Определение № 4177 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4177 гр. В.........., 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В.........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20263100501422 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. С. К., ЕГН **********, Д. Л. Ч., ЕГН ********** и Д. Л. Л., ЕГН ********** срещу Решение № 839/06.03.2026 год. по гр. д. № 2930/2025 год. по описа на ВРС, с което: 1) е прието за установено, на основание чл. 124 от ГПК, в отношенията между ищцата, настояща въззиваема, И. Б. Ч., ЕГН: **********, и ответниците, настоящи въззивници, С. С. К., Д. Л. Ч. и Д. Л. Л., ЕГН: **********, че И. Б.

Ч. е собственик на 1/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ............. по КККР на град В.........., находящ се в гр. В.........., район А........., с.о. „Б...........р“, кв. „Г..........“, целият с площ от 697 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), притежаващ предишен идентификатор № ................., с номер по предходен план ..........., при съседи следните имоти: ............, ..................., .............,........, ............, ................., ................., на основание настъпило наследствено правоприемство от наследодателя Ч............ Д...........

Ч., ЕГН **********, починал на 03.10.2018 г.; 2) е прието за установено, на основание чл. 124 от ГПК, в отношенията между ищеца, настоящ въззиваем, Д. Ч. Ч., ЕГН: ********** и ответниците, настоящи въззивници, С. С. К., Д. Л.

Ч. и Д. Л. Л., че Д. Ч. Ч. е собственик на 1 / 12 ид. част от поземлен имот с идентификатор № ............. по КККР на град В.........., находящ се в гр. В.........., район А........., с. о. „Б...........р“, кв. „Г..........“, целият с площ от 697 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), притежаващ предишен идентификатор № ................., с номер по предходен план 547.2229, при съседи следните имоти: ............, ..................., ............., ........, ............, ................., ................., на основание настъпило наследствено правоприемство от наследодателя Ч............ Д........... Ч., ЕГН **********, починал на 03.10.2018 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, 1 евентуално – неправилно, като се настоява за обезсилването му и за прекратяване на производството, евентуално - за отмяната му и за постановяване на ново, с което исковете на ищците да бъдат отхвърлени като неоснователни. Становището си за недопустимост, въззивниците базират на твърдения за незавършеност на процедурата по ЗСПЗЗ за трансформация на правото на ползване, предоставено на Д............ Ч. върху процесния имот, в право на собственост, доколкото, според писмо № .............../03.11.2025 год. на Община В.........., липсва заповед на кмета по § 4, същевременно липсва и преписка в Общинска служба „Земеделие” – гр. В........... Евентуалното си искане за отмяна, въззивниците подкрепят с доводи за погрешна преценка на първоинстанционния съд, че от конкретно упоменати в решението фактически действия не може да се направи извод за трансформиране на държането на ид. ч. на ищците във владение за тях. Считат, че както те, така и наследодателят им Л............ Ч., са извършвали действия, надхвърлящи обикновеното ползване на целия имот, които безспорно установяват упражняването на владение върху целия имот, вкл. и върху идеалните части на двете ищци, поради което и са ги придобили по давност. Позовават се на каузална практика на ВКС на РБ по този въпрос. твърдят и че решението е необосновано поради неправилна преценка и анализ на доказателствата и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно отхвърляне на искането им по чл. 176 от ГПК за задължаване на ищците да се явят лично в открито съдебно заседание и да дадат обяснения за обстоятелството дали някога са разполагали с ключ от имота. Претендират деловодни разноски.

Във въззивната жалба са направени и следните доказателствени искания: 1. За задължаване на ищците на основание чл. 176 от ГПК да се явят лично в открито съдебно заседание и да дадат обяснения дали някога са разполагали с ключ от процесния имот – искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК; и 2. За преразпит (повторен разпит) на свидетелите, дали показания в първоинстанционното производство, с цел изясняване на фактическата обстановка по спора във връзка с извършването от въззивниците и техния общ наследодател на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на процесния имот и представляващи собственически такива.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите (ищци) оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – допустимо и правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Оспорват и направените с жалбата доказателствени искания, считат, че са преклудирани.

След като се запозна с делото, настоящият състав намира, че направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивното производство са неоснователни.

Искането по чл. 176 от ГПК ищците да бъдат задължени да се явят лично в съдебно заседание и да дадат отговор на поставени от ответниците въпроси относно обстоятелства по делото – разполагали ли са някога с ключ от процесния имот е направено едва в последното проведено по делото открито съдебно заседание и правилно е било отхвърлено от съда като преклудирано, 2 поради което и хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК не е налице.

Искането за повторен разпит на разпитаните в първата инстанция свидетели също е неоснователно, такъв не се налага, а показанията им ще бъдат ценени от въззивния съд в съответствие с изискванията на процесуалния закон, след проверката за процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, за която въззивният съд следи служебно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. С. К., ЕГН **********, Д. Л. Ч., ЕГН ********** и Д. Л. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 839/06.03.2026 год. по гр. дело № 2930/2025 год. по описа на РС-В..........;

ОТХВЪРЛЯ направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: 1) Да бъдат задължени ищците, на основание чл. 176 ГПК, да се явят лично в съдебно заседание и да дадат отговор на поставени от ответниците въпроси – разполагали ли са някога с ключ от процесния имот? 2) За повторен разпит на разпитаните в първата инстанция свидетели;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.10.2026 год. от 14, 00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3