Решение № 200 от 11.12.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Девин, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100383 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 72003*, по силата на който е получил в собственост сумата от 1000.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 47.82% и ГПР в размер на 58.55%. Твърди, че ищецът е сключил застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“, в размер на 1037.40 лева, като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит, и така общия размер на кредита възлиза на 2037.40 лева, която сума е била разсрочена на 60 погасителни месечни всяка в размер на 89.80 лева. Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, че процесният договор е недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т. 12, от ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ застрахователна премия е 1 неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Счита, че предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Счита, че предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно е погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Твърди, че неоснователно ще бъде възражението на ответното дружество, ако твърди че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. Счита, че допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 1000.00 лева/. Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21. ал. 1 от ЗПК. Твърди, че в договора са посочени годишният процент на разходите - 58.55 % и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор 5388.11 лева. Твърди, че липсват допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР, а и те не могат да се извлекат от представените доказателства. Липсва методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение № 1 към закона, а и не се установяват данните, въз основа на които е направено изчислението. Твърди, че не е ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Счита, че следва да се приеме, че не е 2 спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 от същия закон. Счита, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 72003*/25.10.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона и излага подробни съображения.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от Г. П. Т., с ЕГН ********** иск против „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 72003*/ 25.10.2024г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с който оспорва изцяло по основание и размер иска заведен от Г. П. Т. срещу „Т. Б. А.

Б.” ЕАД, ЕИК *********, с който се иска на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, съдът да установи недействителността на Договор за потребителски кредит с № 72003* от 25.10.2024 г., сключен между ищеца и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Счита, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя. Договорът и придружаващите го документи са съставени като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ и са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Твърди, че на 25.10.2024 г. ищецът е използвал мобилното приложение, като е влязъл през устройството, което е инсталирано и идентифицирано от Банката, и е кандидатствал за процесния кредит. Ищецът е стартирал процеса в приложението за кандидатстване и сключване на договор за потребителски кредит - избрал е и приел размер на кредита и срок за погасяването му избрал е застрахователно покритие /застраховка/ къде да бъде преведена сумата по кредита на имейл, на който да бъде изпратен договора за кредит, подал е заявката си за договор за кредит в приложението е генериран пакета 3 документи и са представени /визуализирани на ищеца за преглед и подпис (договор за кредит, застрахователен сертификат и необходими декларации).

Твърди, че Договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В Договора е посочено: ГПР - 58.55 % и обща дължима сума 5388.11 лева. Формулата за изчисление на годишният процент на разходите (Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Счита твърденията на ищеца, че размера на посочения в договора ГПР не отговаря на действителния за обосновани по никакъв начин, като не са поискани и доказателствени искания в тази връзка. За конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит - 58.55 %. Счита, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В тази връзка, счита че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли съда приеме, че не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10 ЗПК и чл. 11, ал.1 т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключеният Договор за потребителски кредит № 72003* от 25.10.2024 г. и да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения.

В условия на евентуалност, в случай, че съдът уважи така предявения иск и признае на основание чл. 22 ЗПК, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, то на основание, чл. 23 от ЗПК, правна последица от такова решение е кредитополучателят по процесния договор за кредит да дължи връщане на чистата стойност на усвоения кредит реално усвоената сума по кредита. Към момента на завеждане на иска, платената от ищеца сума по процесния договор за кредит е в размер на 718.69 лева, съгласно представената от тях справка за извършени плащания. Размерът на чистата стойност на кредита, по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 1000 лева, т.е. непогасената от ищеца „чиста“ стойност на кредита е в размер на 281.31 лева.

С оглед предходното и на основание чл. 23 от ЗПК моли съда да осъди Г. П. Т., ЕГН **********, да върне на „Т. Б. А. Б.” ЕАД сумата от 281.31 лева, 4 представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по Договор за кредит № 72003* от 25.10.2024 г. На основание чл. 103 от ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещно дължими суми, до погасяването на по-малката сума, а именно - присъдените в полза на ищеца разноски по това дело, включително и адвокатско възнаграждение с дължимата и неплатена чиста стойност на кредита в размер на 281.31 лева.

Моли съда, да не присъжда разноски на ищцовата страна, в условия на алтернативност, да не издава изпълнителен лист за присъдените на ищеца разноски, като приеме, че по силата на направеното с настоящия отговор възражение за прихващане същите са приспаднати към дължимите към Банката суми за погасяване на главницата по процесния договор. В случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело, прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съда да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум. Моли, в полза на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360.00 лева. Моли съда, настоящото да бъде прието като изявление по смисъла на чл. 80 ГПК. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли съда за присъждане на разноските в полза на ответника по съразмерност и след компенсация, като „Т.

Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК ********* бъде осъдена да заплати разноски по делото, моля съдът да задължи ищцовата страна да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

В о. с. з. ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. Н. М., поддържа исковата молба и излага съображения по същество.

В о. с. з. ответника „Т. Б. А. Б.“ АД не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищеца Г. П. Т. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 72003*/25.10.2024 г. за сумата от 1000.00 лева, със срок на договора на кредит – 05.11.2029г., при фиксиран годишен 5 лихвен процент от 47.82% и ГПР в размер на 58.55%. В договора има погасителен план. Ищецът е сключил застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“, в размер на 1037.40 лева, като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Общия размер на кредита възлиза на 2037.40 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни всяка в размер на 89.80 лева. Общата сума, дължима от потребителя е 5388.11 лева.