Определение № 236 от 16.10.2026, Районен съд - Нова Загора

Мотиви към Определение № 236 от 16.10.2026 г. по ЧНД № 20262220200500 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2026 г.

Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.

Постъпило е искане от РП - Сливен за вземане на първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С.А.А. с ЕГН *** по досъдебно производство № 525/2026 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр.пр.№ 6362/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен /ТО-НЗ № 1170/2026 г./.

В него се излага становище, че спрямо лицето е налице обосновано предположение, че е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според прокурора е налице реална опасност от извършване на друго престъпление.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Сливен поддържа искането и моли съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа. В заключение предлага на съда да постанови определение, с което да вземе спрямо лицето мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Защитникът на обвиняемия С.А.А., адв.В.Х.М. счита, че е в интерес на обвиняемия да се постанови по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“.

Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 525/2026 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр.пр.№ 6362/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен /ТО-НЗ № 1170/2026 г./, образувано за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

В хода на разследването са събрани доказателства, за това, че извършител на деянието е С.А.А. с ЕГН ***.

На 14.10.2026 г. на С.А.А. с ЕГН *** е предявено постановление на водещия разследването за привличането му в качеството на обвиняем за това, че на 14.10.2026 г., в ***, на кръсртовището образувано от ул.„Диньо Нойков“ и ул.„Христо Ботев“, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. портмоне, съдържащо парична сума от 430 евро, и 1 бр. дебитна карта на банка ЦКБ, от владението на собственика им А.И.М. от ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

С постановление на прокурор от 14.10.2026 г. обвиняемият А. е задържан за срок до 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 17:00 часа на 14.10.2026 г.

От събраните по делото доказателства - разпитаните по делото свидетели, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, както и от направените от обвиняемия самопризнания, може да се направи обосновано предположение, че С.А.А. действително е извършил престъплението, в което е обвинен.

За да постанови мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът следва да установи, че задържаният е привлечен към наказателна отговорност за престъпление от общ характер, за което може да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, че съществува обосновано предположение за това да е съпричастен към престъплението, в което е обвинен, както и са налице основанията по чл 63, ал.1 от НПК наличие на една от двете опасност - да се укрие или да извърши ново престъпление.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че обв.А. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за същото е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.

Освен това е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако не бъде задържан, тъй като видно от приложените по делото характеристична справка и справка за съдимост, обвиняемият А. е криминално проявен и осъждан по многократно и е изтърпявал 1 наказания „Лишаване от свобода“.

Освен това, видно от материалите по ДП обвиняемият е наркозависимо лице от активно действащия криминален контингет, с лоши характеристични данни.

Обвиняемият А. е с трайно изразени престъпни нагласи, поради което съществува реална опасност той да извърши престъпление, в случай че не бъде задържан. Самата обществена опасност на извършеното престъпно деяние - грабеж, също е изключително висока, а лицето е склонно да извършва криминални прояви, ако бъде оставено свободно да се придвижва в обществото.

Освен това има доказателства, че обвиняемият е и наркозависим, което предопределя и неговото опасно поведение, тъй като в състояние на абстинентна криза е способен да посегне не само върху чуждата собственост, а е склонен да извърши и по-тежко престъпление, каквото представлява грабежът по смисъла на чл.198, ал.1 от НК, което от своя страна би го мотивирало да се укрие с оглед да бъде осуетяване на наказателно преследване спрямо него.

Това сочи на личност с много висока степен на обществена опасност, с трайни престъпни навици. Оттук следва извода, че действително е налице реална опасност обв.А. да извърши друго престъпление. Всички тези обстоятелства сочат, че е опасността обвиняемият да извърши друго престъпление не е просто реална, а пряка и непосредствена и друга по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила целите, предвидени в закона. Налице е също така и реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като освен изложеното, не е и трудово ангажиран и няма доходи.

Следва да се има предвид също и обстоятелството, че откакто Р. България като член на ЕС и на Шенгенското пространство, по границите й със страни членки на ЕС проверка на документите при напускане на страната не се извършва. При тези обстоятелства има вероятност обвиняемия да напусне пределите на страната и да възпрепятства воденото срещу него наказателно производство.

Предвид изложените обстоятелства счита, че се налага единствено възможния извод, че ако спрямо обвиняемия не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, е налице реална опасност същия да извърши престъпление и да се укрие, за да избегне наказателното преследване срещу него и реализирането на наказателната му отговорност в случай, че бъде признат за виновен в извършване на престъплението предмет на наказателното производство.

Съдът счита, че действително са налице основанията на чл.64, ал.1 от НПК и спрямо обвиняемият следва да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“. Това се налага, тъй като обвиняемият А. е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.

Към момента, от проведеното разследване по досъдебното производство, включително и от разпита на свидетелите и дадените обяснения от обвиняемия А. в присъствието на защитник, съдът счита, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие.

Съгласно чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко престъпление и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

За повдигнатото обвинение на обвиняемият С.А.А., се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Отчитайки всичко гореизложено и с оглед личността на обвиняемият А., съдът счита, че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление.

От тези обстоятелства може да се обоснове и тезата на РП - Сливен и която настоящия съдебен състав приема изцяло, а именно, че са налице трайно изградени вече престъпни навици у обвиняемото лице. В подкрепа на така изведения от съда извод са и материалите, представени от прокуратурата, ведно с искането отправено до съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемият А., които представляват достатъчно убедителни доказателства, що се отнася до изградените вече трайни престъпни навици на обвиняемото лице, както и възможността, която настоящия съдебен състав намира като реална да се укрие или извърши друго престъпление, ако по отношение на него не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

2

Предвид изложеното съдът намира искането на РП Сливен за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемият С.А.А. за основателно.

На основание гореизложените мотиви, съдът постанови определението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Нова Загора, 16.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева в присъствието на прокурора Д. В. Д. като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Частно наказателно дело № 20262220200500 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия С. А. А. - роден на *** без образование, неженен, безработен, с адрес за призоваване – ***, в момента в ***, осъждан, с ЕГН ********** по ДП № 525/2026 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр.пр.№ 6362/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Сливен /ТО-НЗ № 1170/2026 г./, образувано за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК, тъй като съществува основателна опасност обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление.

Определението може да се обжалва в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Сливен, като насрочва заседание пред Окръжен съд град Сливен на 22.10.2026 година от 14:00 часа.

МЯРКАТА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ В ОЗ СА град Сливен, като за целта се изпрати препис от определението на Началника на ареста за изпълнение, на РП - Сливен за сведение и да се приложи по делото.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

1