Решение № 22494 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22494 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. Р. като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110117430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за постановяване на решение при признание на иска.

Образувано е по искова молба на В. Г. Р., Л. Л. К. и М. Н. П.. Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сграда - етажна собственост, че общото събрание на сградата - етажна собственост е взело решение, което засяга имуществените им интереси, както и че това решение е незаконосъобразно. Тези фактически твърдения на ищците обуславят правния им интерес да предявят преобразуващ иск с правно основание чл. 40, ал.

1 ЗУЕС. За предявяването на този преобразуващ иск законът предвижда 30-дневен преклузивен срок от уведомяването. Според фактическите твърдения в исковата молба ищците научили чрез техен служител за решенията на общото събрание на етажната собственост на 28. 02. 2025 г., а препис от протокола на самото общо събрание получили на 22. 03. 2025 г. Оспорват решенията по т. 3 и т. 5 от дневния ред като незаконосъобразни.

Твърдят, че са били нарушени изискванията във връзка със свикването на общото събрание, неговия кворум, мястото на провеждането му и участниците в него, а освен това решението по т. 3 от дневния ред противоречало на чл. 51, ал. 1 и ал. 6 ЗУЕС. Искат от съда да отмени съответните решения на общото събрание на етажната собственост. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците етажните собственици на сграда - етажна собственост, находяща се на адрес .. Ответниците искат от съда да постанови съдебно решение с което да отмени взетото от общото събрание решение по т.3 от 12. 12. 2024 г. като неправилно. Заявяват, че признават иска. Признават, че А. Г. е управител на етажната собственост ,,.” с адрес .. Поддържат, че инициирането на настоящото съдопроизводство било ненужно и че ищците са разполагали с възможността да присъстват на съответното общо събрание на етажните собственици и да изложат своята гледна точка. Канят ищците в седемдневен срок от получаването на отговора на исковата молба да посочат на определен електронен адрес свой електронен адрес или телефон, на които да бъдат уведомявани за следващи общи събрания. Искат от съда да вземе предвид, че ответниците не са дали повод за предявяването на иска.

1

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документи за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Ищците предявяват преобразуващ иск с правно основание чл. 40, ал.1 ЗУЕС за отменяване на решения на общо събрание на етажната собственост. В тяхна тежест е да установят при условията на пълно и главно доказване качеството си на етажни собственици и че са предявили настоящия иск в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В тежест на ответниците по този иск е да докажат законосъобразното свикване и протичане на общото събрание на съответната етажна собственост, проведено на дата 12. 12. 2024 г. Своевременно ответниците са направили признание на иска. Това тяхно признание се подкрепя от наличните по делото доказателствени материали и не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Налице са предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Разноски. Основният спор между страните е този във връзка с дължимите разноски и кому да бъдат възложени те. Поначало при уважаването на исковете разноските трябва да бъдат понесени от ответната страна. По изключение съдът не осъжда ответника да заплати сторените разноски, ако той е признал своевременно иска и ако не е дал повод за образуването на делото съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Както е изяснено от трайната съдебна практика, за да се приложи това изключение е необходимо кумулативно да са налице и едната, и другата предпоставка. Първата предпоставка, своевременното признаване на предявените искове от ответниците - етажни собственици, е налице. Страните спорят обаче относно втората предпоставка – дали ответниците са дали повод за образуването на делото.

Във връзка с този спор настоящият съдебен състав приема следното. Признанието на иска означава да се признаят неговите две части – изложението на обстоятелствата, на които се основава искането, и самото искане. Изложението на обстоятелствата, на които се основава искането, са твърденията на ищците за конкретни факти. Така в настоящия случай ответниците са признали твърдените от ищците факти, а именно - незаконосъобразно свиканото общо събрание на етажната собственост, както и незаконосъобразно взетите на него решения на това събрание. Ответниците твърдят, че не са дали повод за предявяване на искова молба от страна на ищците, тъй като последните са имали възможност ,,да се явят в общо събрание и да изложат своята гледна точка”. Доколкото обаче уведомление (покана) за свикване на общото събрание, на което са взети атакуваните в настоящото производство решения, не е било поставено на видно място, ищците е нямало как да узнаят за свикването на процесното общо събрание. Това поведение на ответната страна следва да бъде прието за даване на повод за водене на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК на ответниците не следва да се присъдят направените от тях разноски, а последните следва да заплатят разходите, извършени от ищците, във връзка с първоинстанционното производство.

При това положение се сбъдва вътрешнопроцеусалното условие за разглеждането на евентуалното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответниците в откритото съдебно заседание пред първостепенния съд. Според представения в същото това заседание договор за правна защита и съдействие, трите ищци са уговорили и са заплатили в полза на адвокат Д. възнаграждение в размер на общо 1 200 лева. Предвид датата на сключването му приложение намира последната редакция на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа (Наредбата). Понеже преобразуващият иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е неоценяем, според най-новата редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата адвокатското възнаграждение е в размер на 1 000 лева. От друга страна, предвид разясненията, дадени с решението на Съда на Европейския съюз по делото С-438/22 присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в такъв размер не би било оправдано с оглед на минималния защитен интерес и липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност предвид 2 направеното още с отговора на исковата молба признание на иска. Легитимни цели би обслужило с оглед на тези характеристики на разглеждания случай присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на не повече от 400 лева, към които следва да бъде прибавена и внесената държавна такса от 80 лева и банковата комисиона за нейното внасяне в размер на 2 лева и 95 стотинки. Понеже отговорността за разноски е разделна, етажните собственици са длъжни да заплатят на всяка една от трите ищци една трета от общата сума 482 лева и 95 стотинки, т.е. по 160 лева и 98 стотинки.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост решение по т. 3 и решение по т. 5 от дневния ред на проведеното на 12. 12. 2024 г. общо събрание на етажната собственост ,,.” с адрес ..

ОСЪЖДА ответниците - етажни собственици на сграда с адрес ., представлявани от управителя на етажната собственост - А. Б. Г., да заплатят в полза на всяка една от ищците В. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ., Л. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: . и М. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ., парична сума в размер на по 160 лева и 98 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3