Решение № 5521 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от управителя ЛБИ, чрез адв. А. С. – САК, против Наказателно постановление изх. № 7211000485/27.05.2024 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, с което за нарушение на ) на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ , вр. чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева.

С жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното НП.

Изложени са съображения за това, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на вмененото съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ задължение - да подаде декларация за облагане с годишен данък върху придобит недвижим имот в двумесечен срок от въвеждането му в експлоатация с удостоверение № 20 от 09.01.2024 г. на Главния архитект на Столична община, въпреки че такова задължение имал продавача по сделката за покупка на имота. Отделно от това се твърди, че административнонаказващият орган не е изследвал въпросът кога дружеството-жалбоподател е получило удостоверение за 1 въвеждане в експлоатация на сградата. По тези съображения се твърди, че описаното в АУАН и в НП административно нарушение не се доказва. В допълнение на изложеното и в случай, че съдът приеме нарушението за доказано, е направено искане същото да се определи като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в подкрепа на което се сочи, че задължението за подаване на данъчна декларация е изпълнено на 15.04.2024 г., т. е. със забава от около един месец, в резултат на което фискът не е ощетен. Приложени са нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г., пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

От административнонаказващия орган е изискана и е постъпила преписката, по която е издадено обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател „**********“ ЕООД, редовно уведомено, се представлява от упълномощен представител – адв. С., която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски.

Наказващият орган – Заместник-кмет на Столична община, редовно уведомен, представлява се от упълномощената юрк. Ангелова, която претендира наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената в административнонаказателната преписка разписка обжалваното наказателно постановление е връчено на упълномощен представител на жалбоподателя на 26.07.2024 г., а жалбата е подадена на 01.08.2024 г., поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството–жалбоподател „**********“ ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на 2 управление: ********, представлявано от ЛБФ ЕГН: **********.

На 10.08.2023 г. дружеството „**********“

ЕООД придобило собствеността върху изграден на етап „груб строеж“ недвижим имот, а именно МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед РД-18-739 от 21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр. ************, нходящ се в жилищна многофамилна сграда с идентификатор *********, разположена в поземлен имот с идентификатор **********. Сделката по покупко-продажба на имота е обективирана в нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г., приобщен като писмено доказателство по делото, от т. 2 на който е видно, че продавачът – „*******“ ЕООД се задължава да въведе сградата в експлоатация с разрешение за ползване в срок до 01.09.2023 г. От приобщено към доказателствената съвкупност Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 20 от 09.01.2024 г., издадено от Главен архитект при Столична община се установява, че сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект – магазин, е въведена в експлоатация. Видно от материалите по преписката е, че липсва информация за това, на коя дата дружеството-жалбоподател е узнало за издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Същевременно се установява, че на 15.04.2024 г. представляващ дружеството-жалбоподател е подал в Столична община, Дирекция „Общински приходи“ декларация по чл.

14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, заведена с вх. № 7208011641/24.08.2023 г., относно собствеността върху магазин, находящ се в гр. *********, придобит на 10.08.2023 г. от „*******“ ЕООД.

От показанията на свидетеля С. Л – старши инспектор при Столична община, Дирекция „Общински приходи“, се установява, че именно тя е извършила проверка, при която констатирала, че декларацията по чл. 14, ал. 4 ЗМДТ е подадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ , който е изчислен считано от въвеждане в експлоатация на сградата – 09.01.2024 г. Свидетелката разяснява и това, че не е било част от проверката да се изследва по какъв начин и кога представляващия дружествотожалбоподател е узнал за издадения акт на главния архитект, с който сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект е била въведена в експлоатация. Срокът за изпълнение на вмененото по силата на закона 3 задължение е изчислен от проверяващите съобразно датата на издаване на удостоверението на Главния архитект и е прието, че в двумесечен срок от тази дата дружеството-жалбопопдател не е изпълнило задължението си съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ. Ето защо е формиран извод за това, че е налице административно нарушение, с оглед на което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 7211000477 от 16.05.2024 г., който е връчен на пълномощник на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното понастоящем НП № 7211000485 от 27.05.2024 г., с който спрямо дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ. НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 26.07.2024 г.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката С. Л и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – заповеди; трудов договор (относими към компетентността на актосъставителя и наказващия орган); декларация от 15.04.2024 г.; нотариален акт № 96 от 10.08.2023 г.; Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 09.01.2024 г.; АУАН и НП.

