Решение № 305 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901604 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Т. Т. от гр. Варна чрез процесуален представител адвокат Й. А. срещу решение № 524 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 438/2024 г. на Окръжен съд - Варна, 2 състав, с което е потвърдено решение № 3903 от 30.11.2023 г., поправено с решение № 108 от 10.01.2024 г., двете постановени по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна, и ищецът е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърденото решение № 3903 от 30.11.2023 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд – Варна е отхвърлен предявеният от Б. Т. Т. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София иск за заплащане на сума в размер 7 108,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени на 03.07.2020 г., в резултат на настъпил пожар на лекия автомобил по време на действие на договор № 00500100314607 от 01.07.2019 г. за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка БМВ 520И, с peг. № СВ 0992 КР, собственост на ищеца, на основание 1 чл. 405 КЗ.

С въззивното решение съдебният състав е отменил решение № 108 от 10.01.2024 г. по гр. дело № 925/2023 г. на Pайонен съд - Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Б. Т. Т. за изменение на постановеното по същото дело решение № 3420 от 24.10.2023 г. относно присъдените в полза ответника разноски за юрисконсултското възнаграждение и вместо това е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Б. Т.

Т. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 410 лв., от които 210 лв. представляват възнаграждение на вещо лице и 200 лв. - възнаграждение на юрисконсулт

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С определение № 645 от 26.02.2025 г. по настоящото т. дело № 1604/2024 г. на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос „Предвидените в Общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват ли отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл.

408 КЗ?“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София чрез юрисконсулт Й. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в полица № 00500100314607 от 01.07.2019 г., по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № СВ 0992 КР, със срок на действие от 14.07.2019 г. до 13.07.2020 г. Договорът за застраховка е сключен при действието на Общи условия, съставляващи неразделна част от него. На 2

03.07.2020 г., т. е. в срока на договора е настъпил пожар в автомобила, в резултат на който са увредени следните детайли, посочени в опис-заключение, изготвено от служители на застрахователя: преден капак, капак колектори, капак двигател, 4 бр. дюзи ДВГ, ел. инсталация ДВГ, капачка масло, 6 бр. тръби ABC, газов изпарител 2 бр. маркучи, разширителен съд, клапан подгряване антифриз и уплътнение капак преден. По делото е установено, че процесният лек автомобил е с бензинова горивна система на двигателя, като след първоначалното му застраховане при ответника през 2017 г. на автомобила е монтирана газова уредба. След първата застраховка са сключени последващи застраховки през 2018 г. и 2019 г. при условията на подновяване, без междинен преглед на автомобила от представител на застрахователя. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдебният състав е приел, че процесните увреждания на автомобила са резултат от пожар, който е възникнал в електрическата система на автомобила вследствие некачествено присъединяване на електронен модул, управляващ допълнително монтираната от ищеца газова уредба. Стойността на щетите е в размер 7 108,33 лв., а пазарната стойност на автомобила - в размер 13 400 лв.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия, в която е предвидено изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати.

Приел е, че настъпилият пожар в процесния автомобил не представлява покрит риск по сключения между страните договор за имуществено застраховане, а е изключен от застрахователното покритие съгласно посочената клауза от Общите условия. Направил е извод, че процесният застрахователен договор не осигурява застрахователно покритие за щети, настъпили като следствие от некачествено извършени ремонти и промени в конструкцията на автомобила.

Съдебният състав е приел за неоснователни и доводите на ищеца, че макар при сключване на конкретната полица застрахователят да не е извършил оглед на вещта, същият носи отговорност за процесното увреждане, тъй като е застраховал вещта в състоянието /измененията/, в което тя се е намирала към момента на сключване на договора. Изложил е съображения, че в случая вещта е увредена в резултат на некачествено извършена модификация на 3 горивната й система, а не от случайно събитие, поради което отговорността за вредите е на лицето, изпълнило ремонта, съответно на възложителя на работата.

