Решение № 5676 от 25.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 25.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 16826 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 477097/26.08.2018 г., постановено по гр. д. № 51345/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, е осъдена Агенция „П.И.“ да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД сумата от 361, 28 лв., на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220, рег. № ********, въз основа на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ при настъпване на 03.04.2016 г. на ПТП, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно на републикански път - автомагистрала „Тракия“ посока гр. София 1 км., преди с.

Нови Хан и 15 лв., ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 870 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника - АГЕНЦИЯ „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че представеният по делото протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка. Протоколът за ПТП е съставен след настъпването му, а на основание чл.179, ал.1 ГПК той има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, които трябва да са възприети лично от самото лице.

Произшествието не е настъпило в присъствието на съставителя на акта, поради което счита, че не се ползва с вменената му доказателствена сила. В протокола не е описан или посочен размера на препятствието, причинило настъпването на застрахователното събитие.

Счита, че е налице противоречие между посочените обстоятелства в протокола за ПТП и уведомлението за щета, както и между писмените доказателства и гласни доказателствени средства. Неправилно решаващият съд е кредитирал представените по делото частни документи. Длъжностното лице, съставило протокола за ПТП не е направило снимков материал. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната авто - техническа експертиза по делото липсват данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС, както и не се установяват физическите характеристики на евентуалното препятствие. С оглед на това изводите на вещото лице са на база на предположения. Тъй като по делото не са представени общите условия на застрахователя по сключената застраховка, то не е доказан покритият застрахователен риск. Не биха могли да послужат и публикуваните в интернет общи условия, тъй като договорът за застраховка се сключва в писмена форма. Също така представената по делото застрахователна полица не съдържа законоустановените реквизити. По делото не са ангажирани доказателства, че при реализирането на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействие на алкохол или други медикаменти или наркотични вещества. Не са представени доказателства т ищеца за извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила. С оглед на това счита, че е неправилен изводът на решаващия съд за наличието на покрит от застрахователя риск. Представения по делото ликвидационен акт не е подписан.

Счита, че след като ПТП е реализирано при движение по пътя от гр. София за с. Нови Хан, на около 1 км. преди с. нови Хан, то същото е настъпило в границите на СО. Съгласно § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя.

По аргумент от чл.19, ал.2, т.3 ЗП управител на пътя е кметът на съответната община. На основание чл.30, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища са възложени на Агенция „П.И.“. По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, нормата на чл.30, ал.5 ЗП установява правилото, че Агенция „П.И.“ и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта им при условията по реда, определен с правилника за прилагане на закона. В чл.48 ППЗП Агенция „П.И.“ осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. С оглед на това счита, че в случая отговорност за поддържането на пътния участък, на който е настъпило ПТП, носи СО. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „ ДЗИ - О.З.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. СРС подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и всички релевантни за спорното право факти и обстоятелства. Представеният по делото протокол за ПТП е съставен по предвидения за това ред. същият съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. В него са отразени резултатите от извършената проверка на водача за употреба на алкохол или други упойващи вещества. По силата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване, в каквато насока обаче доказателства не са представени. Съдът е обсъдил възраженията на ответника относно пасивната му легитимация да отговаря по предявения спрямо него иск. Същата произтича от чл.19, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗП и чл.30 ЗП. Дупката на пътя съставлява опасност и п силата на чл.13, ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Мястото на настъпване на пътния инцидент е точно посочено в протокола за ПТП - на около 1 км. преди с. Нови Хан. На основание § 7, т.4 ПЗР на ЗМСМА общински са пътищата, които се намират в самите селища, а не извън тях. Тези, които са извън границите на населеното място, попадат към републиканската пътна мрежа. С оглед на това е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Ищецът твърди, че на 03.04.2016 г., около 15 ч., на 1 км. преди с. Нови Хан, К.Й.А., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 220, рег. № ********, е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са увредени предна и задна гуми и джанти. За настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП от органите на МВР. За посочения автомобил е налице сключена застраховка „Каско“ с ищеца, със срок на действие 30.06.2015 г. - 29.06.2016 г.

Въз основа на уведомление от застрахования при ищеца е образувана щета, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 346, 28 лв. След изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.410, ал.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования по отношение на причинителя на щетите.

Счита, че вина за настъпилото ПТП носи ответникът, който не е обезопасил пътното платно, което попада в републиканската пътна мрежа, както и не го е поддържал в изправно състояние. Въпреки отправената до ответника регресна покана, ответникът не е възстановил изплатеното застрахователно обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 361, 28 лв. - главница, която включва изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че представеният протокол за ПТП не отговаря на изис8кванията на чл.179, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.183 ГПК следва да се изключи от доказателствата по делото. Също така в протокола за ПТП е посочено, че липсват свидетели на инцидента, както и не е настъпило в присъствието на съставителя на акта. С оглед на това счита, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила. Налице е противоречие между удостоверените в протокола за ПТП и обстоятелства и уведомлението за щета. В протокола за ПТП не е отразена скоростта на движение на лекия автомобил, което има значение за извършване на преценка относно избора на подходяща скорост от водача, съобразно изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП. Във всички случаи застрахователят е длъжен да извърши проверка относно настъпването на застрахователно събитие, но такава не е била извършена от ищеца.

Представената застрахователна полица не съдържа необходимите реквизити за нейната валидност. По делото не са представени доказателства, че водачът към момента на ПТП не е бил под въздействие на алкохол, медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие, което от своя страна съставлява основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Не са ангажирани доказателства относно причинените на застрахованото имущество вреди, както и дали причинените вреди не са резултат от умишлени действия на водача. В представения по делото ликвидационен акт не е положен подпис, както и няма становище на юрисконсулт. Счита, чене са налице предпоставите за ангажиране на отговорността му па реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като съгласно § 1, т.1 ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01-2001 г. стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която управлява пътищата. по аргумент от чл.19, ал.1, т.2 ЗП управител на пътя е кметът на съответната СО, поради което не следва да отговаря по предявения иск. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представената застрахователна полица № 440115031028490 на 22.06.2015 г., между ищеца и К.Й.А. е сключен договор за застраховка „Каско +“, със срок на действие 30.06.2015 г. - 29.06.2016 г. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 220, рег. № ********. Уговорена е обща застрахователна сума от 22 000 лв. при дължима застрахователна премия от 1 052, 44 лв., платима еднократно по банков път.

Съгласно представения протокол за ПТП № 1627208 от 03.04.2016 г., на 03.04.2016 г. в 15.00 ч., на пътя за с. Нови Хан, на около 1 км. преди с. Нови Хан, СО, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 220, рег. № ********, собственост на К.Й.А., управляван от същия. Като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че по данни на водача на посочения лек автомобил се е движил по пътя за с. Нови Хан и на около 1 км. преди с. Нови Хан е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Съставена е схема на ПТП.

На 04.04.2016 г. К.Й.А. е депозирал при ответника уведомление за щета във връзка с горепосочената застрахователна полица по застраховка „Каско +“. На същата дата са съставени опис заключение по процесната щета, подписани от застрахования и експерт при ищеца, в който са посочени увредените детайли на застрахования при ищеца автомобил.

Разпечатката съдържа 26 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b118a1e2-b715-40ae-8d21-4d86659cc0b8