта на наследодателите до настоящия момент имотът се владее само от тях. Ограден е с телена мрежа и масивен зид, има метална врата, заключена с катинар. В него отглеждат овошки. Ищецът Г.К. със съгласието на останалите ищци през месец февруари 2009г. е поставил в имота фургон за живеене върху предварително излят фундамент от бетон. Никой друг не е упражнявал фактическа власт върху него. Няколко месеца преди подаване на исковата молба установили, че ответникът С.К. е признат за собственик по давностно владение на същия недвижим имот с нотариален акт №20, том4, дело №567/14,06,2018г. по описана нотариус К. След това с нотариален акт №167, том 5, дело №879/11,09,2018г. на същия нотариус той е продал правото на собственост върху него на Н.Н. Х. С това се оспорва притежаваното от ищците право на собственост, поради което молят да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на описания недвижим имот при квоти, посочени в исковата молба, като се отмени нотариален акт №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус С. К. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът С.К. оспорва предявения иск. Твърди, че е владял описания в исковата молба поземлен имот много повече от 10 години преди 2018г. В него не е имало поставен фургон за живеене, нито бетонна плоча. Ограден е само частично с телена мрежа само от страна на пътя, липсва врата. Твърди, че нотариалният акт, на който се позовават ищците, се отнася до друг недвижим имот, а ако е за същия – ищците на са го владели за период от 10 години преди съставянето му. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът Н. Н. Г. твърди, че е купила имота от С.К. и не знае кой го е владял преди сключване на договора между тях. Когато го купила имотът не бил ограден от всички страни и в него нямало фургон.

1

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

С нотариален акт №131, том I, дело №664/1988г. е.а. К.а, В.А. С., Л.А.

С., Ч.А. Б. и Г.А.Т. са признати за собственици по наследство и давностно владение върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 2280 кв.м., находящо се в с. Д., Пловдивска област, което село е без регулационен план, при граници: улица, стопански двор и К. Г. С.. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза В.Г. се установява, че по КККР на с. Д. този недвижим имот е заснет с идентификатор №***, съответно че този поземлен имот е идентичен с имот пл.№13 по плана от 1985г. В разписния лист към неодобрения кадастрален план на селото имот №13 е записан като двор на Т.А.Х.. От удостоверение за наследници на същия е видно, че такива са ищците по делото, както и че наследствените им дялове са 3/12 общо за ЦВ. К. СТ. и П.

К. СТ., 3/12 за Н. АНГ. Б., 1/12 за К. Т. КР., 1/12 за П. Т. КР., 1/12 за Г. Т. КР. и 3/12 общо за ЕЛ. Х. Й. и П. Х. СТ.. При тези квоти те са придобили съответните идеални части от притежавания от наследодателя им недвижим имот.

Между тях и ответниците е възникнал спор относно принадлежността на същото, тъй като С.К. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху същия недвижим имот - №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус С. К. след което го е продал на Н.Н. Х.– нотариален акт №167, том 5, дело №879/2018г. по описана нотариус С. К.

Или всяка от страните притежава документ, с който удостоверява правата си, съответно и в нейна тежест е да установи основанието, на което твърди, че е придобила правото на собственост.

Ищците са установили, че техните преки наследодатели – децата на Т.Х., са придобили по наследство и давност спорния имот. Това е станало с показанията на свидетелите Н. А. и Никола Тодоров. Те живеят в с. Д. и познават всички хора в това населено място. Познават добре имота на Т.Х. и очертават неговото местоположение и площ, тъй като същият е бил ограден още от първоначалния му собственик. Впоследствие каменната зидария е започнала да се руши, но наследниците му са поставили мрежа и циментови колове за ограда. В нея има врата, която се заключва, като всеки от наследниците си има ключове. В дворното място има засадени овощни дръвчета, като повече от 60 години той се обработва от наследниците на Т.Х., които освен това засаждат грах, фасул и картофи. Г.К. поставил в имота фургон върху бетонна основа през 2009г. Свидетелите не познават лице на име С.К., а също и Б.В., Й.А. и П.К. и не са виждали друг, освен наследниците на Т.Х., да влизат в притежаваното от него дворно място.

