Решение № 200 от 18.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502363 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивниците дължат на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата от 4816,80 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

1

В жалбата е изложено становище неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът правилно е приел, че анексите към договора за ипотечен кредит са нищожни, но не е обсъдил възражението за нищожност на самия договор. Отново се излага, че договорът за кредит е нищожен, поради което се дължи само главницата по него. Ответниците са заплатили вече сумата от 24920.00 евро, при отпусната главница от 20000.00евро, следователно не се дължат сумите предмет на исковите претенции.

В случай, че договорът за кредит е действителен се поддържа, че неправилно е определена в атакуваното решение главницата. Посочва се, че правилно районният съд е приел, че следва да се прилагат т.14 от договора, но неправилно е приложил погасителния план, който е при 9% лихва, поради това, че след 23.08.2012г. лихвата е в друг размер /12 месечен Юрибор +4%/.

В случай, че се приложи плаващ лихвен процент главницата би се равнявала на 2418.64 евро, която още не изискуема, тъй като по вина на банката /запор на сметки и извършена продан на имота/, кредитополучателите не са могли да я заплатят. Отново се твърди, че няма просрочени вноски, а е налице надплатена сума от 665 евро и кредитът не е изискуем.

Въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Юробанк Бългания“ ЕАД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение в тези части. Правилно е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани, връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.

За неправилни въззиваемата страна счита мотивите на съда досежно наличие на неравноправни клаузи, което е предпоставило присъждане на по – малка главница и са отхвърлени договорните лихви. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така 2 и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в рисковите условия. Без правно значение смята страната в какъв размер е променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната части.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено, че дължат по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата за разликата над 4816.80 евро до пълния предявен размер от 7304.30 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018г.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в посочените части. Правилно е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани, връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.

За неправилни се считат изводите на първоинстанционния съд за наличието на неравноправни клаузи. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в рисковите условия. Без правно значение за настоящия спор е в какъв размер е 3 променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.

Акцентира се, че измененията в БЛП са обусловени от множество пазарни фактори и пазарни лихвени мерители Софибор, Юробор и Либор, които са извън контрола на ищеца. Наличието на тези обективни фактори обуславят приложението на изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което не са налице неравноправни клаузи.

На следващо място в жалбата е изразено несъгласие с изводите на районния съд за това, че клаузите на процесния договор не са били индивидуално договорени и банката в нарушение не е предоставила на кредитополучателите погасителен план. Поддържа се, че погасителни планове са били представени на ответниците и подписани от тях.

На последно място са изложени съображения, че неправилно в атакуваното решение е прието, че анексите към договора за кредит са нищожни и не следва да бъдат прилагани.

По изложените съображения се моли съдът да отмени решението в обжалваните части и да уважи изцяло предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР.

ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б.. Поддържат становище, че решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено с аргументи, съставляващи изложение на въззивната им жалба.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат подадената жалба и отговор, молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Юробанк България” АД срещу КР.

ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б. искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Закона кредитните институции да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат сумата от 7304.30 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 4

23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. до 13.02.2018г. и сумата от 4.58 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от длъжниците, поради което за ищецът се е породил правния интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен договор за ипотечен кредит №9224/23.08.2007г., по силата на който „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ АД /с правоприемник „ Юробанк България“ АД/ е предоставила на КР. ЯНЧ. Б. кредит в размер на 20000.00лв., със срок за издължаване от 10 години, на 120 анюитетни вноски по погасителен план. За предоставения кредит, кредитополучателят е следвало да заплаща през първите пет години лихва в размер на 9.%. За останалия период се дължи лихва формирана от 12 месечен ЮРИБОР + 4% договорна надбавка. При забава на плащанията се дължи лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2.5 пункта годишно.

С анекс №1/18.08.2007г. бил променен срокът на договора до 18.09.2018г., включващ 6 месечен гратисен период, през който ще се заплащат само лихвите. При забава на плащанията се дължи обезщетение за забава в размер на договорения лихвен процент + надбавка от 10%.

Погасяването на кредита е следвало да бъде извършен на 91 равни месечни вноски.

С анекс №2/ страните се съгласяват, че договореният лихвен процент се променя и се формира като 12 месечен ЮРИБОР + 5.2% договорна надбавка.

Погасяването е следвало да бъде извършено на 108 равни месечни вноски при краен падеж на договора 07.06.2022г.

Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски по погасителен план, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.30.1 и т.2 от договора. Изявлението за предсрочна изискуемост е връчено длъжниците чрез нотариална покана.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед за изпълнение.

По делото е постъпил отговор от ответниците КР. ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б. в срока по чл.131 от ГПК. Излага се, че предявените искове са недопустими, а 5 по същество се застъпва становище за неоснователност на същите. Не оспорват обстоятелството, че са получили сумата от 40000.00лв. като кредит.

Твърди се, че договора за кредит и анексите са нищожни, а техните клаузи неравноправни. За неравноправна се счита клаузата на чл.16, т.2 от договора, както и сключените въз основа на нея анекси. За нищожни се считат и клаузите на Анекс №2/07.06.2013г. за начисляване на лихва върху лихва.

Оспорва се обстоятелството, че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като ответниците са просрочили само една вноска.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивните жалби разгледани по същество се явяват частично основателни, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за ипотечен кредит №9-224/2007 от 23.08.2007г., по силата, на който „Алфа Банк“ АД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на КР. ЯНЧ. Б., като кредитоискател и Л.Б., като ипотекарен длъжник сумата от 20000.00евро със срок за издължаване 10 години на 120 анюитетни вноски по погасителен план. В чл.14 е уговорено за първите пет години от срока на договора, че ще се заплаща фиксирана лихва в размер на 9%. След изтичане на този срок за останалия период следва да заплаща лихва, формирана от 12 месечен ЮРИБОР +4% надбавка. В чл.19.1 е предвидено, че при просрочие на някое от вземанията се дължи лихва за забава в размер на договорения лихвен процент + 2.5% надбавка, годишно. Договорът е обезпечен с ипотека, обективиран в нот. акт №125/27.08.2007г., нот. дело №622/2007г.