Решение № 242 от 09.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20265001000234 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 17/11.02.2026 г. по т.д. № 173/2024 г. на ОСПазарджик в частта му, с която е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до 40 000 лв. (или за сумата 25 000 лв.) предявеният от Д. Н. У. против ЗК“Лев инс“АД-гр.София на основание чл.432 от КЗ иск да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания, получени вследствие на ПТП на 6.06.2023 г., причинено от И.В. като водач на МПС марка „Пежо“, модел „308“ с рег. №********** със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/122001997041, валидна от 13.07.2022 г. до 12.07.2023 г., в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата над 15 000 лв. до 40 000 лв. (или 25 000 лв.), считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, съответно, и в частта му за разноските, с която Д. Н. У. е осъдена да заплати на ЗК“Лев инс“АД-гр.София деловодни разноски по съразмерност в размер на 433 евро.

1

Жалбоподателката Д. Н. У. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната негова част по съображенията, посочени във въззивната жалба с вх. № 3746/1.04.2026 г., и да бъде уважен изцяло предявеният от нея иск ведно с лихви и разноски. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 13.11.2024 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗК“Лев инс“АД-гр.София да й заплати сумата 40 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, причинени й при и в резултат на ПТП на 6.06.2023 г., което ПТП е настъпило по вина на водача И.В. при управлението от нея на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба ЗК“Лев инс“АД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 4745/27.04.2026 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателкат, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 6.06.2023 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №**********, управляван от И.В., при което е пострадала ищцата Д. У. като водач на лек автомобил „Сает Ибиза“ с рег. №********. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил И.В. е имало сключена застраховка за 2 гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищцата на 19.12.2023 г. е отправено уведомление до застрахователя за настъпилото ПТП и е била предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение до ответното застрахователно дружество за претърпени неимуществени вреди. Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба в съда 13.11.2024 г. не е било изплатено на ищцата обезщетение. С оглед заявените от жалбоподателката-ищца във въззивната жалба оплаквания и доводи, спори се понастоящем между страните само относно справедливия съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението.

Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че поради изпитвани силни болки в главата и в дясното коляно тя в деня след ПТП е отишла в болнично заведение, където е установено, че са й причинени травма в окосмената част на главата и травма-дисторзио (навяхване) на шийния отдел на гръбначния стълб и й е предписано носене на шийна яка за период от 1 месеца. Твърди, че впоследствие поради продължаващите болки и оток в дясното коляно е установено, че й е причинено разкъсване на вътрешен медиален менискус на дясното коляно, тя е постъпила в болница на 13.06.2023 г. и е била оперирана, престоят й в болницата е бил до 15.06.2023 г., след което лечението е продължило в домашни условия, предписан й бил първоначален постелен режим през първия месец, трябвало е да се придвижва с патерици, предписано й е медикаментозно лечение, конците са премахнати след 20 дни, а от операцията останал траен белег, от който тя се срамува и който се стреми да прикрие. Твърди, че през първите две месеца след ПТП е изпитвала затруднения при провеждане на ежедневните си битови дейности заради силно ограничени движения от шийната яка и невъзможността да използва десния си крак след направената операция, разчитала е изцяло на близките си, които се грижили за нея, трябвала й помощ за всичко, което й се отразило негативно в психо-емоционалната сфера, затваряла се в себе си, изпитвала безпокойство при спомена за операцията, плачела, изнервяла се, заспивала трудно, сънувала кошмари, страхувала се да шофира. Твърди, че травмата на коляното е довела до ограничение на движенията на долния десен крайник за няколко месеца, кракът бил силно оточен, предписано й било да не стъпва на крака през първите 2 месеца, а през първите 3 месеца се придвижвала с помощта на патерици, през който период била неработоспособна. Твърди, че 3 от енергична млада жена, която води активен начин на живот, работи, среща се с приятели, спортува, тренира народни танци, след катастрофата тя остава на легло, няма желание да общува с никого извън близките си. Твърди, че и към момента все още изпитва болки в областта на десния крак при натоварване и по-продължително ходене и в областта на шията при промяна на времето. Твърди, че лекуващият лекар е посочил, че упражняването на народни танци е противопоказно, поради което тя няма да може да продължи активното им практикуване. Затова претендира за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяването на претенцията пред застрахователя 19.12.2023 г.

С подадения на 7.02.2025 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Оспорва твърдението на ищцата да са настъпили за нея в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП посочените в исковата молба травматични увреждания, техния характер, провеждано лечение и неговата продължителност. Оспорва твърдението за настъпили емоционални и психологически последици от инцидента. Оспорва размера на претенцията като изключително завишен.

