Решение № 310 от 14.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601003 по описа за 2021 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ РОСИЦА Й. и с участието на ПРОКУРОРА А.М. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 1003 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 260107 от 25.06.2021 г. по НОХД № 726/2020 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 31-ви състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ А. П. А. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.07.2019 г. около 21:40 - 21:48 ч. в 1

София, пред кафе-аперитив „ОК“ в ж.к. „***“ зад бл. 411 по непредпазливост е причинил смъртта на П. С. К. с ЕГН ********** (настъпила на 24.07.2019 г.) вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда (закрита черепно-мозъчна травма, получена от пострадалия след падането му на бетонна площадка след двукратното му удряне в главата от подсъдимия с юмрук), поради което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за една година, чието изпълнение е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а от срока на лишаването от свобода съобразно чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража (от 27.07.2019 г. до 08.01.2021 г.) и под домашен арест (от 08.01.2021 г.).

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати като обезщетение за неимуществени вреди сумата от 50 000 лв. със законните лихви от 23.07.2019 г. на дъщерята на починалия пострадал – Б. П. С., като гражданският й иск за разликата до претендираните 200 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати като обезщетение за имуществени вреди сумата от 1 600 лв. на К. С. К..

С присъдата е отхвърлен като неоснователен гражданският иск от К. С. К. за обезщетение на неимуществените му вреди чрез заплащането на 20 000 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати за разноски по делото сумата от 1 564,22 лв. на СДВР, сумата от 1 040 лв. на СГС и сумата от 2 000 лв. като държавна такса върху уважен размер на граждански иск.

Присъдата е протестирана, в срок, с твърдение за явна несправедливост на наказанието – чрез занижаването му от съда. Прокурорът смята, че отегчаващи отговорността са употребата на алкохол от подсъдимия преди деянието, извършването му на обществено място в заведение пред свидетели, невъздържаността на подсъдимия и показността на действията му, близкото познанство между подсъдимия и пострадалия – което не е спряло подсъдимия от нападение, опитът на подсъдимия след деянието да го прикрие, непризнаването на фактите и вината от подсъдимия. Като смекчаващо отговорността обстоятелство прокурорът смята, че е налице само неосъждането на подсъдимия. Поради това прокурорът намира лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – на което съответства наказание около средата, и иска да бъде наложено като справедливо наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода. Прокурорът смята, че няма пречки за приложението на чл. 66 от НК поради това, че престъплението не е тежко и че подсъдимият е бил продължително време задържан под стража.

Присъдата е обжалвана, в срок, от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца Б.С. (дъщеря на починалия пострадал), с твърдение за несъответна лекота на наказанието (поради неотчитане на превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства от съда) и за несъобразяване с чл. 52 от ЗЗД на размера на уважения граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди. Повереникът смята за отегчаващи отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието поради агресивността на подсъдимия, повлияването му от алкохол по време на извършване на деянието, неоказването на спешна помощ на пострадалия веднага след деянието и липсата на критичност и съжаление за извършеното. В жалбата на повереника няма конкретни искания.

Във въззивното съдебно заседание прокурорът поддържаше искането за увеличаване на лишаването от свобода съобразно обосноваването му в протеста, като заяви и че намира за основателна жалбата на повереника в частта й относно искането за увеличаване на размера на уважения граждански иск за неимуществени вреди; повереникът на дъщерята на починалия пострадал поддържаше исканията в жалбата си и се присъедини към становището на прокурора. Подсъдимият и защитникът му заявиха, че присъдата следва да 2 бъде потвърдена като правилна.

В изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло атакуваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на доказателствените източници по делото, като подложи всяко едно доказателствено средство на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства заедно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При това въззивният съд достигна до окончателен извод за доказаност на значими факти, съвпадащ с този на първоинстанционния съд, и оформи различен извод относно приложимото право и конкретно – относно размера на справедливото наказание „лишаване от свобода“ и относно размера на справедливото обезщетение на неимуществените вреди на дъщерята на починалия пострадал.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните значими факти:

На 23.07.2019 г. след 21 часа в предната част на заведението „ОК Маркет“ в София, ж.к. „***“ до бл. 411 подсъдимият консумирал алкохол на една маса със свидетелите А. П.

(НОХД, л. 211 гръб-213 вр. ДП, л. 24-25), К. Д. (НОХД, л. 159-160) и Г. Л. (НОХД, л. 213); в задната част на заведението били свидетелите И. В. (НОХД, л. 214), съпругът й Г. В.

