Решение № 1794 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1794 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330113697 по описа за 2022 година

Предявеният иск намира основание чл.422 ГПК, вр. чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС.

Ищецът твърди, че ответникът притежава индивидуален обект в сграда, която е в режим на етажна собственост и представлява търговски комплекс „Ф.“, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“, бул. „С.“ № **. **** на етажната собственост било дружеството „Сиенит инвест“ АД, което по силата на решение на общото събрание на етажната собственост и сключен договор е възложило на „Тракия – 2002“ ООД да извършва действията, свързани с поддръжка на общите части, както и да събира сумите, дължими от собствениците на обекти в етажната собственост, за необходимото поддържане и разходи, свързани с общите части. Твърди се също така, че в търговския център е налице обособеност на *** етаж с решение на общото събрание, в който се намира обектът, собственост на ответника. Поддържа се, че ответникът дължи суми за поддръжка и разходи, свързани с общите части в **** етаж на търговския център, за периода от месец 07.2020 до месец 06.2022 г. За тези суми е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил. Искането е да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът С. В. Г. прави възражение за заплащане на всички разходи, начислени за 2020 г. Що се отнася до календарната 2021г. счита, че не дължи разходи за поддържане на общи части, тъй като в този период притежаваният от него търговски обект не е имал наематели, не е бил ползван и спрямо него следва да се приложи чл. 51, 1 ал. 2 от ЗУЕС. Поддържа, че обектът е бил отдаден под наем едва след образуване на настоящото производство. Освен това излага довод за нищожност на решението на общото събрание на етажната собственост, взето с протокол от **** г., по т. 1 и т. 5 от дневния ред поради доводи, които излага подробно в молба от 12.04.2023 г. / лист 100/ .

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно по делото, че ответника С. Г. е собственик на самостоятелен обект магазин № ** , находящ се на *** етаж в сградата на Търговски комплекс "Ф.", находяща се на адрес гр. П., ж.к. "Т.", бул. С. № **.

С т.1 от решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на **** г. за **** на етажната собственост е било избрано дружеството "Сиенит инвест" ООД, понастоящем "Сиенит инвест" АД. Със същото решение управителят бил упълномощен да сключи договор за управление на *** етаж от търговския комплекс с "Тракия -2002" ООД, като всички суми във връзка с управлението на **** етаж на сградата да се заплащат на "Тракия -2002" ООД от собствениците и ползувателите на обектите намиращи се на този етаж /лист 13/. Относно **** и **** етажи от на търговския комплекс "Сиенит инвест" ООД било овластено да сключи отделен договор за управление с когото намери за добре.

В изпълнение на решението на общото събрание бил сключен договор от **** . между "Сиенит инвест" ООД и "Тракия -2002" ООД, с която *** възложил извършването на управление на **** етаж от търговския комплекс. В тази връзка с чл.8 на договора, дружеството изпълнител се задължило да извършва дейности по отношение на общите част в **** етаж от сградата, чрез осигуряване на охрана, почистване и поддръжка, включително на ел. инсталация и пожароизвестителната система. В задълженията на "Тракия -2002" ООД влизало още, събирането на разходите за поддръжка и консумативните разходи за общите части, както и сключването на договори за поддръжка на общите части / лист 16/. Съгласно чл.3 договорът се сключил за срок от две години считано от *** г., като било предвидено, че се продължава автоматично, в случай че никоя от страните по него не възрази писмено минимум в едномесечен срок преди изтичане срока.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №10066/2022г. на ПРС, че на 08.07.2022г.

"Сиенит инвест" АД в качеството си на *** и представляващ етажната собственост подал срещу ответника С. Г. заявление по чл.410 ГПК. По заявлението била издадена заповед за изпълнение за заплащане на главница от 1698,32 лв. за разходи за стопанисване и управление на общите части на първия етаж на ТК "Ф. за периода месец юли 2020г. - месец юни 2022г., относно търговски обект - магазин № **, ведно със законната лихва върху нея от 08.07.2022г. и деловодни разноски - 34 лв. за държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на Г. на *** г. На *** г. ответникът подал възражение по чл.414а ГПК относно 2 частично плащане на суми по заповедта в общ размер 305,51 лв., описана подробно по пера във възражението / лист 38 на приложеното дело/ . Със становище от 24.08.2022г. кредиторът признал частичното плащане, като посочил, че длъжникът продължава да дължи остатъка от сумата по заповедта в размер на 1392,81 лв. / лист 44 на приложеното дело/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от м.07.2020г. - до м. 06.2022г. в счетоводството на дружеството "Тракия 2002" ООД по партидата на ответника С. Г. са начислени разходи във връзка с управлението на общите части на *** етаж от търговския център в общ размер 1698,32 лв. Тези разходи са разпределени по равно между всички собственици на намиращите се на **** етаж ** самостоятелни обект. На **** г. е извършено плащане на 305,51 лв., като след него е налице остатък от 1392,81 лв. В счетоводството на "Сиенит инвест" АД по отношение на ответника С. Г. няма счетоводни записвания за ел. енергия, тъй като фактурите за нея са издавани от дружеството "Т. П."АД на името на ответника / лист 183/. Издадените от доставчици фактури за процесния период са осчетоводени при "Тракия -2002" ООД правилно, при спазване на изискванията на ЗДДС, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Според показанията на св. Й. П., която е **** на "Тракия 2002" ООД, дружеството което по договор упражнява управлението и поддържката на общите части на **** етаж в търговския център, ответникът има общо три семейни обекта на **** етаж в сградата, като по нотариален акт два се водят на *** му, а един - лично на него. Св. твърди, че в обекта има наематели към настоящия момент, като твърди, че такива е имало през цялото време докато тя е **** на дружеството. Магазинът на Г. бил с номер **, като за времето от началото на 2021г. до есента на 2022г. св. не си спомня магазинът да е бил празен. Твърди, че в този период магазинът е бил осветяван / лист 165/ .

