Решение № 143 от 30.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600338 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №123/14.10.2026г., по ЧНД№495/2026г. Окръжен съд Ловеч е постановил: Допуска на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА изпълнението на Заповедта за арест, издадена на 16.09.2025 г. от районен съдия Робинсън, заседаващ в Магистратски съд - Източен Хампшир, въз основа на Заповед за арест на първа инстанция от 01.11.2023г. и Заповед за арест на първа инстанция от 04.03.2025 г., с искане за предаване на българския гражданин М. М. Б., ЕГН **********, с известен адрес: с. Дойренци, общ.

Ловеч, ул. „*******“ № ***, с цел провеждане на наказателно производство за престъпления по чл. 18 и чл.20 от Закона за престъпленията срещу личността от 1861 г. на Обединеното кралство. Взема по отношение на исканото лице М.

М. Б., мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.

Недоволен от постановеното решение е останал М. М. Б., като го обжалва чрез адв. Х. С. и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на отказ да се изпълнени Европейската заповед за арест.

Представителят на ВТАП изразява становище, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Исканото лице М. М. Б. поддържа жалбата си и иска да бъде уважена.

1

Процесуалният представител на исканото лице адв. Х. С. поддържа жалбата и иска да бъде отменен съдебния акт и се остави без уважение искането за предаване на лицето.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Правилно ОС-Ловеч посочва, че производството по делото е образувано на основание издадена даповед за арест, съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство /ТАСА/, издадена на 16.09.2025 г. от районен съдия Робинсън, заседаващ в Магистратски съд Източен Хампшир, въз основа на Заповед за арест на първа инстанция от 01.11.2023 г. и Заповед за арест на първа инстанция от 04.03.2025 г., с искане за предаване на българския гражданин М. М. Б., с цел провеждане на наказателно производство за престъпления по чл.18 и чл.20 от Закона за престъпленията срещу личността от 1861 г. на Обединеното кралство.

Правилно ОС-Ловеч посочва, че се предвижда наказание лишаване от свобода, като описаното деяние представлява престъпление по смисъла на чл.

128 от НК на Република България и за него се предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. Налице са основанията на чл. 36 ал. 1 от Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест/ЗЕЕЗА/ във връзка с чл.

599 от ТАСА.

На следващо място правилно ОС-Ловеч, на база представените по делото писмени доказателства, приема, че издаващата държава дава гаранции в съответствие с процедурата по чл. 604/б/ от дял седми от ТАСА, че ако Б. получи присъда лишаване от свобода в Обединеното кралство, ще бъде върнат в Българи в съответствие с член 153 С от Закона за екстрадиция от 2003 г. да изтърпи присъда, както и да бъде върнат веднага, ако това е разумно осъществимо след приключване на процеса по произнасяне на присъдата, освен ако конкретни основания, свързани с правото му на защита или с правилното правораздаване не правят присъствието в Обединеното кралство необходимо до окончателното решение по процесуална стъпка, представляваща част от наказателното производство, свързано с престъпленията, посочени в заповедта. Налице са изискванията на чл. 41 ал. 3 от Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест, а именно че Б. в случай на влязла в сила присъда на районен съдия Робинсън, заседаващ в Магистратски съд - Източен Хампшир за наказание лишаване от свобода, която следва да бъде изпълнена, може да изтърпи това наказание в Република България. Следва да се сподели и изводът на ОС-Ловеч, че престъплението за което е издадена заповедта не е амнистирано в РБ и не са налице останалите основания посочени в чл.39 т. 2 и т. 3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест/ ЗЕЕЗА/ за отказ да се изпълни ЕЗА, както и основанията посочени в чл. 40 от същия закон във връзка с чл. чл. 599, чл.600 и чл. 601, точка първа от ТАСА.

Обосновано също така се посочва от първоинстанционният съд, че от справка на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч е видно, че по отношение на Д.

2 няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, поради което не са налице основания за отлагане на изпълнението или условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл. 52 от ЗЕЕЗА.

Предвид гореизложеното, ОС-Ловеч обосновано приема, че са налице основанията, предвидени в ЗЕЕЗА и глава „Предаване или последваща екстрадиция“ от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, и следва да бъде допуснато изпълнение на Заповедта за арест.

Не може да се оспори и изводът на ОС-Ловеч, че спрямо М. М. Б., следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.

