Решение № 729 от 21.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Горна Оряховица, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20224120102003 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ***, Варна Тауърс Г, представлявано от П. С., Я.Д. и Г.К. чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500080134, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, на адрес: град Г.О. ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен за дължимостта на вземането в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Сочи, че поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че 1 на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 26.04.2022г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И. С. Н. и е образувано е ч. гр. дело № 1504/2022г. Твърди, че конкретният обет на потребление е придобит от ответника, но същият не е изпълнил задълженията си по чл.17,т.3 от ОУ да уведоми в едномесечен срок електроразпределителното предприятие за промяната на собствеността, поради което всички справки и фактури се водят на стария потребител. Заявява, че И. Н. е станал страна по облигационното правоотношение по повод на покупко-продажбата на електроенергия, съгласно справка от Имотен регистър, от която е видно, че имотът - обект на потребление е придобит чрез покупко-продажба на 25.08.2009г. и след тази дата няма данни за прехвърляне на имота на друго лице. Сочи, че съгласно Решение 205/28.02.2019г. по гр. д.

№ 439/2018г. по описа на ВКС, с прехвърлянето на имота новият собственик е встъпил в договорни взаимоотношения с електроразпределителното дружество, възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдения имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.енергия в същия имот.

Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 766,26 лв. за горепосочения обект на потребление, като в общата сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 754,27 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № 0282403197/15.07.2019г., фактура

№

0316281130/22.11.2021г., фактура

№

0317454445/22.12.2021г., фактура

№

0318596161/24.01.2022г. и фактура

№

0319740212/23.02.2022г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11,99 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 08.04.2022г. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът И. С. Н. му дължи заплащане на сумата от 766,26 лв. за обект на потребление, заведен с аб. № 0500907074, кл.

№ 1500080134, на адрес: град Горна Оряховица, ***, включваща сумата 754,27 лв. - главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11,99 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 08.04.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. М., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

2

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. С. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град Г. О., ул..., призован по реда на чл.47 от ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат М. Х. от ВТАК. Особеният представител счита исковата претенция за допустима, но за неоснователна. Счита, че за да се квалифицира лицето като потребител, съгласно чл.4,ал.1 от Общите условия на “Енерго-Про Продажби” АД, следва да са налице в условията на кумулативност два факта - лицето да е собственик или ползвател на присъединен към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД имот. Сочи, че по делото липсват доказателства лицето да е собственик или ползвател на присъединен към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД имот. Счита, че представените справки от Имотния регистър не са годно доказателство да обосноват извод за право на собственост. Счита, че липсват достатъчно доказателства да се направи непоколебим извод, че фактурираните на името на Р.Л.Г. задължения са дължими от ответника И. С. Н., предвид факта, че според справките от Имотния регистър предишният собственик на имота е бил Ю.Д. Г. и Н.А.Н.а-Г.. Счита, че липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между потребител Р.Г. и настоящият ответник И. Н..

Заявява, че посоченото като основание за възникване на облигационно отношение Решение 205/28.02.2019г. по гр. д. № 439/2018г. на ВКС не е равносилно на правно основание да се приеме твърдението на ищеца за встъпване на ответника в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество. На второ място счита, че по делото липсват доказателства обектът да е снабдяван и ответникът да е закупувал електрическата енергия от “Енерго-Про Продажби” АД и в този смисъл да е в договорни правоотношения с дружеството-продавач. Поради това счита, че от изложеното в исковата молба и от представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че ответникът е потребител по смисъла на чл.4 от ОУ на ищеца. Счита, че не е доказано по делото реалното доставяне на ел.енергия, която се твърди, че не е платена. Оспорва претендираните с исковата молба суми както по основание, така и по размер. Твърди, че липсват доказателства за изправността на електромера, отчитащ ел. енергията, за която се твърди, че не е платена. Прави възражение за настъпила тригодишна давност на претендираните задължения за главница и лихва. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Особеният процесуален представител – адв.

М. Х. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства /заверени преписи от извлечение от сметка към дата 08.04.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 3

09.11.2022г., извлечение за фактури и плащания към 08.11.2022г., 5 броя фактури/, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател Р.Л.Г., за кл. № 1500080134, за аб. № 0500907074, за обект, намиращ се в град Г.О. , ул..., както следва : 1/ фактура № 0282403197/15.07.2019г., на стойност 0,23 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 22.05.2019г. до 21.06.2019г., със срок за плащане до 01.08.2019г.; 2/ фактура № 0316281130/22.11.2021г., на стойност 37,32 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 10.10.2021г. до 09.11.2021г., със срок за плащане до 15.12.2021г.; 3/ фактура № 0317454445/22.12.2021г., на стойност 223,55 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 10.11.2021г. до 10.12.2021г., със срок за плащане до 17.01.2022г.; 4/ фактура № 0318596161/24.01.2022г., на стойност 311,42 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 11.12.2021г. до 10.01.2022г., със срок за плащане до 15.02.2022г.; 5/ фактура № 0319740212/23.02.2022г., на стойност 181,75 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 11.01.2022г. до 09.02.2022г., със срок за плащане до 15.03.2022г., общо 754,27 лв.

Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от Справка № 1090389/24.08.2022г., изд. от Агенция по вписванията, ответникът И. С. Н. с ЕГН ********** е собственик, на основание възмездна правна сделка – покупко-продажба, извършена на 25.08.2009г., върху недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., представляващ поземлен имот с площ от 357 кв.м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда и гараж.

По делото не се оспорват фактите, че ответникът не е платил на ищеца сумите, визирани в горепосочените фактури.

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1504/2022г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр.

Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 677/13.09.2022г. против длъжника И. Н. в полза на кредитора “Енерго-Про Продажби” АД, за сумата от 754,27 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 15.07.2019 г. – 23.02.2022 година за обект с абонатен номер ***, гр.Горна Оряховица, ул.”Цар Освободител” № 81, клиентски № 1500080134, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.09.2022г. до окончателното плащане; сумата от 11,99 лв., представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяка една от претендираните фактури до 08.04.2022г.; сумата 25 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Безспорни са и фактите, че цитираната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за 4 което е издадена Заповед № 677/13.09.2022г. по ч. гр. дело № 1504/2022г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателни досежно претендираните размери, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото годни писмени доказателства (справка от НБД, изд. на 14.02.2023г., и заверен препис от Справка № 1090389/24.08.2022г., изд. от Агенция по вписванията), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника И. Н. е налице облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката.