Акт от 06.07.2020, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 299/06.07.2020 г., гр. Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия: Мария

Ницова при секретаря Лазарова като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 212 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.

118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Л.Г.Н. ***, против решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ Монтана.

В жалбата са наведени доводи, че с оспорените решение и разпореждане, с които е отказано преизчисляване на пенсията и за осигурителен стаж и възраст по чл.102, ал.1 КСО, с мотив, че не е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Твърди, че декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е подадена в НАП още през 2000г. и няма промяна в декларираните обстоятелства, не е прекъсвала дейност, в същата се съдържа изричното й волеизявление за осигуряване за фонд Пенсии и ОЗМ. От 2000 г. до настоящия момент редовно е декларирала и внасяла дължимите осигурителни вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, според която вида на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Прави извод, че в нейния случай, след като няма подадена такава декларация за промяна на вида на осигуряване, не е прекратявала дейност и редовно е декларирала и внасяла осигурителни вноски, то не е прекъснала осигуряването за пенсия. На това основание счита за незаконосъобразен отказа за преизчисляване на пенсията по реда на чл.102. В заключение моли съда да отмени Решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана и да бъдат възстановени осигурителните права.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество претендира за отмяна на оспорените решение и разпореждане.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника юрк.Каменова в съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.

168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателката

Н. е подала заявление на 08.01.2020 г. за служебно ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102, ал.3 КСО/л.18 от делото/. От началник отдел Пенсии е поискана информация за осигурителен стаж от началник отдел КПК, като изрично е посочено, че има заверен осигурителен стаж до 31.01.2019 г. /л.17 от делото/. След извършена проверка в масивите на НОИ е издаден констативен протокол от 05.03.2020 г., в който изрично е посочено, че лицето декларирало започване на дейност и начало на осигуряване от 05.09.2000 г., със заявен вид на осигуряване фонд Пенсии и ОМЗ, към момента няма данни за прекъсване на дейността. На същата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.10.2015 г./ утвърдена на 17.05.2016 г./. „ По отношение на изясняване периодите за зачитане на осигурителен стаж и доход от 01.02.2019 г.- 31.01.2020 г. се установи, че има внесени, осигурителни вноски на основание чл.6, ал.8 от КСО като самоосигуряващо се лице, върху минимален месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за периода от 01.02.2019 г.- 31.12.2019 г. - 560.00 лв. и за периода от 01.01.2020 г.-31.01.2020 г. - 610лв. Подадени са данни по чл.5. ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 до месец януари 2020 г. На основание чл.4, ал.6 от КСО и във връзка с чл.1, ал.6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ./ самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.З, т.1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред.

Осигуряването съгласно изречение второ възниква от датата ,посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Видът на осигуряване се променя по реда на чл.1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

От страна на г-жа Н. няма подадена в ТД на НАП. декларация обр.ОКД-5, с която да изрази желание да се осигурява за ДОО по реда на чл. 1 ,ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.

3а периода от 01.02.2019 г. – 31.01.20190 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж и доход на г- жа Лозанова…“/ л.16 от делото/ Въз основа на така установените факти е постановено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на ръководител, началник отдел пенсии при ТП на НОИ Монтана, с което на Н. е отказано преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочено е в разпореждането, че за посочения период от 01.02.2019 г. – 31.01.2020 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж на лицето, поради което следва да бъде отказано преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст след пенсиониране съгласно чл.102, ал.1 КСО“…. г-жа Н. има внесени осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО като самоосигуряващо се лице, но няма подадена в ТД на НАП декларация обр. ОКД-5, с която да изрази желание да се осигурява за ДОО по реда на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, тъй като считано от 28.10.2015 г. г-жа Н. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Осигуряването, съгласно изречение второ, възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца през който е подадена. Видът на осигуряване се променя по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ…“ В информационната система на НОИ липсва такава декларация, съдържаща изрично волеизявление на лицето за осигуряване за пенсия и ОЗМ в качеството и на пенсионер./л.15 от делото/.

