Решение № 4653 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4653 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330116426 по описа за 2025 година

Производството е по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от *** П.

В. и Х. М. е предявил против Г. Й. Ю. ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумата общо 4 363,62 лв., формирана от 3 065,84 лв. главница, 459,46 лв. договорна лихва за периода 30.03.2023 г. – 05.10.2024 г. и 838,32 лв. обезщетение за забава за периода 05.10.2024 г. – 27.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. От представения договор се установява, че кредитът е целеви – за финансиране на покупка на мобилен телефон на цена 2 999,00 лв., като общият размер на кредита е 3 586,39 лв. В договора са посочени фиксиран годишен лихвен процент 21,64 %, ГПР 23,29 %, 18 месечни погасителни вноски по 235,11 лв. и общ размер на плащанията 4 231,98 лв., с краен падеж 05.10.2024 г.

Кредитната документация съдържа и данни за застрахователни продукти, включени в общата финансирана сума, както и погасителен план, в който са индивидуализирани падежите и разпределението на главницата и лихвата по отделните вноски.

Ищецът поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че с 1

Договор за продажба на вземания (цесия) от *** г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си по процесния договор, като същите са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия.

В исковата молба е заявено, че длъжникът е бил уведомен за цесията на посочения от него адрес и е представена обратна разписка. При условията на евентуалност ищецът поддържа, че дори предсъдебното уведомяване да не се приеме за надлежно, уведомлението следва да се счита връчено с преписа от исковата молба и приложенията към нея.

Ответникът, представляван от назначения ***адв. М. С. П., оспорва исковете изцяло. По същество се поддържа, че ищецът не е доказал надлежно както възникването и размера на вземането, така и материалната си легитимация като кредитор.

Особеният представител оспорва доказването на реалното усвояване на кредита и размера на остатъчното задължение, като сочи, че не са представени достатъчни данни за извършените плащания, тяхното отнасяне и начина, по който е формирана претендираната главница от 3 065,84 лв. Наведени са и възражения относно предсрочната изискуемост и момента, от който се претендира обезщетение за забава.

Особено възражение е направено по отношение на цесията. Ответникът твърди, че представеното уведомление за цесия не му е връчено, тъй като върху документа липсва подпис на получател и надлежно удостоверяване на дата и начин на връчване от пощенския оператор. Поддържа се, че поради липсата на надлежно съобщаване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжника.

Особеният представител въвежда и възражения във връзка с включените в кредита застрахователни продукти. Сочи, че стойността на застраховката е финансирана чрез кредита и влиза в размера на задължението, като поставя въпроса дали всички разходи са надлежно включени в ГПР и дали договорните клаузи не заобикалят ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа се още, че усвояването при целеви потребителски кредит се осъществява чрез плащане на цената към търговеца, а не непременно чрез превод по банкова сметка на потребителя.

Ищецът сочи, че договорът за цесия от *** г. и извлечението от Приложение № 1 индивидуализират процесното вземане чрез името и ЕГН на длъжника, номера на договора за кредит и размера на главницата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От представения Договор за потребителски кредит № *** г. се установява договорно правоотношение между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника Г. Й. Ю.. Договорът е подписан от ответника и съдържа данни за размера на кредита, финансираната покупка, включени допълнителни разходи, погасителен план и краен падеж.

2

От представения договор за цесия от***г. и относимата част от Приложение № 1 се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД е сключена сделка за прехвърляне на портфейл от вземания. По делото е представено и изрично пълномощно, с което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД овластява „АПС Бета България“ ЕООД да уведомява длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.

Налице е и документ, озаглавен „Уведомление за цесия“, адресиран до ответника и отнасящ се до Договор за кредит №*** г. Документът обаче е оформен като изходящ „ОТ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД“, а не като изявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, направено чрез упълномощен представител. В него се съобщава, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД, но не е обективирано волеизявление на предишния кредитор до длъжника.

По делото липсва годно доказателство, че това уведомление е достигнало лично до ответника преди образуването на настоящото производство. Представените книжа не установяват получаване от длъжника – липсва подпис на получател и надеждно удостоверяване на дата на връчване, каквото изрично е оспорено от особения представител.

Предявеният иск по чл. 422 ГПК, е установителен и има за предмет съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване да установи както възникването и изискуемостта на вземането, така и принадлежността му към своя патримониум.

Когато ищецът черпи материалната си легитимация от договор за цесия, той следва да докаже както валидното прехвърляне на конкретното вземане, така и настъпването на относимите спрямо длъжника последици по чл. 99 ЗЗД.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да му предаде намиращите се у него документи, които установяват вземането. По силата на ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор.

