Решение № 155 от 04.03.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Асеновград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20255310101482 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

..................................................

По основателността на исковата претенция: В обобщение, Договор за потребителски кредит № 802718/26.01.2023 г. е недействителен основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, ако договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита (главница), но не и лихва и други разходи по кредита. Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане. Следователно всичко, което е дадено от ищеца на ответника по недействителния договор, с изключение на главницата по същия, подлежи на връщане, от което следва извод, че исковата молба е доказана по основание.

Следователно исковата молба за връщане на дадено без основание е основателна за общата сума от 295.53 евро (578 лева), установена чрез заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, а и не е оспорено от страните. Ответникът не успя в процеса да докаже наличието на валидно правно основание за задържане на сумата, поради което същия следва да бъде осъден да върне на ищеца претендираната сума. На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главниците.

1

Тъй като исковата претенция е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът се произнася по недействителността на договора за потребителски кредит само в мотивите на решението, като за това обстоятелство не се формира сила на присъдено нещо между страните.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски, които са в размер на 50 лева, за внесена държавна такса и 200 лв. депозит за приетата съдебно-счетоводна експертиза.

От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Уважената претенция е с цена 295.53 евро (578 лева), дължимото минимално адвокатско възнаграждение съгл. Наредбата е 400 лева, но правната и фактическа сложност на спора е по-ниска в сравнение с други дела със същия предмет.

Депозирано е възражение от ответника за намаляване на адвокатския хонорар под минимума по наредбата. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, размера на иска, подаването на искова молба и писмени молби, необходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест, че са проведени две съдебни заседания (второто от които във връзка с исканото увеличение на иска), поведението на процесуалния представител на ищеца, липсата на правна и фактическа сложност на делото, константната съдебна практика по предмета на делото и практиката на СЕС, счита че следва да присъди 300 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Б., за осъществената защита. Възражението, че няма основание за оказване на безплатна адвокатска помощ, е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 38 от ЗА не предвижда като предпоставка за присъждане на възнаграждение доказване на материална затрудненост от клиента. Такава помощ се уговаря между страните по договор за правна помощ и е израз на договорната свобода.

Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съдът присъжда възнаграждение под предвидения минимум по Наредбата.

Поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. - управител, да заплати на З. В. Д., ЕГН ********** от ***, сумата от 295.53 евро (двеста деветдесет и пет евро и петдесет и три евроцента) – равностойността на 578 лева, недължимо платена, по Договор за потребителски кредит № 802718/26.01.2023 г., сключен между З. В. Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 18.06.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 127.82 лева (сто двадесет и седем евро и осемдесет и две евроцента), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. - управител, да заплати на адвокат Д. Г. Б., личен номер 1100108640 от Адвокатска колегия – Пловдив с адрес на упражняване на дейността ***, сумата от 153.40 (сто петдесет и три евро и четиридесет евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на З. В. Д., ЕГН ********** по гр.д.№ 1482/2025 г. по описа на РС Асеновград.

Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка BG 79 UNCR 70001519884179 – титуляр на сметката Адвокатско дружество „Кацарска и Б.“.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________

3