Съдът оценява показанията на свидетеля Л като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти и напълно кореспондират с писмените доказателства по делото, които са еднопосочни и последователни.

Съдът приема, че установената фактическа обстановка има следното правно значение:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Съгласно заповед № СОА-20-РД09-2524/22.11.2023 г., издадена от кмета на Столична община, служителите от състава на Столичната общинска администрация, заемащи длъжности „старши инспектор“ в отделите „Общински приходи“ към дирекция „Общински приходи“ при Столична община (каквато длъжност заема свидетелката и актосъставител Л) са упълномощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 123 от ЗМДТ.

4

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Конкретният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател. Актът за установяване на нарушението е подписан от съставителя, свидетелите и представляващия жалбоподателя, на когото АУАН е предявен за запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.

Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП имат предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП и то при пълна идентичност, се съдържа описание на нарушението с посочване на всички признаци от състава му, описани са обстоятелствата по извършване на нарушението и е посочена нарушената разпоредба.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В конкретния случай, към датата на придобиване на собствеността върху имота, а именно 10.08.2023 г. сградата, в която се намира процесния имот е била на етап „груб строеж“, с оглед на което не е било възможно да се изпълни предвиденото в закона задължение за подаване на информация за отчетна стойност на имота. С оглед на това, действително както се твърди и от административнонаказващия орган релевантен в този случай е моментът, считано от който сградата е въведена в експлоатация.

Видно от доказателствата по делото е, че сградата, в която се намира процесния имот е въведена в експлоатация на 09.01.2024 г., т. е. считано от тази дата започва да тече срокът, предвиден в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.

Същевременно липсва каквато и да е информация за това на коя дата представляващ дружеството се е снабдил с препис от удостоверението на 5

Главния архитект, или най-малкото кога е узнал за неговото издаване. При това положение и с оглед обстоятелството, че изискуемата от закона декларация е подадена от името на дружеството-жалбоподател на 15.04.2024 г., съдът приема, че се касае за маловажен случай на описаното в НП административно нарушение. С оглед на това като е наложил на въззивника имуществена санкция, вместо да му отправи предупреждение по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон. Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая от писмените доказателства се установява, че по отношение на въззивния жалбоподател „**********“ ЕООД не са били издавани наказателни постановления, предупреждения по чл. 28 от ЗАНН и мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателно производство за нарушения на чл. 14 от ЗМДТ, т. е. касае се за първо подобно нарушение. На следващо място, нарушението е установено в момента, в който дружеството само и по своя инициатива, а не в резултат на административна принуда, е предприело действия по изпълнение на задължението си по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ , макар и след законовия срок. В случая се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, при което от основно значение за преценка на обществената му опасност е срокът на закъснението – в случая е налице забава за период около два месеца, който период не може да се определи като твърде продължителен. Предвид горното и най-вече като отдаде решаващо значение на обстоятелството, че декларацията е следвало да бъде подадена след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от страна на Главния архитект, както и предвид това, че макар и със забава, дружеството е предприело изпълнение на задължението си по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ по своя инициатива и още преди образуване на административнонаказателното производство, съдът приема, че конкретното нарушение разкрива степен на обществена опасност, която е пониска, съпоставена с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Предвид горното съдът намира, че в случая наказващият орган не е 6 следвало да налага имуществена санкция на жалбоподателя, а да го предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b11d4899-5bdc-4992-8b26-af76b9de39fa