Показанията им са основани на непосредствено възприети факти и обстоятелства, както и на системни наблюдения върху недвижимия имот. Не е така по отношение на показанията на свидетеля С.Н. С. Възприятията на същия са епизодични, посещавал е имота общо 7 - 8 пъти, през различни интервали от време. Последният път, когато е станало това, е през 2018г.

Спомня си, че имотът е около един декар и половина – два декара, както и че в него не е имало постройка. Бил ограден с мрежа и бетонови колове.

Единственото което знае свидетелят, е, че С.К. е обработвал нива в с. Д., като засаждал в нея картофи. Един път дори си купил от тях. Същият обаче не сочи периодът, в който е станало това. Ето защо от показанията му не може да се направи извод, че ответникът е установил свое владение върху процесния недвижим имот, както и кога е станало това, съответно дали е изтекъл срок от 10 години. Не е установено също така дали същото е било непрекъснато, явно и необезпокоявано. Дори да се приеме, че ответникът К. е обработвал нивата, предмет на спора, или част от нея, то през същия период от време, ищците също са упражнявали фактическата власт върху тази вещ, като също са я обработвали. Не се доказа, че те са узнали за действията на К.. Напротив, установи се, че той по никакъв начин не е манифестирал владението си, тъй като никой в селото не го познава.

2

С оглед на горното ищците не са загубили правото си на собственост върху процесния имот, тъй като ответникът не е придобил същото по давностно владение. От събраните по делото доказателства се установи, че той не е упражнявал фактическата власт върху него в продължение на 10 години, тъй като това са правили ищците. Поради това нотариален акт №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус С. К. невярно удостоверява неговата принадлежност и следва да бъде отменен.

Тъй като К. не е притежавал правото на собственост върху имот *** по КККР на с. Д. към момента на сключване на договора за покупко-продажба на същия, оформен с нотариален акт №167, том 5, дело №879/2018г. по описана нотариус С. К. то той не е могъл да прехвърли същото, съответно Н.Г. не го е придобила на основание покупко-продажба.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават правото на собственост при квотите, посочени в исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 50 лева, заплатена държавна такса за образуване на дело и 15 лева, заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и 850 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице. Останалите разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, са такива извън настоящото производство, поради което и макар и свързани с него, не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. К., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Ц.И.А. II“ №104, ет.5, ап.45, и Н. Н. Г., ЕГН ********** от гр. А. пл.“А.Н.Х.“ №3А, че П. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Александър Стамболийски“ №62 е собственик на 1/12 идеална част, К. Т.

КР., ЕГН ********** от гр. П. ул.“Славееви гори“№31, ет.5, ап.13, е собственик на 1/12 идеална част, Г. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“ №10, е собственик на 1/12 идеална част, Н. АНГ. Б., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“ №12, е собственик на 3/12 идеални части, ЦВ. К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27 и П. К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27, са собственици на общо 3/12 идеални части и ЕЛ. Х. Й., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“№25, ет.1, и П. Х. СТ., ЕГН ********** от гр.

А. ул.“П.Д.“ №25, ет.3, са собственици на общо 3/12 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот №*** по КККР на с. Д., община А. област П. адрес: с. Д., ул.“Марциганица“ №54, площ: 2559 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1300, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

ОТМЕНЯ нотариален акт №20, том 4, дело №567/2018г. по описа на нотариус С. К.с район на действие Районен съд А. вписана в регистъра на Нотариалната камара с рег. №234.

ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Ц.И.А. II“ №104, ет.5, ап.45, и Н. Н. Г., ЕГН ********** от гр. А. пл.“А.Н.Х.“ №3А, да заплатят на П. Т. КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Александър Стамболийски“ №62, К. Т. КР., ЕГН ********** от гр. П. ул.“Славееви гори“№31, ет.5, ап.13, Г. Т.

КР., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“ №10, Н. АНГ. Б., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Г.а“ №12, ЦВ. К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27, П.

К. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №27, ЕЛ. Х. Й., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“№25, ет.1, П. Х. СТ., ЕГН ********** от гр. А. ул.“П.Д.“ №25, ет.3, сумата от 1115 лева (хиляда сто и петнадесет лева), направени по производството разноски.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4