С подадената от ищцата на 5.03.2025 г. допълнителна искова молба се оспорват възраженията на ответника. Заявено е, че за ищцата, която е млада жена в активна възраст освен болките и страданията, които търпи от травмите, тя изживява и силни болки и страдания и от ужаса от катастрофата, болничния престой, невъзможността след това да се самообслужва, влошаване на здравословното й състояние, необходимостта от чужда помощ, невъзможността й да излиза навън и да се движи нормално и без болки, да заспива спокойно нощем, да спортува, да се радва на живота като преди, а е трябвало да лежи на легло, да бъде обслужвана от близките си като малко бебе, в продължителен период от около половин година съществено е било затруднено придвижването й, има остатъчни последици и болки, ограничени движения. Твърди се, че всичко това е преобърнало живота й в негативна насока.

С отговора от 7.04.2025 г. на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа възраженията и доводите, посочени в отговора на 4 исковата молба.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд отчита при определяне на дължимия на ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди, че при ПТП ищцата е претърпяла травматичните увреждания навяхване на шията и разкъсване на вътрешния мениск на дясната колянна става, че към настоящия момент тя е напълно възстановена от получените травматични увреждания, възстановителният процес е продължил в рамките на обичайното, за 3-3,5 месеца относно колянната травма, ищцата е търпяла болки и страдания с по-интензивен характер през първите две седмици, след което болките са били осезаеми при определени движения като интензитета им постепенно е отслабвал до момента на пълното възстановяване в края на третия-третия и половина месец. Съдът отчита, че освен болките, които ищцата е търпяла вследствие на получените при ПТП увреждания, тя е търпяла и психически дискомфорт от това, че се е наложило да промени обичайното си местоживеене от гр.***** в гр. ********* заради необходимостта да бъде подпомагана след операцията в ежедневието от нейната майка и от брат й, тя е търпяла и ограничения в социалния си живот и в начина си на живот изобщо, активността й е била ограничена и тя не е имала възможност да се занимава със спорт, туризъм и танци за срок от поне 4 месеца, изпитвала е заради претърпения пътен инцидент страх от шофиране, което допълнително е повлияло негативно на душевното й равновесие.

Съобразявайки също така възрастта на ищцата, която е на 33 години към момента на ПТП, ведно с отражението му върху ежедневието, социалните контакти, трудовата активност и психиката на ищцата, окръжният съд преценява, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозираната претенция пред застрахователя 19.12.2023 г., като искът се отхвърли над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв.

С въззивната жалба от 1.04.2026 г. жалбоподателката твърди, че присъдената сума за обезщетението за неимуществени вреди е занижена и претендира решението да бъде отменено относно отхвърлянето на иска за размера над 15 000 лв. до 40 000 лв., като й се присъди още сумата 25 000 лв. с оглед принципа за справедливост. Заявено е, че при определяне на размера на обезщетението окръжният съд е обсъдил и взел предвид само една част от 5 установените по делото обективни обстоятелства, като друга част неправилно е приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил. Твърди се, че обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението, които съдът не е обсъдил, са вида и характера на всяко едно от причинените травматични увреждания (разкъсване на менискуса на дясната колянна става и навяхване на шията), предприетото лечение (оперативно, поставяне на шийна яка), начина на възстановяване (обездвижване на крайника), остатъчните последици и белези, негативните последици и преживявания, настъпили в живота на пострадалата млада жена. Заявено е, че съдът не е взел предвид, че здрава млада жена през първия месец след причиняване на травмите е била зависима от помощта на своите близки, през първите три месеца се е наложило да напусне дома си и да я преместят в дома на родителите й, за да й помагат при извършване на ежедневните обичайни битови дейности, периодът на възстановяването й е продължил около 5 месеца, през които се е придвижвала с патерици, като през първите 3,5 месеца не е стъпвала на крака си, провеждала е и рехабилитационни процедури и контролни прегледи.

Заявено е, че първоначално ищцата не е можела да се изправя и да стъпва на крака си, след това е започнала да се изправя с помощни средства – две патерици. Твърди се, че в съдебното решение неправилно е игнорирал дългия период между 3,5-5 месеца, през който ищцата се е възстановявала, както и периода от около 3 месеца, през който е живеела в дома на родителите си и е била зависима от помощта им, като не е взета предвид и неработоспособността на младата жена, болките, притесненията, стреса от извършената операция, не е коментирана и контузията на шията, заради която е поставена и носена около месец яка, които обективни обстоятелства са се отразили негативно на ищцата. Заявено е, че според изслушания свидетел ищцата е танцувала народни танци, редовно е посещавала фитнес, често ходела на туризъм в планината, но след тази травма всички дейности са били преустановени. Заявено е, че вследствие на процесното ПТП и причинените травматични увреждания за ищцата има последици и до момента, за които съобщава свидетелят – страх от шофиране, болки при промяна на времето и натоварване на крайника. Твърди се, че окръжният съд не е отчел още конкретните икономически условия (високата инфлация, бързо променящата се обстановка и и обезценяване на парите), нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (които са нормативно определени във 6 високи размери) и практиката на ВКС за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи.