Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 38754 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13088/2023
Вид
Разпореждане № 38754
Подписан
27.03.2023
В сила
27.03.2023
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 38754 гр. София, 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110113088 по описа за 2023 година

Предявен е иск от М. П. срещу "Б. Д." ООД, за заплащане на сумата от 1435.89лв. възнаграждение по договор за управление на дружество.

Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество/ООД, ЕООД/ възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда.

Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286 ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.

128, т. 2 КТ. / в този смисъл Решение № 204/28.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 982/2014г.

По гореизложената аргументация следва извода, че в случая вземането на ищеца не произтича от трудово правоотношение, респективно приложение не следва да намери процесуалноправната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което ищцата дължи държавна такса в размер на 57.43лв.

Водим от гореизложеното, съдът

1

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, да приложи по делото документ за внесена, по сметката на СРС, държавна такса в размер на 57.43лв.

УКАЗВА, че при неизпълнение на указанието, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2