Решение № 11 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500845 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №359 от 09.10.2024г. постановено по гр.д.№20245210100673 по описа на същия съд за 2024г. E ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от С. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„М. с." №**, срещу П. на Р. Б. с адрес: гр. С., бул. „В." №* представлявано от ИФ Главен прокурор - Б. Б. С., иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл.

45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с подадения от П. частен протест № 4798/19.09.2023г. срещу Определението на РС В. по ЧНД №239/2023г., ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция С. Г.

К., с ЕГН-********** от гр.В. чрез процесуалния си представител адв. С. Й.

М. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Не се споделят изводите на първостепенния съд, че не е 1 налице причинна връзка между процесуалното поведение на Прокуратура на Р България и сторения разход от ищцата за адвокатско възнаграждение, както и че изначално е отхвърлил възможността всеки неоснователен протест да ангажира съответната гражданска отговорност за вреди причинени от държавата. Въззивникът счита, че този извод не може да бъде споделен тъй като по аргумент на противното би следвало тогава изначално да се отхвърли възможността за компенсация на разноските, извършени от страни в процеса при постановяване на процесуални актове, включително какъвто е процесният частен случай с депозирани протест от П. на РБ. Поддържа, че правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от Конституцията на РБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Според жалбоподателя, субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по изготвяне на Възражение в случая и срещу доказано неоснователен прокурорски протест. Акцентира се, че договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност-24 ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), при което адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Допълва, че съдебната практика приема, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите; че разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно подаден прокурорски протест, който е оставен без уважение от Окръжен съд Пазарджик като неоснователен, и като пряко следствие от това е дължимостта на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Твърди се, че Адвокатската защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая 2

Прокуратура на Р България, е държавен орган, носител на властнически правомощия, в който работят платени държавни служители с висше юридическо образование -прокурори. Затова според въззивника и всеки един гражданин има право да се обърне към адвокат за защита на правата и законните си интереси и заради спазването на принципа на равнопоставеност на страните каквото е и процесуалното изискване на законодателството на една демократична държава. Навежда се и извода, че и затова извършените разходи от страната и то при доказано неоснователен протест следва да бъдат репатрирани; че Прокурорът в случая е бил длъжен да извърши задълбочен анализ и да не реагира срещу съдебния акт с неоснователен протест, който е мотивирал жалбоподателката да използва адвокатска защита, за което и надлежно е заплатила, поради което счита, че това е едно от условията за търсеното репатриране на разхода и то е подаденият протест да е отхвърлен като неоснователен по съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, поради което хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита представлявал имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отхвърления като неоснователен прокурорски протест и представлявал непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

Допълва, че взаимовръзката между подадения прокурорски протест и потърсената от С. К. адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като същите се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, като гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако прокурорът не бе подал протест, който по своята същност е акт, увреждащ неговите законни права и интереси в посока прекратяване на наказателно преследване по което е пострадало лице. Акцентира се, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от подадения протест, тъй като подаването на Възражение срещу акт е законово регламентирано чл. 342, ал.2 от НПК и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че е пострадало от престъпление, а прокурорът със своя протест сочи на липса на извършено престъпление, и доколкото в НПК не предвижда друга законова възможност за осъждане на държавата да възстанови сторените разноски от К. в производството по подаване на възражението срещу протеста на прокурора. Жалбоподателката моли да се отмени като незаконосъобразно Решение №359 от 09.10.2024г., постановено 3 по гражданско дело № 673 по описа на РС В. за 2024г. Претендира присъждане и на сторените съдебно деловодни разноски пред двете инстанции.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Няма направени доказателствени искания от страните по делото пред въззивната инстанция по реда на чл. 266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. Г.

К. от гр.В. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.49 във връзка с чл.45 и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/.

В исковата си молба, с вх.№4015 от 04.06.2024г. подадена от ищцата С.

