Решение № 921 от 01.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 260223/08.04.2024 г. по гр. д. № 14809/2028 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, I-2 състав, е бил уважен предявеният о т М. К. П., ЕГН **********, заместен от законните му наследници в хода на производството – В. С. М.-П., ЕГН **********, С. М. П., ЕГН **********, и М. М.

П., ЕГН **********, срещу К. П. П., ЕГН **********, Р. П. С., ЕГН **********, и Р.

М. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС и в полза на ищците В. С. М.-П., ЕГН **********, С. М. П., ЕГН **********, и М. М. П., ЕГН **********, е признато правото да изкупят по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, чрез заместване и встъпване в правата на Р. П. С., ЕГН ********** и Р. М. Х., ЕГН **********, в качеството им на купувачи на 1/6 идеална част от общо четири недвижими имота, със съответни идентификатори ***,

***, *** и ***, всички те с административен адрес: ***, които са били предмет на договор за покупко-продажба между ответниците К. П. П., ЕГН ********** и Р. П. С., ЕГН **********, обективиран в Нотариален акт № 19, том I, рег. № 746, дело №17/28.06.2018 г. по описа на нотариус Л. А., вписана под № 427 на НК, срещу заплащането от ищците на ответниците Р. П.

С., ЕГН ********** и Р. М. Х., ЕГН **********, в едномесечен срок от влизането в сила на решението на сумата от общо 61 935, 92 лева (шестдесет и една хиляди деветстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки).

С решението си, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответниците 1

К. П. П., ЕГН **********, Р. П. С., ЕГН **********, и Р. М. Х., ЕГН **********, да заплатят на ищците В. С. М.-П., ЕГН **********, С. М. П., ЕГН **********, и М.

М. П., ЕГН **********, сумата от 3 333, 60 лева (три хиляди триста тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща сторените от ищците разноски по делото, както и сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща заплатен от ищците адвокатски хонорар.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът К. П. П., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва изцяло. Поддържа се недопустимост на първоинстанционното решение, а в условията на евентуалност неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал до необосновани правни изводи.

Ответникът излага като основен аргумент по допустимостта наличието на висящо съдебно производство по делба между сънаследниците на общите наследодатели, по което било направено възражение с правно основание чл. 76 от Закона за наследството (ЗН). Според въззивника това производство има преюдициален характер по отношение на настоящия иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС, доколкото решението по него би могло да доведе до признаване на съсобственост в полза на купувачите по атакуваната сделка.

При евентуално уважаване на това възражение би се оказало, че страните по договора са съсобственици, поради което не е било налице задължение за предложение за изкупуване и не би могло да възникне правото по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Поради това, ответникът счита, че първоинстанционното производство е следвало да бъде спряно служебно. По същество на твърдяната неправилност на обжалваното решение се поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок от узнаването за сделката. Освен това се твърди, че приобретателите по договора – Р. и Р.

С. – не са „трети лица“ по смисъла на чл. 33 от ЗС, тъй като Р. С. е наследник на общите наследодатели и съсобственик на други имоти в сградата, поради което разпоредителната сделка е била такава между съсобственици. На следващо място, ответникът навежда още възражение за нищожност на договора поради уговорка за обратно изкупуване, като оспорва изводите на първата инстанция относно недопустимостта на свидетелските показания за установяване на датата на частен документ, тъй като ищците не били „трети лица“ по смисъла на чл. 181 от ГПК. В тази връзка се сочат решения на ВКС, допускащи свидетелски показания за установяване на достоверна дата при определени хипотези. Наред с горното се поддържа, че процесният договор е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорената цена била седем пъти по-ниска от пазарната, а разпоредителната сделка касаела изключително атрактивни имоти в центъра на София с висока инвестиционна стойност. Според ответника такава нееквивалентност на престациите представлява практическа липса на насрещна престация и накърнява добрите нрави, поради което договорът следва да се обяви за нищожен. Като последен довод се изтъква, че не е била налице възможност да се определи цената на идеалните части от само част от имотите, предмет на продажбата, тъй като в договора е уговорена обща цена. Поради това определянето на пропорционална цена чрез съпоставяне на пазарни и данъчни оценки не може да замести волята на страните относно конкретна договорна цена. На посочените основания се отправя искане към въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, а евентуално за неговата отмяна като неправилно, и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска.

