Решение № 40 от 14.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000600 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 262053/26.08.2021г. на ЕМ. СТ. Щ. от гр. Търговище, представлявана от адв. Г.Х. от САК, и въззивна жалба вх. № 262012/16.08.2021г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр.

София, ЕИК 200299615, подадена чрез процесуален представител адв. И.Ц. от САК, срещу решение № 260039/23.07.2021г., постановено по т. д. № 6/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 262053/26.08.2021г. се атакува решението на ТОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивницата – ищец искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за разликата над присъдените 10 000 лв. до заявените 32 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди болки, страдания и битови неудобства, настъпили вследствие на ПТП на 21.07.2021г. в гр. Търговище, както и разликата над присъдените 1 612.96 лв.

1 до предявените 3 420лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който според въззивницата е силно занижен, респ. не е адекватен на интензитета на претърпените от нея болки и страдания, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че конкретните обстоятелства, в това число поведението й при инцидента не обосновават извод за съпричиняване. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което исковете да се уважат изцяло.

Въззивна жалба вх. вх. № 262012/16.08.2021г., подадена от застраховател - ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от ЕМ. СТ. Щ. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 000 лв., представляваща разликата над 5 000 лв. до уважения от ТОС размер от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на посоченото по – горе ПТП.

Застрахователят също релевира оплакване за неправилно приложение на чл.

52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че справедливият размер за обезщетяване на доказаните имуществени вреди е с 5 000лв. по – нисък от присъдената от окръжния съд сума. Иска се отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за посочената сума, ведно с акцесорния иск за мораторна лихва.

Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са 2 процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЕМ. СТ. Щ. от гр. Търговище срещу „ДаллБогг: Живот и здраве” АД – гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 32 000 лв., частичен иск от 60 000лв., и за имуществени вреди в размер на 3 420лв., претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 21.07.2021г. в гр. Търговище, на бул. „29-ти януари“, по вина на С С А, като водач на л. а. „Ауди“, модел „А6“ с рег. № Т 3161 МТ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „ГО на автомобилистите" с ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Решението на ОС – гр. Търговище, с което осъдителните искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран, като за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр.

102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 30.09.2020г. ищцата, представлявана от адв. Г. Х. от САК, е предявила пред застрахователя писмено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 3501/30.09.2020г. По тази претенция, по която е образувана щета № 0801-004725/2020-01/02 е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, с писмо изх. № 5373/30.12.2020г., но в хода на първоинстанционното производство са определени и изплатени обезщетения в следните размери: 8 000 лв. за неимуществени вреди и 194.08лв. за имуществени вреди – разходи за лечение.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъждане на сумите 5 000 лв. и 1 612.96 лв. за обезщетяване на неимуществени и 3 имуществени вреди. Следователно, със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът относно наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени и имуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия лек автомобил л. а. марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № Т 3161 МТ, сключено със застрахователя, привлечен като ответник ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП на 21.07.2021г. в гр. Търговище, на пътното платно на бул. „29-ти януари“, по вина на С С А, като водач на застрахования автомобил; причинени неимуществени и имуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетения.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняващо поведение на пострадалото лице, в това число и за квота на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно получените от ищцата телесни увреждания и претърпените болки и страдания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно – медицинска експертиза, че ищцата е получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост, с дислокация на костните фрагменти, което е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП на 21.07.2020г. Приложено е оперативно лечение – смяна на дясната тазобедрена става с ендопротеза. Пострадалата Е.Щ. е претърпяла силни болки и страдания както по време на инцидента, така и след него, по време на операцията и в следващия период. Според експерта, изготвил СМЕ, болки и страдания, но с намален интензитет, в причинна връзка с получените телесни увреждания и оперативно лечение, лицето ще търпи и за в бъдеще.

Към момента на експертизата ищцата може да ходи само с помощно средство – бастун, като има все още накуцваща походка с десния крак. По въпроса за 4 прогноза за възстановяване - според вещото лице пострадалата продължително време ще има болки в областта на дясната тазобедрена става, при студено и влажно време и при натоварване на десен долен крайник, като тези болки могат да останат до живот. В ежедневните си нужди тя ще има затруднено движение на десния долен крайник – няма да може продължително време да стои права, да натоварва крака си и да ходи продължително време.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката М Ф А дъщеря на ищцата. Предвид близката родствена връзка между свидетелката и пострадалото лице следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства – медицинската документация и експертизата, няма основание тези показанията да не се кредитират.

Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да се приеме за установено следното: През първите десет дни след ПТП, когато ищцата е хоспитализирана, е била само на легло. След изписване от болничното заведение още два месеца е била в невъзможност да се изправя, да се движи и да се обслужва сама, като е разчитала изцяло на грижите на своите близки за всички ежедневни нужди – хранене, къпане, преобличане, тоалет и др. От третия месец започнало раздвижването й, първо с патерица, след това с проходилка. Ищцата все още изпитвала болки, можела да клекне, но не можела да се изправи без чужда помощ. В момента не приема медикаменти, но след операцията за смяна на дясната тазобедрена става са й поставяни мускулни инжекции. Вследствие на преживения стрес след пътно – транспортно произшествие пострадалата проявявала тревожност и емоционална лабилност.

При горепосочената установеност въззивният състав приема, че като е определил по справедливост паричния еквивалент на претърпените от ищцата неимущестени вреди в размер на сумата 36 000лв., първоинстанционният съд 5 е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са отчетени в пълна степен вида, интензитета и продължителност на значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, установими от събраните доказателства, които ищцата е претърпяла, и ще продължава да търпи в бъдеще, с оглед дадената от експерта, изготвил съдебно – медицинската експертиза, прогноза за възстановяване. Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата, степента, характера и вида на уврежданията, обусловило необходимостта от активната чужда помощ, продължителността на лечение, включващо и оперативна интервенция за смята на става, преживеният стрес, и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи от преживяната стресова ситуация като последица от процесното пътнотранспортно произшествие. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности - сигурност, обичаен начин на съществуване и живот, самостоятелно функциониране за период от няколко месеца, а преживяното събитие, което е причинило и ще продължава да причинява болки и страдания за дълъг период от време, провокира все още страхово поведение.

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв.