Решение № 439 от 17.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Плевен, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500587 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 754/20.05.2026г. , постановено по гр.д.№ 78/ 2026г., Плевенски районен съд ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул. "***" 2,да заплати на К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Плевен, ж.к. ***, бл. ***, ет.3, сумата от 4200 евро, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

2 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.

282,ал.1 вр. чл. 26,ал.1, вр. чл. 285 НК (ДП №4092/2022 г. по описа на ОП Плевен), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2025 г до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за горницата до пълно предявения размер от 5110 евро.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

"***" 2, да заплати на К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, ет.3, сумата от 2,10 евро, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, представляваща платена държавна такса за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.

"***" 2, да заплати на адв. Р. Н. Р., с адрес: гр. Левски, ул. „***“ № 3,сумата от 542 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

Въззивно гр.д.№ 587/2026г. на ПлОС е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от Г.Д. - прокурор при Районна прокуратура – гр.

1

Плевен срещу съдебно решение №754/20.05.2026г., постановено по гр.д.

№78/2026г. по описа на РС-Плевен. Във въззивната жалба на прокурор Д. се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част.Счита се ,че то е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с достатъчно доказателства. Сочи се ,че РС-Плевен неправилно е приел, че обвинението срещу К. В. е било за тежко умишлено престъпление , както и че на ищеца е била наложена най-леката мярка за процесуална принуда, както и че са останали недоказани твърденията за преживени отрицателни изживявания. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, а евентуално да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна К. В. В., ЕГН:********** е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., в която се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се становището,че първоинстанционният съд правилно е анализирал тежестта на обвинението, продължителността на производството, личността на увредения и негативното отражение на обвинението спрямо него. В заключение се прави искане съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Плевенски окръжен съд,след като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК,прие,че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.

С нея не са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. С писмения отговор на въззивната жалба също така не са направени нови доказателствени искания.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение на РС-Плевен в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените с въззивната жалба оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение по съществото на спора , което обаче се явява частично неправилно - по отношение определения размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

На първо място , Плевенски окръжен съд споделя изложеното във въззивната жалба ,че при установяване на фактическата обстановка по делото , неправилно ПлРС е приел,че ищецът К. В. е бил привлечен да отговоря за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,т. 7 от НК .Такова твърдение относно квалификацията на обвинението не е било направено дори с исковата молба ,нито е поддържано в съдебно заседание пред РС-Плевен от 2 ищеца. Както се вижда и от представените по делото писмени доказателствапостановлението за привличане на обвиняем от 12.03.2024г. , а и от обвинителния акт , обвинението срещу К. В. е било по чл. 285 във вр. с чл.

282,ал.1 във вр. с чл. 26 ,ал.1 от НК и не е било променяно в хода на наказателното производство. Обвинението за това престъпление предвижда наказание лишаване от свобода до пет години , като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или пробация.

Според дефиницията на чл. 93,т.7 от НК Тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.В т.сл. очевидно е ,че не се касае за обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление ,доколкото предвиденото наказание е до пет години лишаване от свобода , а не повече от пет години лишаване от свобода , а и алтернативно предвиденото наказание е пробация . Тежестта на повдигнатото обвинение безспорно следва да намери отражение при преценката на съда за действителния размер на претърпените от пострадалия от незаконното обвинение неимуществени вреди. В конкретния случай ,като е приел неправилно ,че се касае за обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление ,РС-Плевен е предпоставил по тази причина и по –голям размер на обезщетението,което е определил.

Иначе ,Плевенски районен съд е установил правилно фактическата обстановка в нейните съществени за изхода на делото елементи,проследявайки хронологията на наказателното производство по което е бил привлечен като обвиняем К. В. ,като посочил, че привличането му като обвиняем е било извършено на 12.03.2024 г. ,че при това му е била взета най-леката възможна мярка за неотклонение „подписка „ ; че на 17.06.2024г.е бил внесен в съда обвинителния акт срещу ищеца ; че с протоколно определение на ПлОС по нохд № 477/ 2024г. е било прекратено наказателното производство ,поради това че деянието не съставлява престъпление ; че това определение на ПлОС вследствие на протест от Прокуратурата е било отменено от Апелативен съдВелико Търново с решение № 11/ 24.01.2025г. след което е било образувано ново нохд.№ 95/ 2025г. на ПлОС ,който е прекратил съдебното производство и върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения ,както и че с постановление от 03.06.2025г. на Окръжна прокуратура –Плевен/което е било връчено на ищеца на 09.06.2025г./, наказателното производство срещу К. В. е било прекратено за престъпление по чл. 285,ал.1 във вр. с чл. 282 , ал. 1 и чл. 26, ал.1 от НК поради недоказаност на обвинението и е била отменена наложената му мярка за неотклонение „подписка„ .

От изложеното се вижда ,че се касае за висящност на наказателното производство срещу К. В. за време от около една година и три месеца , което не надхвърля разумния срок за приключване на това наказателно производство ,още повече като се има предвид ,че по това наказателно производство са били привлечени като обвиняеми още три лица и че се касае за разследване на деяния при условията на продължавано престъпление по чл.

26, ал.1 от НК.

3

Освен това от вложените в делото материали от наказателното производство не се установява спрямо обвиняемия К. В. да са били извършвани множество действия ,които да са ангажирали с по-висока степен на интензивност неговото участие. След Привличането му като обвиняем е извършен и разпит на обвиняем на същата дата- 12.03.2024г. , а след внасянето на обвинителния акт в съда , обвиняемият е участвал в разпоредителното заседание по нохд № 477/ 2024г. на ПлОС , а след това и в разпоредителното заседание по нохд.№ 95/ 2025г. на ПлОС ,като и в двата случая съдебното наказателно производство е било прекратявано и не са били провеждани други съдебни заседания за събиране на доказателства по делото в които обвиняемият да е трябвало да участва и да изпитва допълнителни притеснения и тревоги . Тези обстоятелства според въззивната инстанция също така следва да бъдат отчетени и те обосновават определяне на по-малък размер на обезщетението в сравнение с други подобни случаи при които наказателното производство се е развивало в пълнота и се е стигало , и до постановяване на осъдителна присъда ,която впоследствие да е била отменяна като незаконосъобразна от следваща инстанция.

Самият РС-Плевен първоначално в мотивите си е приел, че всъщност установените от доказателствата по делото вреди,претърпени от К. В. поради незаконното обвинение са от категорията на „ обичайните“,които настъпват като пряка и непосредствена последица от незаконно воденето срещу ищеца наказателно производство ,т.е. те са такива който настъпват предвидимо по правилата на житейската логика и психологията и че всъщност единствената вреда над обичайните е влошаване на семейните отношения на К. В. с неговата съпруга и с дъщеря му /последната е разпитана като свидетел по делото пред РС-Плевен / ,като заедно с това е подчертал, че в случая не се касае за разрив в семейните отношения , а само до затруднена комуникация в семейните отношения. В т.вр. следва да се отбележи и посочената от самия РС-Плевен съдебна практика според която като нетипични и надвишаващи обичайните вреди се сочат именно такива нетипични значими смущения в личната сфера на обвиняемия /напр. разрив в семейните отношения/. След като самият РС-Плевен определя влошаването на отношенията в семейната сфера не като настъпил разрив , а само като затрудняване на комуникацията /а това се подкрепя и от свидетелските показания на дъщерята на ищеца /, то се налага извод ,че всъщност няма настъпили вреди извън т.н. „ обичайни „ , доколкото не е установен разпад на семейството на ищеца К. В. в резултат на повдигнатото незаконно обвинение, а само временно нежелание на ищеца да поддържа обичайната преди обвинението комуникация със съпругата и с дъщеря си. Този трети фактор според въззивната инстанция също така обуславя по-нисък размер на дължимото обезщетение за пострадалия К. В., доколкото действително не се касае за някакъв ексцес на претърпените от ищеца страдания поради незаконното обвинение ,които да надхвърлят обичайните ,които се търпят в случай на незаконно обвинение.

Всичко това според Плевенски окръжен съд обуславя определянето на понисък размер на обезщетението .При това следва да се има предвид и факта ,че се касае за неимуществени вреди ,които са претърпени през периода от 4

12.03.2024г до м. 06.2025г. през който период социално-икономическите условия в страната значително се различават от периода, следващ приемането на България в Еврозоната и приемането на еврото като разплащателно средство,което беше извършено от 01.01.2026г. и което беше съпроводено със съществено повишаване на ценовите равнища и че РС-Плевен е определил размера на обезщетението именно в тази качествено нова обстановка, към 20.05.2026г. , откогато датира неговото решение .

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че адекватният размер на дължимото обезщетение за претърпените от К. В. неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение за престъпление по чл. 285 ,ал.1 от НК вр. с чл. 26, ал.1 от НК и вр. с чл. 282,ал.1 от НК следва да бъде редуциран до 2500 евро вместо определения от ПлРС - 4200евро, като за разликата над 2500 евро до 4200 евро, искът следва да бъде отхвърлен , като неоснователен.