Решение № 1192 от 22.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Перник, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720103275 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 111 П, представлявана от С.А.П. и Ч.Г.З. – изпълнителни директори , срещу В. В. А., ЕГН **********, от гр. ***

Ищецът твърди, че между него и ответника на *** г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка № ***г. В изпълнение на задълженията си по него ищецът предоставил на ответника кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лв. Сочи, че крайният срок за погасяване на кредита е *** г. В т. 7 от договора е предвидено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията по т. 6 кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, равна на действащия към датата на начисляването БЛП плюс надбавка съгласно Тарифа за таксите и комисионните на ПИБ АД. Твърди, че към датата на договора размера на лихвата е 18.14% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – трансакции и 20.14% - за всички останали салда по сметката. Ищецът твърди, че отпуснатия кредит овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка с *** ***, открита на името на ответника, както следва: на 11.11.2009 г. – 100 лв., на 11.11.2009 г. – 2 лв., на 16.11.2009 г. – 200 лв., на 16.11.2009 г. – 5 лв., на 18.11.2009 г. – 100 лв., на 18.11.2009 г. – 2 лв., на 30.11.2009 г. – 200 лв., на 30.11.2009 г. – 3 1 лв., на 07.12.2009 г. – 300 лв., на 07.12.2009 г. – 4 лв., на 07.12.2009 г. – 45 лв. Сочи, че ищецът е погасил сумата от 14 лв. на 08.12.2009 г. Кредитът е в просрочие от 19.01.2020 г. като към 25.05.2022 г. просрочието е 4510 дни. Твърди, че с лично връчена покана на кредитополучателя на 01.03.2022 г., ищецът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 04.05.2022 г. Сочи, че към настоящия момент ответникът дължи сумата от 1000 лв. – просрочена главница, сумата от 6509.04 лв. договорна лихва за периода 19.01.2020 г. до 03.05.2022 г., сумата от 4390.62 лв. – наказателна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 19.12.2016 г., сумата от 6.11 лв. – законна лихва за периода от 04.05.2022 г. до 25.05.2022 г. и 117.00 лв. – такса за годишно обслужване за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 2911/2022 г. и е издадена исканата заповед, срещу която длъжникът е подал възражение в законовия срок.

Искането към съда е да признае за установено, че В. В. А. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумите, както следва: 1000 лв. – непогасена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка № *** г., 555.58 лв. – непогасена договорна лихва за периода от 27.05.2019 г. до 03.05.2022 г. и 6.11 лв. – законна лихва за периода от 04.05.2022 г. до 25.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 2911/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. Претендира присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че по силата на общите условия в резултат на забавата на длъжника кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем още на 19.01.2010 г., като банката не е пристъпила към упражняване на правата си по принудително изпълнение на дължимото вземане. Сочи, че към момента на заявяване на претенцията, същото е погасено по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни, евентуално като погасени по давност, както и да бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 2368/11.07.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2911 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник срещу В. В. А., ЕГН **********, за заплащане на сумата 1000,00 лв. – представляваща просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ***г., сумата 6509,04 лв. – представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. – 03.05.2022 г. включително, дължима на основание т. 7 от Договора за кредит, сумата 4390,62 лв. – представляваща 2 наказателна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 19.12.2016 г. включително, дължима на основание т. 8 от Договора за кредит, сумата 6,11 лв. – представляваща законна лихва, начислена за периода 04.05..2022 г. до 25.05.2022 г. включително, сумата 117,00 лв. – представляваща такса за годишно обслужване за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 000,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 241,18 лв. - за държавна такса, и 50,00 лв. - юрисконслтско възнаграждение.

От приложения по ч.гр.д. № 2911 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник заверен препис на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 591/2022 г. по описа на ДСИ при РС-Перник се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 24.04.2023 г., който е депозирал обосновано възражение срещу заповедта на 25.04.2023 г.

Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта са връчени на заявителя на 03.07.2023 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба с вх. № 14881/13.07.2023 г. /п.к. 12.07.2023 г./.

За непредявените с установителния иск вземания, които са били предмет на заповедното производство, с определение № 2720/22.08.2023 г., влязло в сила на 15.09.2023 г. издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК е обезсилена и производството по делото прекратено.

По делото е приет договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 032СС-R001644/09/11.2009 г., сключен между страните, съгласно който банката приема да открие и води на името на ответника картова разплащателна сметка с IBAN *** и да издаде към нея на титуляра револвираща международна кредитна карта с чип MasterCard – стандартна, и предоставя на кредитополучателя правото да ползва кредитен лимит в размер до 1000,00 лв., който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разплагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с изпозлване на всяка от картите, издадени към сметката.

Т. 4 от договора предвижда, че титулярът се задължава да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и начина, договорени в Общите условия, като според т. 6 за всички трансакции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ на банката, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период, като към датата на подписване на договора гратисният период е 45 дни.

Съгласно т. 7 от договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в гратисния период титулярът заплаща на банката годишна лихва, равна на действащия към датата на начисляването БЛПкк плюс надбавка в размер съгласно Тарифата за таксите и комисионните на „Първа инвестиционна банка“ АД, приета от Управителния съвет на банката, като приложимия към датата на сключване на договора лихвен индекс е 18,14% за 3 дебитни салда, формирани в резулатат на ПОС-трансакции, и 20,14% - за всички останали дебитни салда по сметката.

Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 09.11.2011 г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на банката.

Представени са общи условия и бюлетин за лихвите, неподписани от ответника, поради което предвидените в тях клуази не обвързват насрещната страна по правоотношението и не следва да бъдат обсъждани.

С покана, връчена на 01.03.2022 г., банката зявява, че дългът на кредитополучателя е в общ размер 11 958,68 лв. и след изтичане на седмедневен срок от получаването й ще счита кредитът за предсрочно изискуем.

По делото са използвани специални знания на вещо лице по допусната съдебносчетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице лимитът по договора в размер на 1000,00 лв. е усвоен до 19.11.2011 г., като неплатените суми са, както следва: 1000,00 лв.

– главница, 555,58 лв. – договорна лихва за периода 27.05.2019 г. – 03.05.2022 г., и 6,11 лв. – законна лихва за периода 04.05.2022 г. – 25.05.2022 г.. Експертът счита, че относно процесния договор счетоводството е водено редовно. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че последната усвоена сума чрез теглене по кредита е 45,00 лв. на 07.12.2009 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК и чл.

86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за заплащане на които е издадена заповед по ч.гр.д. № 02911/20222 г. на РС-Перник за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

От приложеното заповедно производство се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове.

Исковете са предявения в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което са допустми и следва да бъдат разгледани по същество.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е сключен договор за предоставяне на револвираща международна кредитна карта с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й, изпадането му в забава и размера на претенциите.

4

От приетите по делото доказателства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на револвираща международна кредитна карта с лимит 1000,00 лв. със задължение за връщането й след изтичане на гратисен период от 45 дни с възнаграждение в размер на 18,14 % ГЛП към датата на сключване на договора за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, и 20,14 % за всички останали дебитни салда по сметката. Предвид липсата на данни в договора за падежа, на който трябва да бъде погасено задължението на кредитополучателя до пълния размер на дебитното салдо, съдът приема, че падежът за връщане на съответната усвоена част от главницата настъпва с изтичане на 45 дни от усвояването й.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е предоставил на кредитополучателя кредитния лимит и същият е усвоен в пълен размер до 19.11.2011 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на последната усвоена сума по кредитния лимит е настъпила на 04.01.2012 г. Тъй като вземането е станало изискуемо с настъпване на крайния срок, изявлението на банката, с която заявява, че го счита за предсрочно изискуемо в седемдневен срок от получаването му, е ирелевантно.