(НОХД, л. 268-270 вр. ДП, л. 27-29) и А. И. (НОХД, л. 160-162 вр. ДП, л. 114). След 21:30 ч. на масата на подсъдимия дошъл пострадалият П. С., който живеел в дома на свидетелите П.; пострадалият предал на А. П. да се прибира в къщи при съпруга си. Това ядосало подсъдимия, който казал на пострадалия, че е дошъл да му разваля компанията. След това подсъдимият станал от мястото си, изблъскал свидетелката П., която паднала от стола си на земята и се насочил към пострадалия. Подсъдимият ударил пострадалия в лицето (показания на К. Д. и на Г. Л.), при което свидетелите К. Д. и Г. Л. станали и опитали да разтърват подсъдимия и пострадалия. Подсъдимият обаче се отскубнал и повторно ударил пострадалия в лицето с юмрук (показания на К. Д., Г. Л. и А. П.), при което пострадалият паднал на земята – бетон, покрит с изкуствена зелена настилка; при това падане пострадалият си ударил главата и веднага изпаднал в безсъзнание. Подсъдимият продължил нападението си срещу падналия и безпомощен вече пострадал, като го изритал няколко пъти в тялото (показания на А. П. и Г. Л.). Намиращите се в близост до пострадалия свидетели се развикали, което привлякло вниманието на намиращите се в задната част на заведението свидетели и те минали от предната страна, където И. В. видяла бутането от подсъдимия на пострадалия и падането му на земята, а Г. В. и А. И. видели пострадалия вече паднал на земята и намиращ се в безсъзнание.

Свидетелят А. И. се обадил на спешния телефон 112. На мястото първо дошли полицейските служители А. Б. (НОХД, л. 162 вр. ДП, л. 115) и Д. Д. (НОХД, л. 271-272 вр.

ДП, л. 116), които заварили пострадалия вече дошъл в съзнание, седящ на пейка и лъхащ на алкохол. Пред полицейските служители свидетелите А. П. и К. Д. първоначално направили неверни изявления, че при свада с друг посетител на заведението пострадалият се спънал и сам паднал на земята (показания на К. Д., на полицейските служители и съдържание на записани разговори на свидетеля К. Д. със спешния телефон 112 – аудиотехническа експертиза, ДП, л. 103-112 вр. НОХД, л. 158-159). След полицията на мястото дошла и линейка, като пострадалият бил прегледан и при съобщаването за удар по главата бил поканен да бъде транспортиран с линейката до болница, но той категорично отказал. След това пострадалият бил отведен в дома на свидетелите А. и В. П., където след около половин час му прилошало – повръщал и се оплаквал от силно главоболие. Била извикана отново линейка, вече на домашния адрес на свидетелите П., която откарала пострадалия в болница; въпреки направената му операция и положените медицински грижи, той починал на следващия ден – 24.07.2019 г. След научаването на новината за смъртта му, свидетелите А.

П. и К. Д. направили нови, вече достоверни изявления при разпита им като свидетели относно начина на получаване на удара по главата на пострадалия – че е бил ударен от подсъдимия, вследствие на което паднал на земята и ударил главата си.

3

Заключението на съдебно-медицинското изследване на трупа на пострадалия (Предварително заключение на СМЕ и СМЕ - ДП, л. 43-44 вр. НОХД, л. 155-156 и ДП, л. 7882 вр. НОХД, л. 156) определя като категорична причина за смъртта закритата черепномозъчна травма, получена от пострадалия при падането му на терена и изразяваща се в ляво задно слепоочно-теменно охлузване с подлежащи му счупване, кръвоизлив и контузия на мозъка; от тази закрита травма последвали усложнения – мозъчен оток, кръвоизлив и циркулаторни смущения на главния мозък. Освен тази най-тежка травма, пострадалият имал и наранявания по лицето – кръвонасядане и оток на очите и охлузване на лявата буза, а също така имал и наранявания по тялото – кръвонасядане и охлузване на левия хълбок, кръвонасядане на лявата мишница и охлузване на кръста вляво.

Допълнителното съдебно-медицинско изследване на травмите на пострадалия (ДСМЕ - НОХД, л. 245-253 вр. 270-271) определя закритата черепно-мозъчна травма на пострадалия като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – което отговаря на критериите на чл. 128 от НК за тежка телесна повреда. Останалите увреждания на пострадалия са му причинили болка, което отговаря на критериите на чл. 130, ал. 2 от НК за лека телесна повреда. ДСМЕ определя още, че получените от пострадалия увреждания по лицето са резултат от най-малко два, а вероятно – и от четири удара в лицето. Оказаната на пострадалия медицинска помощ е била дадена след сравнително дълъг период от травмирането – изцяло вследствие на поведението на пострадалия, първоначално отказал откарване до болница; предвид обаче установения стволов кръвоизлив смъртта е била практически неизбежна.

Описаните по-горе факти въззивният състав прие за установени въз основа на показанията на горепосочените свидетели, които се характеризират като вътрешно последователни, устойчиви и безпротиворечиви; разгледани при съпоставянето им едни с други, те разкриват безпротиворечивост относно основните факти, а също така са в съответствие със заключенията на медицинските и аудиотехническата експертизи. На свидетелите А. П., Г. Л. и К. Д. са били извършени СППЕ (ДП, л. 122-124 вр. НОХД, л. 156157; ДП, л. 126-130 вр. НОХД, л. 157; ДП, л. 162-168 вр. НОХД, л. 158) – предвид дадените от тях данни, че са употребявали алкохол. Заключението на СППЕ за всеки един от тези трима свидетели е, че е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, при което е нямало качествени промени на съзнанието и всеки от свидетелите е в състояние на дава достоверни показания. Предвид гореизложеното за вътрешни характеристики на показанията на свидетелите и съотнасянето им както едни с други, така и със съдържанието на експертните заключения, въззивният състав намери за достоверни показанията на А. П., К. Д., Г. Л., И. В., Г. В., А. И., А. Б. и Д. Д..