Решение № 5092 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4334/2025
- Вид
- Решение № 5092
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 5092 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330104334 по описа за 2025 година
Предявени са евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Ц. П. П. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 301, 72 лева – възнаградителна лихва, и сумата 1 429, 38 лева – неустойка, платени от нея на ответника без основание по сключен между нея и ответника в гр. П. нищожен Договор за кредит № ******************* г., заедно със законната лихва върху двете главници, а при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове – да осъди ответника да й заплати сумата 1 800 лева – неустойка, платена от нея на ответника без основание по сключен между нея и ответника в гр. П. нищожен Договор за кредит № ******************* г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пъломощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Макар и ответникът да не е изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК да представи заверен препис от Договора и Справка за извършените плащания от ищцата, с оглед на разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК и заключението от 09.10.2025 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., съдът намира, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за кредит № ************************ г. – като, както се установява от посоченото заключение на ССЕ, в ГПР ответникът не е включил уговорената с Договора неустойка, а с включването й тя надхвърля с над 100 % размера на главницата (1 429, 38 лева платена неустойка, при 1 100 лева получена в заем сума), с оглед на което съдът намира, че поради това огромно надвишаване на ГПР по кредита Договорът се явява нищожен.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, ищецът е заплатил на ответника възнаградителна лихва в размер на 301, 72 лева и неустойка в размер на 1 429, 38 лева – които суми, предвид нищожността на Договора, се явяват платени от ищцата на ответника без основание и следва да й бъдат върнати.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание и по размер (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 28.10.2025 г. изменение на исковете) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху двете главници от 06.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, като с оглед уважаването на основните искове, съдът не следва да се произнася по иска, предявен при условията на евентуалност.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 407, 18 лева – следващата се съобразно уважените размери на исковете част от платената ДТ за производството по делото и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. М. М., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС – като с оглед представения Договор за правна защита и съдействие, фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, както и, че адв. М. е регистриран по ЗДДС, и че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за недължимост на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ***************** Н.
2
П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „“***************, № **, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. П. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ************************* № **, ет.**, ап.***, адв. М. М., СУМАТА 301, 72 лева – възнаградителна лихва, И СУМАТА 1 429, 38 лева – неустойка, платени от нея на ответника без основание по сключен между тях в гр. П. нищожен Договор за кредит № ************************** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ 06.03.2025 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО Й направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 407, 18 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат М. В. М., със служебен адрес: гр. П., ********************** № **, ет.**, ап.***,, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. за недължимост на същото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3