Претендират се и направените по делото разноски.

2

Ищците В. С. М.-П., С. М. П. и М. М. П. оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“. В него е изразено становище за основателност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Претендират се разноски.

Ответниците Р. П. С. и Р. М. Х. не вземат становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

В производството са присъединени за съвместно разглеждане по реда на чл. 274 и сл. от ГПК Частна жалба с вх. № 279134/16.09.2024 г., подадена от ответника К. П.

П., и Частна жалба с вх. № 281351/22.10.2024 г., подадена от ищците В. С. М.-П., С.

М. П. и М. М. П., двете срещу Определение № 265022/31.07.2024 г. по гр. д. № 14809/2028 г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, I-2 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което са оставени без уважение молбите на страните за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. По същество в двете частни жалби се излагат аргументирани възражения в посока неправилност на обжалваното Определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Препис от частните жалби е връчен на всяка от страните по делото, като в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК биват взаимно оспорвани като неоснователни по съображения, изложени в подадените от страните писмени отговори.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната 3 му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Тук е моментът да се обърне внимание на наведеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, поради наличието на висящо дело за делба, по което било направено възражение по чл. 76 от ЗН, което настоящият въззивен съд намира за неоснователно по следните причини.

На първо място, настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.

33, ал. 2 от ЗС, с който ищците упражняват предоставеното им от закона право да изкупят процесните от по 1/6 идеални части от съсобствени им недвижими имоти, продадени на лице, което не е съсобственик. Именно придобиването на тези идеални части от процесните недвижими имоти от страна на ответницата Р. С. е причина за възникване на правния интерес на ищците, поради което валидността и последиците на тази сделка подлежат на преценка именно в настоящото производство. Касателно въпроса за съотношението между иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС и иск за делба, в рамките на който е направено възражение по чл. 76 от ЗН, съществува установена съдебна практика, според която правният спор по чл. 33 от ЗС следва да бъде разрешен с приоритет. Това се обосновава с обстоятелството, че приобретателят по атакуваната сделка би имал качеството на съсобственик само ако искът за изкупуване бъде отхвърлен. Именно поради това се приема, че искът по чл. 33 от ЗС има преюдициален характер спрямо делбеното производство, а не обратното (в този смисъл: Определение № 4449 от 29.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3907/2022 г. на ВКС, I г. о.).

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателност на предявения иск, което е в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От представения по делото Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на ЗВСВОНИ, наследство и дарение № 129, том II, рег. № 6219, дело № 298 от 10.12.2002 г. по описа на нотариус В. Г., вписана под № 340 на НК, който нотариален акт е вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 40530, акт № 199, том LLXXXIV, дело № 30713/2002 г., се установява, че лицатаМ. К.

П., К. П. П., Р. П. С., Е. Х. П. и А. С. П. са признати за съсобственици на пет етажна жилищна сграда, находяща се в ***, част от която се състои от следните самостоятелни обекти в нея, които са от значение за предмета на настоящото дело, а именно: 1/ изба склад, с кадастрален идентификатор ***; 2/ партерен етаж, с кадастрален идентификатор ***.; 3/ трети етаж, с кадастрален идентификатор ***; и 4/ три тавански стаи, с кадастрален идентификатор ***. В тази връзка, дяловете на посочените съсобственици на процесните четири самостоятелни обекти в сградата са както следва: М. К. П. – 3/6 идеални части; К. П. П. – 1/6 идеална част Р. П. С. – 1/6 идеална част и А. С. П. – 1/6 идеална част.