Решение № 43 от 11.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. П., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20255000500015 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 36064/04.11.2024 г. от Г. А. Т. ЕГН ********** против решение № 1165/14.10.2024 г., постановено по г. д. № 962/2024 г. по описа на ОС – П. в частта, с която Г. А. Т. ЕГН ********** от гр. П.“ № 4 е осъден да заплати на Й. Я. С. ЕГН ********** от гр. П.“ № 37 сумата от 24 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие причинено на 31.01.2021 г. от Г. А. Т. непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на средна телесна повреда: счупване на коронка на първи горен десен зъб до нивото на венеца и счупване на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца, както и частично счупване на коронка на първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долна устна и охлузване на лява половина на бричка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане, както и в частта, с която Г. А. Т. ЕГН ********** е осъден да заплати на Й. Я. С. ЕГН ********** сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за две циркониеви корони и за освидетелстване), вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г.

(датата на увреждането) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло исковите претенции.

1

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Й. Я. С. ЕГН ********** от гр. П.“ № 37 против Г. А. Т. ЕГН ********** от гр. П.“ № 4.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите, както следва: сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие причинено на 31.01.2021 г. от Г. А. Т. непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на средна телесна повреда: счупване на коронка на първи горен десен зъб до нивото на венеца и счупване на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца, както и частично счупване на коронка на първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долна устна и охлузване на лява половина на брадичката, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане, както и в частта, с която Г. А. Т. ЕГН **********; сумата от 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за зъболечение и за освидетелстване), вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. за предмета на исковото производство и допустимостта на обжалваното решение:

В исковата молба изрично е посочено, че ищецът иска да бъде осъден ответника да заплати:

„обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в следствие на нанесените травми от нанесените телесни повреди в резултат на извършеното престъпление по Присъда № 137 от 12.06.2023 г. по НОХД 20225330202019 от 2022 г. на ІІІти н. с. на ПРС…“ в размер на 30 000.00 лева (размерът уточнен в съдебно заседание от 28.03.2024 г. (л. 78 – 80 от г. д. № 16023/2023 г. по описа на РС – П. – приложено);

„обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение общо в размер на 1 000.00 лева, включваща сумата от 940.00 лева по издадени фактури за 2 зъболечение и сумата от 60.00 лева, платена фактура за издаване на съдебномедицинско удостоверение…“.

В исковата молба се твърди, че в наказателното производство са установени следните травматични увреждания: счупване на коронка на първи горен десен зъб до нивото на венеца и счупване на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца, както и частично счупване на коронка на първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долна устна и охлузване на лява половина на брадичката.

Наказание е наложено само за причиняването на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупването на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, приравняващо се на избИ.нето на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Тези обстоятелства се установяват и от приложения препис от присъда № 137/12.06.2023 г., постановена по НОХД № 2019/2022 г. по описа на РС – П., ІІІ-ти н. с. (л. 4 от г. д. № 16023/2023 г. по описа на РС – П. – приложено).

При сравняване на описанието на травматичните увреждания (фактите от обективната действителност на които се основава иска за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди) по исковата молба и постановената присъда, се налага изводът, че ищецът е претендирал обезщетения, както за счупването на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, така и за частично счупване на коронка на първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долна устна и охлузване на лява половина на брадичката (за всички телесни увреждания, установени в рамките на наказателното производство).

Очевидно първоинстанционният съд е включил в решението си всички факти, които са релевирани. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, направени във въззивното производство, за произнасяне в повече от поисканото.

Ето защо решение № 1165/14.10.2024 г., постановено по г. д. № 962/2024 г. по описа на ОС–П. е допустимо изцяло.

ІІ. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лева:

Видно от приложената присъда № 137/12.06.2023 г., постановена по НОХД № 2019/2022 г. по описа на РС – П., ІІІ-ти н. с. (л. 4 – 15 от г. д. № 16023/2023 г. по описа на РС – П. – приложено), влязла в сила на 28.09.2023 г., ответникът е признат за виновен за това, че на 31.01.2021 г., в землището на село Белащица, чрез нанасянето на удар в юмрук в областта на устата, е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупването на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, приравняващо се на избИ.нето на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.

1 НК.

Наложеното наказание по постановената присъда обхваща уврежданията, които 3 представляват средна телесна повреда, съгласно Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС.