Разпореждането е обжалвано от Н. – жалба вх.№ 1012-11-48/02.04.2020г. /л.13 от делото/. В жалбата се сочи, че „декларация е подадена но 05.09.2000 г. със заявен вид на осигуряване за фонд „Пенсии и ОЗМ“. До момента не съм прекратявала дейност и не съм прекратявала осигуряване за двата фонда. Фактът, че след пенсионирането ми не съм подала декл. ОКД-5 означава, че поддържам моето първо волеизявление да продължа да се осигурявам. Декларация ОКД-5 е подзаконов норм. документ. С предимство следва да се прилага по-висшия нормативен акт, какъв¬то е КСО, Съгласно чл. 4 ал. 3 и 4 от КСО, аз като упражняваща дейност като ЕТ подлежа на задължително осигуряване /което съм заявила/ и по избор и за

„ОЗМ“ . На основание чл. 10 ал. 1 от същия основанието възниква от деня на започването на дейност и за който са внесени осигурителни вноски. Зачитането на осигурителен стаж на самоосигуряващите се съгласно чл. 9ал. 1 т.4 това е времето, за което са внесени осигурителни вноски. В чл. 102 ал 2 /д.в.102/2018/ преизчислението на пенсиите е въз основа на внесени осигурителни вноски след пенсионирането /съответно след последното преизчисление/на самоосигуряващите се лица…..За времето, за което имам отказ съм внесла и декларирала осигуровки. Това не се оспорва от ТП на НОИ. В декларация обр. 1 по нар. Н- 8/2005 и Н-13 /д.в.1/2020 не съм декларирала „последен ден в осигуряване" т.15 , т.е. не съм прекъсвала осигуряване.. Съгласно чл. 37 от НПОС и чл. 41 ал, 1 изречение 3 от същата „самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и доход въз основа на данни за внесени дължими осиг. вноски…“

След което е постановено и оспореното в настоящото производство решение № 2153-11-15/29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалба на Н. и потвърдено разпореждане № 2139-11-13/13.03.2020 г. на ръководител началник отдел Пенсии. Органът е изложил следните мотиви: „Преизчисляването на пенсиите е уредено с разпоредбите на чл. 102 от КСО и чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Правната норма на чл. 102, ал. 1 от КСО определя, че лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по- благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно чл. 75 - 77 КСО, считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. Съгласно ал. 2 на същия член при преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсията, след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО, лицето може да подаде заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, с което да поиска пенсията му да бъде служебно преизчислявана считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

От извършената проверка в информационната система на НОИ е установено, че има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за г-жа Н. след пенсионирането й, в качеството на самоосигуряващо се лице в ЕТ „Доктор Л.Г.“ ЕИК *********.

С писмо изх. № 21105-11-29/1 от 27.02.2020 г. до началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Монтана е изискано потвърждаване на данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г.

В отговор, с констативен протокол № КВ-5-11-00730820/05.03.2020 г. издаден от контролен орган на ТП на НОИ - Монтана, е установено, че има внесени осигурителни вноски на основание ад. 6, ат. 8 от КСО като самоосигуряващото се лице върху минимален месечен осигурителен доход определен със Закона за бюджета на ДОО, съответно 560 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 г. Подадени са редовни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за целия проверяван период.

На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание по предвидения ред. Съгласно чл. 1, ал. 6, изречение второ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) осигуряването възниква от датата посочена в декларацията по ал. 2 на същата разпоредба, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. От извършената проверка е установено, че от страна на г-жа Н. няма подадена в ТД на НАП декларация ОКД-5, с която да изрази изричното си желания за осигуряване след пенсионирането си - 28.10.2015 г.

Правото на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия да не се осигуряват по КСО настъпва по закон (ех lege) с придобиване статута на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна. Няма спор по това, че за периода след като е отпусната пенсията от самоосигуряващото се лице са внасяни осигурителни вноски и са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, но тези действия, сами по себе си не пораждат правни последици, които да изразят изрично желание на лицето със статут на пенсионер да се самоосигурява по смисъла на КСО.