Решение № 610 от 19.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Бургас, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120202125 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Б., ЛНЧ ********** срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Твърди се, че неправилно е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателката, тъй като към датата на нарушението не е била собственик на автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена не се явява и не се предстaвлява.

По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, с която заявява, че поддържа жалбата и доводите за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На ******** г. в **** часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ******** е бил управляван в гр. Бургас, по ПП Е773, км.491 до бензуностанция „Р.“ в посока от кв. „В.“ към КПП-1, с превишена скорост от 125 км/ч при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 90 км/ч. Скоростта на управление от 125 км/ч е била установена от автоматизирано техническо средство, изчислена след отчетена грешка - 3 % толернс при измерването.

Участъкът е бил сигнализиран с пътен знак Е-24. От извършена справка за собственост се констатирало, че собственик на автомобила е жалбоподателката Д. Б. и срещу нея бил издаден електронен фиш за установеното нарушение по ЗДвП. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателката не е подала декларация и не е посочила кой е управлявал автомобила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в **** часа в гр. Бургас, по ПП - Е773, км.491 до бензуностанция „Р.“ в посока от кв. В. към КПП-1, лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № СТ6039ВХ се е управялвал с наказуема скорост от 125 км/ч при въведена с пътен знак В-26 разрешена скорост до 90 км/ч. в населено място.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото е приложен протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и писмо от Български институт по метрология. От посоченото писмено доказателство безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип, както и че на 10.08.2021 г. е преминало последваща периодична проверка при БИМ, която е завършила със заключение, че средството отговаря на метрологичните изисквания.

От налична в преписката снимка, се установява, че на процесния участък ограничението на скоростта е било до 90 км/ч, като лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ******** е бил управляван с превишена скорост от 129 км/ч, след което е била отчетена допустимата грешка за техническото средство – 3 % толеранс и скоростта на управление е 2 била изчислена на 125 км/ч.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.

15) се установява, че жалбоподателката е собственик на процесния автомобил. Видно от разписка (л.17) на 07.05.2024 г. електронният фиш е бил връчен на жалбоподателката.

Вместо да подаде декларация в предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП срок, жалбоподателката е подала жалба срещу електронния фиш, в която излага твърдения, че към датата на нарушението не е била собственик на автомобила. Към жалбата са приложени писмени доказателства, които не са били представени на АНО. Законодателят изрично е предвидил процедурата, в рамките на която следва собственикът на МПС да уведоми контролния орган за наличие на обстоятелства, които го освобождават от административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство. Както се установи по делото жалбоподателката не е подала в срока по чл. 189, ал.

5 ЗДвП декларация и не е съобщила на АНО, че друго лице е управявало процесния автомобил на датата и в часа на нарушението. Това е било необходимо предвид задължението на АНО да извърши проверка на декларираните данни и да издаде електронен фиш срещу водача на автомбоила, като същевременно бъде анулиран издаденият срещу 3 жалбоподателката електронен фиш. След като жалбоподателката не е спазила посочената в чл. 189, ал. 5 ЗДвП процедура, настоящият електронен фиш се явява законосъобразен. Още повече от писмено доказателство – справка за собственост се установява, че жалбоподателката фигурира като собственик и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал.

1 ЗДвП срещу не я е бил издаден процесният електронен фиш.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана с налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 35 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателката е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на Д. Б., ЛНЧ **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4