Решение № 1449 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110146050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. И., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:

250 лв., представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Дачия Докър“ с рег. № ****** от настъпило на 16.01.2023 г. в гр. Шумен, на ул. „Преслав“ № 79, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а.

„Фолксваген Т4“ с рег. № ******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва за периода от 11.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 69,69 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 24.08.2023г. до 11.09.2025г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 16.01.2023 г. в гр. Шумен, на ул. „Преслав“ № 79, било реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а. „Дачия Докър“ с рег. № ******, управляван от Е.Т.Т., и л.а. „Фолксваген Т4“ с рег. № ******, управляван от Е.А.. Сочи, че събитието настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген Т4“, който при предприемане на маневра за заден ход, поради несъобразяване на скоростта и дистанцията между двата автомобила, ударил спрелия в изчакване на боклукчийски камион л.а. „Дачия Докър“. Излага доводи, че в резултат от настъпилото ПТП били реализирани щети по л.а. „Дачия Докър“, по отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ******, валидна от 13.12.2022 г. до 12.12.2023 г. В тази връзка, пред дружеството била заведена преписка по щета № ********** по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 3015,32 лв., постъпило по сметка на доверения сервиз, извършил ремонта на увреденото имущество, като били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 15,00 лв. Ищецът твърди, че с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования срещу 1 застрахователя на делинквента. В тази връзка, на 24.08.2023 г. ответното дружество му възстановило сумата от 2433,28 лв., като бил налице непогасен остатък от дължимото регресно вземане в размер на 250 лв. Счита, че ответникът му дължи и заплащането на мораторно обезщетение в размер на 69,69 лв., начислено върху главницата от 250 лв. за периода от 24.08.2023 г. до 11.09.2025 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 250 лв., представляваща непогасен остатък от дължимото обезщетение по щета № ********** ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 69,69 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.08.2023 г. до 11.09.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва настъпилото застрахователно събитие, както и факта, че към датата на същото е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Т4“ с рег. № ******. Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер. Твърди, че с изплащането на сумата от 2433,28 лв. е репарирал в пълен размер действителните вреди по автомобила. Оспорва претендираното акцесорно вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От събраните по делото писмени доказателства, в това число и застрахователна полица № ****** със срок на действие от 13.12.2022г. до 12.12.2023г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско”, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 16.01.2023 г. в гр. Шумен е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „Фолксваген Т4“, с рег. № ****** е бил спрял на ул. „Преслав“, в района на № 79, след което предприел маневра за потегляне на заден ход, при която реализирал ПТП със спрелия зад него товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ******, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ****** са били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за 2 причинените на застрахованото имущество щети в размер на 3015,32 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От заключението на САТЕ несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Т4“, с рег. № ******, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Дачия Докер“, с рег. № ******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен по делото е размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 2967,24 лв. (1517,13 евро).

Между страните не се спори, а и ищецът признава, че ответникът е извършил плащане на сумата от 2433,28 лв., като дружеството - ищец претендира незаплатен остатък в размер на 250 лв. Както се изясни действителната стойност на вредите възлиза на 2967,24 лв.

Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск е основателен до пълния предявен размер от 250 лв. (127,82 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Само за пълнота и във връзка с доводите на процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че дори и да бъде възприета посочената в т. 5 от експертизата стойност на вредите в размер на 2883,32 лв., то отново предявеният иск ще бъде основателен до пълния предявен размер от 250 лв. (127,82 евро), предвид извършеното от ответната страна плащане на сумата от 2433,28 лв.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 3 от ЗЗД.

Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забава.

В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.

По делото е безспорно обстоятелството, че на 24.08.2023 г. ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е заплатил в полза на ЗАД „Алианц България“ АД единствено сумата в размер на 2433,28 лв., поради което за останалата незаплатена част от главницата е изпаднал в забава.

Лихвата за забава върху главницата от 250 лв. за исковия период възлиза в претендирания от ищеца размер на 69,69 лв. (35,63 евро). Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за държавна такса в размер на 51,13 евро, за депозит за автотехническа експертиза в размер на 102,26 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро с вкл. ДДС, което е надлежно заплатено съобразно представените доказателства (фактура и извлечение от сметка), т.е. общо 398,81 евро. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Следва да бъде отбелязано също така, че извършеното плащане на договорено адвокатско възнаграждение може да бъде доказано и с издадена от адвоката данъчна фактура за получено плащане, която като частен свидетелстващ документ се обсъжда във всеки отделен случай заедно с останалите събрани по делото доказателства (в този смисъл са Определение № 296 от 30.05.2017 г. по ч.т.д.