При горните фактически и правни съображения в съдебното решение, оплакванията в жалбата се свеждат до следното:

По време на задържането в Обединеното кралство британските полицейски служители, след като възприемат по-тъмния цвят на кожата на исканото лице, от една страна, предполагаща етническата му принадлежност в Република България, започват по-грубо и унизително отношение към него, без да се интересуват от фактическата обстановка по случая, което е едно от основните предпоставки за отказ от предаване на лицето, независимо от вида и степента на извършеното евентуално престъпление, което съответно подлежи на доказване .

Исканото лице възприема поведението на служителите като дискриминационно, обусловено от външния му вид и цвета на кожата.

Подобно поведение, ако бъде установено е несъвместимо с принципите на равенство пред закона, зачитане на човешко достойнство и забрана на дискриминацията. Съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека никой не може да бъде подлаган на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание. Същевременно чл.14 от Конвенцията установява забрана за дискриминация при упражняването на гарантираните от нея права, включително по признак раса, етнос и цвят на кожата. Изложените обстоятелства пораждат необходимост от проверка дали при евентуално повторно предаване на британските власти съществува конкретен и реален риск от повторно дискриминационно, унизително или нечовешко третиране.

Тези твърдения не следва да бъдат пренебрегнати при преценка за законосъобразността на предаването.

Моли се съда: Да изслуша подробно лицето относно обстоятелствата при предходното му задържане в Обединеното кралство, за пълно и всестранно изясняване на описаните горе факти като негово суверенно право на защита. Да допусне и изисква от изискващата държава, в подкрепа на неговите твърдения доказателства, относно налични записи от полицейското задържане на лицето в Обединеното кралство. Да изиска при необходимост допълнителна информация от компетентните британски власти относно условията на задържане и гаранциите на дискриминационно отношение.

3

Да извърши индивидуална преценка на риска от нарушение на чл. 3 и чл.14 от Европейската конвенция за правата на човека. При установяване на правно релевантен реален риск от третиране в нарушение на абсолютната забрана по чл. 3 ЕКПЧ да не допусне предаването на лицето при условия, които биха го изложили на такъв риск. Защитата на основните човешки права следва да бъде съществен елемент от съдебна преценка по настоящето производство. В случай на повторно дискриминационно отношение, физическо или психическо насилие, унизително третиране или друго нарушение на основните му права, българския гражданин ще потърси защита чрез всички допустими национални и международни правни механизми, включително пред компетентните органи на Обединеното кралство и Европейския съд по правата на човека, при наличие на предпоставки за допустимост.

Във връзка с горното оплакване, следва да се отбележи, че то не се базира на доказателства по делото, които да сочат на проявена дискриминация. Самото оплакване е изпълнено с квалификации, но не и с твърдения за конкретни факти. В този смисъл няма как да се събират доказателства в тази насока. На следващо място изложените твърдения за някаква дискриминация нямат отношение към разпоредбите на чл.36, 37, 39 и 40 от ЗЕЕЗА, които уреждат формалните и по същество основания за постановяване на евентуален отказ да се предаде исканото лице. По същия начин стои и въпросът относно приложението на ДЯЛ VII /ПРЕДАВАНЕ/ от Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна. Твърденията в жалбата не попадат и конкретно в разпоредбата на чл.601, т.2, б.“з“ от Споразумението, която посочва, че изпълнението на заповед за арест може да бъде отказано ако има основания да се смята въз основа на обективни признаци, че посочената заповед за арест е издадена с цел преследване или наказание на лице на база на неговия пол, раса, изповедание, етнически произход, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация или че положението на това лице може да бъде засегнато от някоя от изброените причини. Тези твърдения не сочат на обективни признаци, че процесната заповед за арест е издадена с цел преследване или наказание на лице на база на неговия пол, раса, изповедание, етнически произход, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация. Твърденията не сочат и на това, че положението на исканото лице може да бъде засегнато от някоя от изброените причини.

Относно мярката за неотклонение по-горе се посочи, че тя е съобразена с обстоятелствата и закона, поради което не следва да се променя. В насока за вземане на друга мярка за неотклонение не са и посочени относими или съществени аргументи.

На фона на горното ОС-Ловеч е обсъдил относимите факти по делото, 4 направения краен извод е обоснован и законосъобразен, жалбата е неоснователна и съответно атакуваният съдебен акт е правилен и подлежи на потвърждаване.

Воден от горното ВТАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №123/14.10.2026г.,

ЧНД№495/2026г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

Решението не подлежи на обжалване. постановено по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5