Решение № 815 от 02.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Плевен, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430100048 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на *** със седалище и адрес на управление гр.*** вх.Б ет2, представлявано от *** чрез процесуалния му представител *** Т.К. от *** против „*** със седалище и адрес на управление *** вх.Б ап.12 представлявано от ***. Ищецът твърди, че на 25.11.2019г. сключил с ответника договор за покупко-продажба на движими вещи, описани в издадена фактура, на обща стойност 17750 лева без ДДС и 21300 лева с ДДС. Твърди, че на 09.01.2020г. извършил транспорт на стойност 480 лева по възлагане на ответника на закупените от длъжника материали, но до момента не е получил дължимите суми. Твърди, че ответникът му дължи 21300 лева с ДДС по фактура 1145/25.11.2019г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 4579,50 лева за периода от 26.11.2019г. до 07.01.2022г. и сумата от 480 лева по фактура 1176/09.01.2020г. за извършен транспорт и лихва в размер на 97,20 лева върху главницата за периода 10.01.2020г. до 07.01.2022г. В заключение моли съда да осъди ответното дружество да заплати претендираните суми.

Препис от исковата молба e изпратен на ответното дружество. На адреса не е открито лице, което да получи книжата. След справка в ТР на адреса на дружеството е залепено уведомление. След залепване на уведомлението, ответникът се е явил в канцеларията и е получил исковата молба и приложените към нея доказателства. В едномесечния срок не е постъпил 1 писмен отговор.

В съдебно заседание страните не се представляват. По делото е постъпило становище от ищцовото дружество по същество на делото.

Като съобрази представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, приема за установено следното :

По делото е представена фактура № 0000001145/25.11.2019г. с доставчик „*** и получател „*** на обща стойност 21300 лева с начислено ДДС за продажба на движими вещи, описани в същата. От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура №0000001145/25.11.2019г. е осчетоводена в счетоводна сметка 411 клиенти по партидата на ответника. Дебитните обороти на осчетоводената сметка показват осчетоводените фактури за продажба, т.е. продажбата е отразена по регистрите на ищеца като приход от продажба. Установява се от заключението, че дебитното счетоводно салдо на сметка 411 показва неизплатена сума към последния проверяван период, а фактурата е включена в дневниците за продажби на ищеца и същият е начислил и респективно внесъл начисления ДДС по сметка на Републиканския бюджет. В заседание вещото лице заяви, че ответникът е ползвал данъчен кредит по тази фактура.

Съгласно практиката на ВКС, (решение №51 от 10.12.2012г. по гр.д.

№962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др)., „фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о.)“ Основателността на иска се установява от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и установените по делото фактически обстоятелства, а именно, че фактурата е осчетоводена при ответника и същият е ползвал данъчен кредит по нея.

По отношение на втората фактура №0000001176/09.01.2020г., по която ищецът претендира сумата от 480 лева за транспорт, с начислено ДДС, съдът приема, че претенцията е недоказана и неоснователна. В заключението си вещото лице е установило, че тази фактура е осчетоводена само при ищеца.

По същата при ищеца липсва товарителница или протокол, които да докажат извършената транспортна дейност. Вещото лице заяви, че е проверило период от 12 месеца след датата на фактурата, тъй като фактурата би могло да бъде осчетоводена в срок до една година след издаването и. Фактурата не е осчетоводена при ответника и той не е ползвал данъчен кредит по нея. От 2 друга страна представената фактура не е подписана от ответника. При така изложеното, съдът приема, че в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По изложените съображения, съдът приема, че искът е основателен за главница в размер на 21300 лева, като за разликата до 21780 лева (за сумата от 480 лева по фактура №0000001176/09.01.2020г.) следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищецът претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял в следствие забавеното изплащане на продажната цена на стоката от страна на ответника. Исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорна и като такива следва съдбата на главния иск с правно основание чл.327 от ТЗ. След като главния иск се явява частично основателен по отношение на задължението по едната фактура, следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение на същата фактура. Забавилият плащането купувач дължи обезщетение в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл.86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая между страните няма уговорено изрично обезщетение за забава. Във фактурата няма посочен падеж на плащане, като съдът приема, че плащането се дължи в деня на издаване на фактурата и при неплащане, купувачът изпада в забава от следващия ден. Ето защо искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 4579,50 лева като за разликата до в предявения размер 4676,70 лева следва да бъде отхвърлен.

Ищецът претендира направените по делото разноски в размер на 2763,31 лева, от които 1058,31 лева държавна такса, 1450 лева ***ско възнаграждение, 5 лева обезпечителна заповед и 250 лева за назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно уважената и отхвърлена част на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2703,02 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД „*** със седалище и адрес на управление *** вх.Б ап.12 представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление гр.*** вх.Б ет2, представлявано от у * * * и сумата от 21300 лева, дължима по фактура №

0000001145/25.11.2019г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до сумата 21780 лева за дължима сума по фактура №0000001176/09.01.2020г ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

3

ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД „*** със седалище и адрес на управление *** вх.Б ап.12 представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление гр.*** вх.Б ет2, представлявано от у***и сумата от 4579,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 21300 лева за периода 26.11.2019г до 07.01.2022г. , като за разликата до 4676,70 лева за лихва за забава върху главницата от 480 лева за периода 10.01.2020г. до 07.01.2022г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление *** вх.Б ап.12 представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление гр.*** вх.Б ет2, представлявано от у***и сумата 2703,02 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4