Г. К., с ЕГН-********** от гр.В., ул.“М. с." №** чрез пълномощника си адв.С. Й. М. от АК-Пазарджик, против П. на РБ с адрес гр.С., бул.“В." №*,представлявана от ИФ Главен Прокурор-Б. С., ищцата твърди, че на 04.05.2023г. с Постановление на прокурор е прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ7/2023г. по описа на РУ-В. и преписка № 4983/2022г. по описа на РП-Пазарджик ,ТП В., което било обжалвано от ищцата пред РС-В. /образувано ЧНД №239/2023г./, който с определение №134 от 13.09.2023г. отменил като незаконосъобразно процесното Постановление за прекратяване на НП /наказателно производство/. Твърди се, че РППазарджик, ТО В. подала до ОС-Пазарджик частен протест №4798 от 19.09.2023г. срещу определението на РС-В., като за да изготви възражение срещу протеста, ищцата ангажирала процесуален представител, адвокат, на когото заплатила 250лв за което бил сключен договор да правна защита и съдействие и Възражението било подадено. Твърди се, че по протеста на ПРПазарджик, ТО В. било образувано в ОС-Пазарджик ВЧНД №943 по описа за 2023г., като определението на РС-В. било потвърдено. Ищцата твърди, че от изложеното е претърпяла имуществени вреди във връзка с подадения от П. частен протест №4798 от 19.09.2023г. срещу Определение на РС-В. по ЧНД №239/2023г., защото именно във връзка с него бил ангажиран от ищцата процесуален представител на когото заплатил 250лв за адвокатско

4 възнаграждение. Счита, че за ищцата е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск за обезщетение за имуществени вреди от воденото наказателно производство по ДП №ЗМ 7/2023г. по описа на РУ-В. и преписка №4983/2022г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-В.. Моли да се осъди ответника П. на Р. Б. да заплати на ищцата С. Г. К., сумата от 250лв представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с подадения от П. частен протест №4798 от 19.09.2023г. срещу Определението на РС-В. по ЧНД №239/2023г. ведно със законната лихва върху сумата от 250лв, считано от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане в полза на пълномощника си и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата, както и да заплати държавната такса за воденото производство.

Ответникът по иска П. на РБ чрез прокурор в ТО-В., РП- Пазарджик на основание чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който поддържа, че от така подадената искова молба не ставало ясно на какво основание се претендират имуществени вреди-дали същите са претърпени вследствие конкретно действие на наблюдаващ прокурор или са вследствие на воденото досъдебно производство, доколкото и двете основания били посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че искът е недопустим, доколкото и независимо дали става въпрос за конкретното действие на наблюдаващ делото прокурор-подаден протест срещу решение на първоинстанционния съд, или като цяло за осъществените действия в рамките на воденото ДП, тези действия били във връзка с изпълнение на служебните задължения на прокурора. Цитира се чл.132 от Конституцията на Р. Б., че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Според ответника конституционната норма изключвала гражданската отговорност на магистратите за техните служебни действия, освен при извършено от тях умишлено престъпление от общ характер, за каквото не се твърдяло в исковата молба. Навежда се правният извод, че е недопустим пряк иск по чл.

45 33Д срещу магистрат за негови действия при изпълнение на служебните задължения, а оттук и на иск по чл. 49 33Д-срещу възложителя на осъществяваната от него работа, ако не се твърди, че има извършено 5 престъпление. Обосновава извода си с това, че отговорността по чл. 49 33Д има гаранционен характер, като източник за нейното възникване е деликтното деяние на лицето, на което е възложена работата, осъществено при нейното изпълнение и че без деликтно деяние на физическото лице, не може да възникне и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.

По същество, представителят на П. на Р. Б. счита, предявения иск за неоснователен и го оспорва в неговата цялост, като излага съображения- 1. Че Отговорността на възложителя по чл. 49 33Д е безвиновна и гаранционнообезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са причинени от противоправни и виновни действия на лице, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили, и за разлика от специалната деликтна отговорност по ЗОДОВ, която е обективна.

Допълва, че нормата на чл.49 33Д винаги се разглежда във връзка с чл.45 ЗЗД., като в исковата молба не било посочено в какво, според ищцата, се изразява противоправността на описаните действия и доколкото описаните действия, следват една законо утвърдена процедура. Акцентира, че е изготвено постановление за прекратяване на наказателното производство, което е обжалвано, отменено от първоинстанционния съд и протестирано пред въззивния. Счита, че в случая , не са налице злоумишлени действия, целящи да увредят ищцата, а осъществяване на регламентирана от закона дейност.