Решение № 2086 от 25.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100502730 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД срещу постановлението за разноски от 10.11.2022 г. по изп. дело № 20228510402732 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд. В жалбата се излага становище, че задължението на длъжника е погасено в рамките на срока за доброволно изпълнение на 18.10.2022 г. , поради което не са били налице предпоставки за извършване на процесуални действия и определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения. По отношение на разноските в размер на 24 лв. по т. 31. от ТТР към ЗЧСИ поддържа, че същите не се дължат, тъй като съдебният изпълнител не е предоставил документ по Закона за счетоводството, а относно разноските в размер на 18 лв. поддържа, че същата представлява такса за налагане на запор, но такъв способ по делото не е бил приложен. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното постановление в частта, в която в тежест на длъжника са възложени разноски в размер на 24 лв. по т.31 от ТТР към ЗЧСИ и в размер на 18 лв. по т/. 9 за налагане на запор и намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, в което се поддържа, че жалбата е недопустима като просрочена. Посочва се, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. е под минималния размер от 400 лв., предвиден по наредбата. Взискателят заявява, 1 чв по изп. дело освен подаване на молба за образуване и възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ са извършени и други процесуални действия. Предвид изложеното се иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото не може да бъде под размера по чл. 10, т. 2 от Наредбата, без значение фактическата и правна сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил процесуалният представител за събиране на присъдените в негова полза суми. Заявява, че процесуалният представител на взискателя, освен изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело, е извършвал и действия по процесуално представителство, изразяващи се в получаване на съобщения и книжа по делото, извършване на справки в кантората и по телефона, изготвяне на писмени възражения. По отношение на останалите разноски заявява, че същите са събрани в съответствие с разпоредбите на Тарифата към ЗЧСИ и за тях са приложени съответни разписки, удостоверяващи направените разходи – на стр. 12, 13,24,25 и 26 от кориците на изпълнителното дело. Предвид изложеното счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на взискателя, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения двуседмичен срок, тъй като, видно от приложените към кориците на изп. дело № 20228510402732 по описа на ЧСИ М.П. обратна разписка и известие за доставка съобщението за постановлението на ЧСИ е връчено на длъжника на 14.11.2022 г. Следователно, подадената на 28.11.2022 г. жалба е в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 20228510402732 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД от 11.10.2022 г. въз основа на ИЛ от 23.09.2021 г., издаден по ч. гр. дело № 27050/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 180 състав. С молбата по чл. 426 ГПК е поискано налагане на запор върху движимите вещи на длъжника и дружествените му дялове, както и на възбрана върху недвижимите му имоти. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение от 10.10.2022 г. С молба от 14.10.2022 г., подадена чрез адвокат С.Д., взискателят е заявил, че оттегля направеното с молбата по чл. 426 ГПК искане за налагане на запори и възбрани и е посочил нов изпълнителен способ – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

2

На 13.10.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с постановление за разноски. По делото е депозиран отговор на покана за доброволно изпълнение, с който се заявява, че задълженията по изпълнителното дело са погасени на 18.10.2022 г. и се иска намаляване на размера на разноските по изпълнителното дело. По направеното искане е постановен отказ на ЧСИ от 10.11.2022 г.

С оглед датата, на която е сключено споразумението за адвокатско възнаграждение, а именно 10.10.2022 г., приложима към настоящия случай е редакцията на наредбата от 31 Юли 2020г. Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. По т. 2 от същата разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай подаването на молба за образуване на изпълнителното дело с искане за прилагане на определени изпълнителни способи и молба, с която е направено уточнение на поисканите с молбата по чл. 426 ГПК изпълнителните способи не обоснова дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата на процесуалния представител на взискателя. Като действия по чл. 10, т. 2 от Наредбата не може да бъдат квалифицирани и получаване на съобщения и книжа по делото, извършването на справки в кантората на ЧСИ и по телефона и подаването на писмени възражения по частната жалба на длъжника. Предвид липсата на правна и фактическа сложност, обема на предоставената процесуална защита, а и с оглед на обстоятелството, че вземането на взискателя е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лв.

По отношение на разноските в размер на 18 лв. по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ настоящата съдебна инстанция констатира, че действително по делото не са налице данни относно провеждането на такъв способ. От кориците на изпълнителното дело не се установява нито изпращането на запорно съобщение по чл. 507а от ГПК, нито депозиране на становище по чл. 508 на третото задължено лице. Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни или други действия, каквито в случая не се установява да са извършени, поради което не се дължат разноски по т. 9 от тарифата.

Основателно е възражението на длъжника и по отношение на разноските в размер на 24 лв. по т. 31 от тарифата. Съгласно т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. По кориците на изпълнителното дело не са приложени разходооправдателни документи, отговарящи на критерия счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Ето защо недължими се явяват и разноските, начислени на 3 основание т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.

Предвид изложеното, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* III“, № *******, Бизнес център Интерпред *******, постановление за разноски от 10.11.2022 по изп. дело № 20228510402732 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд, включително в частта в която в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД са възложени разноски в размер на 18 лв. по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ и в размер на 24 лв. по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изп. дело № 20228510402732 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4