Доводите на ищеца, че неизвършването на оглед на автомобила от застрахователя води до отговорност на ответника, също са приети за неоснователни по следните съображения: подновяването /сключването на нова/ имуществена застраховка при условията на непрекъснатост, без да се извършва оглед на вещта, е облекчен ред за сключване на договор, което е в полза и на двете страни по правоотношението; договорът се сключва при първоначалните условия, като по смисъла на чл. 63 ЗЗД в тежест на страната, предизвикала промяна в съществените параметри на облигационната връзка, е да уведоми насрещната страна за настъпилите промени, повишаващи риска за нормалното безопасно функциониране на автомобила, в частност на електрическата му инсталация; едва след уведомяването и при липса на възражение от насрещната страна може да се приеме, че договорът се счита за сключен при новите условия; в конкретния случай застрахованият е предприел съществено изменение на вещта, доколкото промяната в горивната система /монтаж на газова уредба/ на автомобила води до повишен риск от пожар, като липсва уведомяване на застрахователя за въпросната промяна; поради това не може да се приеме, че застрахователят е приел да отговаря за увреждания на вещта, настъпили именно вследствие от тази промяна и без завишаване на застрахователната премия, съответстваща на повишения риск.

По релевантния материалноправен въпрос:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо или реализирането на някое от предвидените конкретни изключения от застрахователното покритие, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред 4 обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на изпълнени допълнителни условия.

В разпоредбата на чл. 408 КЗ са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, но при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит според застрахователния договор и общите условия, застрахователен риск. В тези случаи се изследва причинността между неизпълнението на конкретните, визирани в договора и Общите условия задължения на застрахования и настъпилите вреди, значителността на неизпълнението с оглед интереса на застрахователя и възможността вредите да бъдат предотвратени. В посочения смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения - решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 5/28.01.2014 г. по т. д. № 1837/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о./.

Задълженията на застрахования са две групи. Първата група са задължения с преддоговорен характер, за обявяване от кандидата за застраховане на съществени за застрахователя обстоятелства /посочени във въпросник/, от значение за определяне на степента на риска и на условията, при които застрахователният договор може да бъде сключен /чл. 363, ал. 4 КЗ, съответно чл. 189, ал. 4 КЗ /отм.//. Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 403, ал. 4 КЗ, съответно чл. 206, ал. 3 КЗ /отм./, неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл. 395, ал. 4 КЗ, съответно чл.

207, ал. 2 КЗ. Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408 КЗ, но същата намира приложение само при настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит, а не изключен риск. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които кореспондират на уговорен изключен риск, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения. В 5 посочения смисъл са решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Във всеки конкретен случай при направено правоизключващо възражение от ответното застрахователно дружество за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск или на някоя от хипотезите на чл. 408 КЗ, следва да бъде извършена проверка кои са покритите рискове, изключенията от тях, дали същите са посочени ясно и недвусмислено и какви са задълженията на застрахования.

По правилността на въззивното решение:

В конкретния случай в застрахователната полица и Общите условия ясно са посочени покритите рискове при застраховка „Каско“, включващи застрахователно покритие на вредите по застрахованото МПС при пожар.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „а“ от Общите условия застраховката покрива вреди, причинени на застрахованото МПС при реализирането на застрахователния риск „пожар“ като вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, стопяване, обгаряне, овъгляване, тлеене, отпушване, счупване, изкривяване или разкъсване на МПС или на отделни негови части. В клаузите на чл. 6, ал. 1 от Раздел IV на Общите условия са предвидени конкретни случаи на изключване на застрахователно покритие, вкл. при пожар. Хипотезата на изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Раздел IV на Общите условия, а именно изключване от обхвата на застрахователното покритие на вредите, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, не следва да се тълкува разширително. В посочената клауза от Общите условия не е указано ясно кога следва да бъдат извършени дейностите, свързани с ремонт или конструктивно изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи и агрегати, за да се приеме, че вредите, произлезли от тях, представляват изключен риск – дали същите следва да са извършени след сключване на застрахователния договор или преди възникване на застрахователното правоотношение.