Решение № 4546 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4546 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330112674 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от В. П. И. против „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ....../11.08.2023 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ....../11.08.2023 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че между нея и „Фератум България“ ЕООД е сключен за потребителски кредит № ....../11.08.2023 г., по силата на който в полза на ищцата била предоставена сумата от 1 350 лв. срещу насрещното й задължение да върне сумата от 1 660, 50 лв. на 12 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 23 % и годишен процент на разходите от 49, 11 %. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c. като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 1 282, 50 лв., платимo ведно с погасителните вноски по договора. Счита, че 1 договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е нищожен и поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предоставянето на поръчителство не представлява условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за сключване на договор всеки потребител разполага с възможност да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.

Поддържа, че предвид предоставената възможност на потребителя клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е индивидуално уговорена. Счита, че исковете са недопустимо предявени против ответника, доколкото страна по договора за гаранция е Фератум Банк, което представлява самостоятелно юридическо лице, което предоставя услуги на територията на Република България.

Поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство, предоставено от Фератум Банк (Малта), като след като се е запознал с дължимите такси ищецът е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че в полза на ищеца е предоставена 2 преддоговорна информация. Счита, че исковите претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Счита, че не е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП, доколкото клаузата на чл. 5 от Договора посочва ясно избраната от ищеца опция, като последното е установено и в представения Стандартен европейски формуляр. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за гаранция представлява възмездна услуга, която се предоставя от лице – различно от кредитодателя. Сочи, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция последният представлява незабавно информация за размера на разхода, но последният не се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция е единствено с цел начисляване на допълнителни разходи по кредита, доколкото необходимостта от обезпечение се явява следствие на осъществяваната от кредитора оценка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че ищецът е уведомен за това свое задължение преди сключване на договора и може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване или не, като разполага с достатъчно време, за да осъществи избор кое обезпечение да предостави. Счита, че предявеният иск е с цел заобикаляне на закона, за да се избегне изпълнение на задълженията по договора. Твърди, че установения в договора годишен процент на разходите е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора по смисъла на чл. 29 ЗПК, но последният не е упражнил това свое право. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ....../11.08.2023 г. е недействителен, какти и предявен при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора за потребителски кредит.

3

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ...... от 11.08.2023 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 350 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 1 660, 50 лв., в която е включено задължение за заплащане на взънаградителна лихва от 310, 50 лв., на 12 погасителни вноски – с падеж на първата вноска на 10.09.2023 г. Установен е лихвен процент от 23% и годишен процент на разходите от 49, 11 %, в който е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 310, 50 лв., както и разходите, включени в общия разход по кредита.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищцата В. П. И. и Multitude Bank, със седалище и адрес на управление в Малта, по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит № ...... с отпусната в заем сума от 1 350 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 1 282, 50 лв., платима по посочената в договора банкова сметка на 12 погасителни вноски с дата на първо плащане – 10.09.2023 г. и дата на издължаване на таксата – 05.08.2024 г. С разпоредбата на чл. 2.3. от Договора е установено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит в размер на сумата от 6 000 лв.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – 4 арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.