Установява се от показанията на св. Ж. Ч., че тя е собственик на магазин № ** същия търговски център, където е магазинът и на ответника Г.. Твърди, че неговият магазин е на същия ред, където и нейния. В началото на 2021г. магазинът на Г. бил празен и в него нямало наемател. На св. направило впечатление, че макар магазинът да е празен осветлението в него работи. Когато попитала *** на ответника, защо е така, тя отговорила, че на магазина има обявя за отдаване под наем, поради което осветлението е включено за да се вижда площта на обекта. Наематели в магазина се появили около месец октомври на 2022г. / лист 166 /.

Съдът намира за достоверни показанията на св. Ч., тъй като те се потвърждават от представените по делото писмени доказателства. Така е видно от представения договор за наем от **** г., че магазин № ** е бил предоставен за ползване на дружеството "Ш. ***"ООД / лист103/. Видно е от представения приемо-предавателен 3 протокол от **** г., че действието на договора е било прекратено, тъй като наетият обект е бил предаден от наемателя на наемодателя /лист 105 /. Следващ договор за наем на обекта е бил сключен с дружеството "С. ****" ЕООД на **** г., което потвърждава твърдението на св., че наематели в магазин № ** са появили около месец октомври 2022г. / лист 106 /. Освен това, представените по делото доказателства за отчетите на консумираната в обекта електроенергия през периода от 16.08.2020г. до 31.08.2021г. от доставчика "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД удостоверяват минимална консумация за месеците от 08.2020г. до 11.2020г., както и за месец 07.2021г., която напълно съответства на това в обекта да работи само осветление. В останалите месеци на удостоверения период за магазина няма консумирани количества електроенергия / лист 155/. За времето от месец август на 2021г. до месец август на 2022г. електроенергията е била доставяна за обекта от дружеството "Т. п." АД, като в това време също не е налице консумация на електрическа енергия, видно от представените фактури / лист 108 -117 и лист 158 -161 /. Отчетена е консумация за месеците от септември до декември 2022г., което съвпада с периода след сключване на втория договор за наем от **** г. /лист 162 -163/ .

За разлика от показанията на Ч., тези на св. П. са твърде общи, а освен това тя следва да се счита заинтересована от изхода на делото, доколкото е представител на дружеството, което поддържа общите части, поради което е в договорни отношения с ищеца.

Предвид горното съдът намира, че е доказано възражението на ответника, изложено в писмения му отговор /лист 41/, че процесният магазин не е бил използван през цялата 2021г.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Безспорно е по делото, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост. От това следва, че той има задълженията по чл.6, т.10 ЗУЕС – да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Установи се, че е налице решение на общото събрание на етажната собственост, взето по протокол от **** г. за избор на дружеството "Сиенит инвест" АД за **** на етажната собственост, както и за овластяването му да сключи договор да управление на *** етаж от търговския комплекс с "Тракия -2002" ООД. Съдът намира, че така взетото решение на етажните собственици не е нищожно в какъвто смисъл са доводите на ответника, поддържани и в писмената защита. Видно е от съдържанието на протокола, че волята на ОС не е насочена към учредяване на отделна етажна собственост относно *** етаж, а е свързана с начина за управление на общите части, предвид обстоятелството, че обектите на *** и **** етаж са собственост на едно и също лице "Сиенит инвест" АД. Такова решение не е извън правомощията на общото 4 събрание на етажната собственост, уредени в чл.11, ал.1 ЗУЕС, защото именно на него е възложено да решава въпросите свързани с управлението на общите части - чл.11, ал.1, т.5, 8, т.10 ЗУЕС . Не се твърди, че това решение е било оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС и че е било отменено, от което следва, че то е задължително за етажните собственици, съобразно чл.6, ал.1 т.8 ЗУЕС.

Решението за сключване на отделен договор за управление на общите части на първия етаж е съобразено с особеностите на сградата в която е възникнала етажната собственост при отчитане на нейното предназначение за търговска дейност, както и на обстоятелството, че множеството самостоятелни обекти /магазини/ са разположени на *** етаж, както е видно и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза /лист 184/ . С оглед тези особености управлението на общите части в процесната сграда не може да се осъществява както в сграда, чието предназначение е жилищно. Поради това се налага извършване на специфични разходи, свързани с функционирането на търговския център, които не са характерни за постройките с жилищен характер, но които са в интерес на етажните собственици, тъй като осигуряват доброто функциониране на притежаваните от тях самостоятелни обекти с търговски характер.

Поради това съдът намира, че така взетото решение не е в противоречие и с чл.11, ал. 1 т. 11 ЗУЕС, както твърди ответника.

Предвид изложеното и с оглед събраните доказателства относно извършените от дружеството „Тракия -2002“ ООД, разходи които са свързани с поддръжката на общите части, ответника дължи заплащане на частта от тях дължима за притежавания от него търговски обект.