Но обстоятелствата около инцидента, нанасянето на удар с юмрук от ответника на ищеца и причинените увреждания, извън тези, за които е наложено наказание, също са установени като вид.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът, деянието (юмручен удар), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината.

Следва да бъде отчетено, че в съдебно заседание на 28.02.2024 г., ответникът е заявил, че е „… имаме чл. 300 от ГПК, който има задължителен характер на присъдата относно деянието, противоправността и вината.“.

За да бъде ангажира отговорността на ответника, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин и настъпването на твърдените от ищеца вреди.

Неимуществените вреди са индивидуално определими и се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството на едно лице, търпени болки и страдания, негативни физически и психически преживявания.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претендираните от ищеца неимуществени вреди, поради което така предявеният иск следва да бъде приет за доказан по основание.

Видно от заключението на медицинската експертиза (л. 69 – 70 г. д. № 16023/2023 г. по описа на РС–П. – приложено), което не е оспорено от страните, характерът на увреждането е счупване до нивото на венеца на зъби 11 и 12, се приравнява на средна телесна повреда. Долните зъби били счупени на около 1/3 от коронката (зъби 41, 42 и 31), което представлявало разстройство на здравето извън чл. 129 НК. Механизмът на увреждането бил удар с твърд тъп предмет, като за да се получели тези тежки увреждания, зъбите били леко раздалечени. Уврежданията на устната лигавица били преходни, но много болезнени. Вещото лице посочва, че има причинно-следствена връзка между удара и получените увреждания, които силно затруднили основни функции на зъбите - говор, невъзможност за отгризване и нарушен външен вид. Интензитетът на болката бил голям, заради наличието на оголени нерви, които били много чувствителни на всякакъв вид дразнения. Налице бил процес на възстановяване на функциите, но той не можел да бъде пълен, защото зъбите не били пълноценни. Дъвкателната функция никога не можела да се възстанови на 100%. Поставените коронки никога няма да имат функционалната годност на здравите зъби и пострадалият трябва да се съобразява с това. В съдебно заседание експертът е обяснил използваната в медицинската практиката номерация на зъбите, както и това, че зъб 21 и зъб 22 се намират в ляво, а избитите зъби са в дясно. Експертът заявява, че тези два резеца в ляво (21 и 22) имат отношение към избитите зъби в дясно и стабилизират 4 конструкцията, която се прави в устата.

Видно от показанията на свидетел С.а (л. 79 от г. д. № 16023/2023 г. по описа на РС–П. – приложено), тя е съпруга на ищеца. На инцидента не е присъствала, а когато съпругът ми се прибрал вкъщи целият окървавен през нощта. Живее с него. Когато се прибрал, целият бил подут, окървавен, много се уплашила като го видяла. Болките продължили много време, доста време пиел лекарства, не искал да излиза от къщи, защото бил страшно притеснен и се срамувал да се покаже така пред хората. Бил с обезобразено лице доста време, 2 - 3 седмици някъде. Силни интензивни болки изпитвал доста време, горе-долу месец и може би и повече. Като спре действието на лекарствата, пак пиел обезболяващи лекарства. Много зле бил и с храненето, защото не можел изобщо да се храни, бил отслабнал, бил се изнервил, защото не излизал никъде. Това продължило повече от месец – даже два. Към настоящия момент много се ограничава какво да яде, защото пак му е дискомфортно, неприятно. Пак трябва да се ограничава, да има по-меки, по-течни храни, защото от време на време има пак болки, когато яде нещо по-твърдо като храна. Бил на зъболекар, който му казал, че първо трябва да му спадне отока, защото не може да работи по него. След това много пъти ходил, но точно колко не си спомни, но много пъти ходи.

Лечението при зъболекар започнало след около 4 - 5 седмици. При зъболекар се случвало да ходи по 2 по 3 пъти в седмица. Изживял го много тежко, не искал да излиза, не искал да се вижда с приятели, затворен стана. Бил човек с много приятели. Приятелите му почнали да го търсят, да се чудят какво става. Липсвали му зъби и не можел да се усмихва, не можел да говори нормално. В момента няма липсващ зъб, но има неприятно усещане като се храни, защото не може да се храни нормално, все още не може да се храни нормално и се съобразява с какво се храни. Не може да се храни нормално, защото това не са си неговите зъбите, те са му като чуждо тяло. Те са му направени, но се усеща като чуждо тяло.