Уведомяването има защитна функция. То определя от кой момент длъжникът е длъжен да съобразява промяната в лицето на кредитора и на кого може да изпълни с освобождаващо действие. Поради това законът изисква съобщаването да изхожда от цедента, макар да е допустимо фактическото му извършване чрез надлежно упълномощен представител.

Трайната практика на ВКС приема, че цедентът може да упълномощи цесионера да извърши уведомяването, както и че изходящо от цедента уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника в процеса, може да бъде съобразено като настъпил в хода на делото факт по чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.

№ 12/2009 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС.

Съдът съобразява и най-новото Решение № 136/27.05.2026 г. по т. д. № 2007/2025 г., I т. о. на ВКС. В него е прието, че уведомяването може да породи действие и когато исковата молба с приложенията е връчена на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Това разрешение обаче 3 е постановено при конкретно установени предпоставки: към исковата молба е било приложено изрично уведомление, изходящо от стария кредитор – цедента, адресирано до длъжника, наред с изрично пълномощно на цедента, овластяващо цесионера да го връчи от негово име.

Настоящият случай се различава в съществено. Макар да е представено пълномощно от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към „АПС Бета България“ ЕООД, приложеното уведомление не е оформено като изявление на цедента, направено чрез пълномощника, а изрично изхожда „ОТ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД“. Самият цесионер уведомява длъжника, че старият кредитор е прехвърлил вземането. Това не е идентична хипотеза с разгледаната от ВКС, при която материалноправното уведомление е изходящо от цедента, а цесионерът изпълнява единствено представителната функция по неговото връчване.

Самото наличие на общо пълномощно не преобразува автоматично всяко едностранно изявление на цесионера в изявление на цедента. За да се приложи чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от съдържанието и авторството на конкретното уведомление трябва да е ясно, че новият кредитор действа като представител и от името на предишния кредитор. Тъкмо това дава на длъжника сигурността, че промяната в кредитора е потвърдена от лицето, на което дотогава е следвало да изпълнява.

При тези данни съдът не приема, че връчването на преписа от исковата молба и приложенията на особения представител е санирало липсата на надлежно съобщаване. В процеса е достигнал документ, изходящ от цесионера от свое име, а не изявление на цедента или изявление, в което цесионерът недвусмислено се легитимира като пълномощник на цедента за извършване на конкретното уведомяване.

Отделно от това, извънсъдебният опит за уведомяване не е доказан като успешно връчване.

Липсва подпис на адресата или на друго лице, което е получило пратката на правно релевантно основание, както и удостоверяване, позволяващо да се приеме, че уведомлението е достигнало до длъжника. Самото изпращане на писмо или наличието на непълна обратна разписка не е равнозначно на получаване.

Следователно към момента на приключване на устните състезания не е доказано настъпването на изискуемия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, ефект на цесията спрямо ответника по начина, поддържан от ищеца.

При иск по чл. 422 ГПК, ищецът следва да установи, че именно той е носител на вземането спрямо длъжника и може да му противопостави прехвърлянето. При недоказано надлежно съобщаване съдът не може да приеме, че новият кредитор е доказал в пълнота материалноправните предпоставки на заявеното право срещу длъжника.

Това основание е достатъчно за отхвърляне на предявените искове.

Независимо от това, съдът намира за необходимо да обсъди и останалите възражения, доколкото са въведени своевременно и са относими към предмета на спора.

По отношение на възникването на кредитното правоотношение, съдът не споделя възражението, че липсва изобщо доказателство за сключен договор. Представеният Договор 4

№*** г. е подписан от ответника и съдържа конкретно описание на финансираната покупка, кредитния размер, погасителния план и договорните условия. В тази част правоотношението е установено.

По въпроса за усвояването на кредита следва да се отчете спецификата на целевия потребителски кредит. При финансиране на покупка кредитният ресурс може да бъде предоставен чрез плащане към търговеца, без сумата да постъпва по лична банкова сметка на потребителя. Следователно само липсата на банков превод към ответника не е достатъчна за извод, че кредитът не е усвоен.

Същевременно по делото липсва счетоводна история на кредита, от която да се проследят всички последващи плащания, точният размер на погасената главница, начисляването на договорната лихва и начина, по който е формиран претендираният остатък от 3 065,84 лв.

Ищецът не е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза, нито пълно извлечение по кредитната сметка, въпреки конкретното оспорване на размера от особения представител.

Доказването на съществуването на договора не е равнозначно на доказване на размера на неизпълненото задължение към релевантния момент.

Това създава самостоятелно съмнение относно доказването на главницата и акцесорните претенции. Договорната лихва и обезщетението за забава предполагат установен размер и падеж на непогасеното главно задължение, поради което недоказаността на основата рефлектира и върху тях.