Решение № 3526 от 06.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100505621 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20033335/03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 18182/2020 г. на Софийски районен съд, 57 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК по отношение на „Гео Пет-М” АД, че същото дължи на „Топлофикация София” ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 82148/2017 г. на СРС, 160 състав, на следните суми:

- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 322,45 лева, представляващи стойността, с която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание в размер на цената на незаплатената, но доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – офис № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, бул. „********* III” № *********, за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 322,45 лева, считано от 21.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2,96 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 322,45 лева за периода 12.10.2017 г. – 13.11.2017 г.;

- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 9,48 лева, представляващи стойността, с която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание с цената на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2016 г.;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,09 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9,48 лева и за периода 12.10.2017 г. – 13.11.2017 г.

1

Със същото решение съдът е отхвърлил исковете срещу „Гео Пет-М” АД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над 2,96 лева до пълния претендиран размер от 40,96 лева и за периода 31.03.2016 г. – 12.10.2017 г., както и за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за горницата над 0,09 лева до пълния претендиран размер от 0,95 лева.

С горепосоченото решение е осъдил „Гео Пет-М” АД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 694,44 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 67,20 лева.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Термокомплект“ ООД.

С Определение № 20084200/20.03.2023 г. по гр.д. № 18182/2020 г. на СРС, 57 състав, съдът е оставил без уважение молбата на „Гео Пет-М” АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу частта от решението, с която са уважени претенциите на „Топлофикация София” ЕАД, е постъпила въззивна жалба от ответника „Гео Пет-М” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът не е взел предвид възраженията и доказателствата, представени от ответника. Твърди се, че не е изяснен механизмът на неоснователното обогатяване. Поддържа се, че не се установява наличието на писмен договор. Поддържа се, че от справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че други дружества са разположили офисите си на същия адрес, като в тежест на ищеца е да докаже на кого точно е предоставяна топлинната енергия. Твърди се, че двете експертизи по делото са изготвени на базата на документи на ищеца, поради което заключенията са обезсмислени. Поддържа се, че дружеството няма сключен договор с ищеца, като не е и собственик на процесния имот. Твърди се, че не са получавани и фактури от ищеца. Поддържа се, че ищецът се възползва от собственото си неправомерно поведение, като не сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и след това предявява претенциите си по реда на чл. 59 ЗЗД, за да преодолее кратката погасителна давност, приложима за периодичните плащания. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задължението си да изпраща данъчни фактури до потребителите. Твърди се, че липсват фактури и отчети от своевременно извършени измервания. Поддържа се, че не е изяснено на каква база са определени претендираните суми. Поддържа се, че не е установено да е налице обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, респ. не е доказано, че ищецът е заплатил суми на „Термокомплект” ООД. Твърди се, че съдът е разгледал формално възражението за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие със събраните доказателства и константната съдебна практика, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на ищеца – „Термокомплект” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на благата трябва да е настъпило без основание. Обогатяването на ответника може да се изрази в спестяване на разходи, които е следвало да извърши, в увеличаване на активите му или в намаляване на пасивите му.

При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Размерът на обедняването и обогатяването се определя от пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил.

В конкретния случай се твърди, че неоснователното обогатяване е свързано с доставка на топлинна енергия. Затова за уважаването на претенцията за неоснователно обогатяване ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че е доставил топлинна енергия за стопански нужди в твърдените количества и на посочената стойност до процесния недвижим имот, ползван от ответника; 2/ че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи, тъй като е използвал доставената топлинна енергия за стопански нужди; 3/ че „Топлофикация София” ЕАД се е обеднило, тъй като не е получило цената на доставената топлинна енергия; 4/ че е извършено дялово разпределение на доставяната топлинна енергия през исковия период.

Неотносими към предмета на настоящия спор са релевираните от „Гео Пет-М“ АД доводи относно това, че не е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. По делото са представени неоспорени от ответното дружество писмени доказателства, от които се установява, че „Гео Пет-М“ АД е било наемател на топлоснабдения имот за исковия период съгласно Договор за наем от 07.12.2011 г. Въз основа на този договор за срок от 3 години на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване обект, представляващ офис № 6, находящ се на адрес в гр. София, бул. „********* III“ № *********.

С Анекс от 27.11.2016 г. наемателят и наемодателят са постигнали съгласие сключеният договор за наем да продължи действието си за още три години, считано от датата на подписване на анекса. Ответното дружество не е оспорило цитирания анекс.

Освен това ответникът нито твърди, нито доказва наемното правоотношението по отношение на процесния офис № 6, да е било прекратено, респ. държането на имота да е било предадено обратно на наемодателя или на друго лице преди исковия период.

Тоест установено е по делото, че през исковия имот именно „Гео Пет-М“ АД е ползвало процесния офис № 6. Недоказани са доводите на „Гео Пет-М“ АД, че други дружества са разположили офисите си на същия адрес и вероятно те са ползвали 3 топлинната енергия.

Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е „клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.“.

Горепосоченият офис № 6, за който се установява, че е предоставен на „Гео Пет-М“ АД за ползване по договор за наем, е предназначен за задоволяване на стопански /небитови/ нужди, доколкото представлява офис, нает от юридическо лице, което няма домакинство и собствени битови нужди.

На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между т оплопреносно предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Предвидената в закона писмена форма е такава за действителност. Тоест, ако формата не е спазена, то не възниква валидна облигационна връзка.

Безспорно в случая е, че между страните по делото няма сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди за исковия период, поради което ответникът (настоящ въззивник) няма и качеството на небитов клиент.

При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената от него топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и може да търси възстановяване на настъпилото имуществено разместване на извъндоговорно основание.

В тази връзка следва да се посочи, че въззивникът „Гео Пет-М“ АД нито твърди, нито доказва да е заплащал стойността на потребената топлинна енергия за офис № 6 след 01.12.2014 г., когато е изтекъл срокът на действие на първоначално сключения между „Топлофикация София“ ЕАД и „Гео Пет-М“ АД договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот. Видно от съдържанието на договора от 21.12.2011 г. същият е сключен от ответника „Гео Пет-М“ АД в качеството му на наемател на офис № 6, със съгласието на собственика – наемодателя „МИК – М“ ООД.

Неоснователни са релевираните от въззивника възражения относно доказателствената стойност на приетите в първоинстанционното производство съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи. Двете заключения следва да се кредитират като пълни, обективни и обосновани, доколкото липсва оспорване от страна на ответника „Гео Пет-М“ АД по реда и в сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК.

Неоснователни са релевираните от ответното дружество възражения, че заключенията са изготвени единствено въз основа на едностранно съставени от ищеца частни документи. Напротив, вещите лица са съобразявали и представените от третото лице помагач изравнителни сметки и протоколи за отчет на уредите /подписани от потребителя/ за процесния период. Тези документи, представени от третото лице помагач, не са оспорвани от страна на ответника. Освен това експертът топлотехник е направил и самостоятелни изчисления относно доставяната енергия и цената на същата.