Определение № 775 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901965 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Омега агро инвест“ ЕООД, гр.

Пловдив и земеделски производител И. Митков Енчев, гр. Стара Загора срещу решение № 176 от 30.04.2024 г. по в. т. д. № 712/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.

„Омега агро инвест“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 333 от 9.08.2023 г. по т. д. № 592/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че между земеделския производител И. Митков Енчев и „Омега агро инвест“ ЕООД е сключен договор за наем за стопанската 2020/2021г., при възнаграждение 73 041, 29 лв., на подробно индивидуализирани в първоинстанционния акт земеделски земи по действащ към датата на подаване на исковата молба договор за наем на земеделска земя от 6.03.2019 г. между същите страни, с обща площ 2 300,781 дка, находящи се в област Стара Загора, община Н.о, в землищата на селата Елхово и Едрево. В касационната жалба на дружеството се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за установяване, че между страните е сключен едногодишен договор за наем. Оспорва изводите на съда, че между страните е постигната финална уговорка за предоставяне ползването на процесните земеделски земи на ищеца. Мотивира становище, че и договорът за наем на земеделска земя за една година е формална сделка – за действителността й се изисква писмена 1 форма, като се позовава на разпоредбата на чл. 37б ЗСПЗЗ относно регистрацията на такива договори в съответната общинска служба по земеделие.

Касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, при което е налице нарушение на диспозитивното начало, т.е. съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита?“; 2. „Допустимо ли е договор за наем на земеделска земя за една стопанска година да бъде сключен в устна форма, доколкото Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37б) и правилникът за прилагането му (чл.70) уреждат процедурата за регистрация на тези договори за отдаване на земеделски земи в съответната общинска служба по земеделие, както и реда за разрешаване на спорове при конкуренция между договори?“; 3. „Може ли да се приеме, че е налице консенсуален договор, при условие че между страните не е постигнато съгласие по отношение на имуществото, срока и наемната цена?“ Във връзка с първия въпрос твърди, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС - решение № 266 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 635/2017 г., IV г. о., решение № 244 от 09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., I I т. о., определение № 198 от 09.03.2016 г. по т. д. № 1250 / 2015 г., II т. о., II т. о. Останалите два въпроса са въведени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт.

Земеделският производител И. Енчев обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на предявените от този касатор искове за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните по делото за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., по силата на което „Омега агро инвест“ ЕООД предоставя на земеделския производител за временно и възмездно ползване подробно индивидуализираните земеделски земи в землищата на с. Едрево и с. Елхово, Област Стара Загора. В касационната жалба се поддържа, че атакуваният акт на въззивния съд е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Касаторът излага оплаквания за неправилност на атакуваното решение, като твърди, че в случая следва да намерят приложение задължителните указания на Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 2 ЗАЗ. Моли обжалваното решение 2 да бъде отменено.

Касаторът земеделски производител И. Енчев обосновава допускането на касационния контрол на въззивното решение в атакуваната от него част с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Възможно ли е да бъде сключен неформален договор за наем на земеделска земя за срок от 5 години, ако не са спазени формалните законови изисквания за сключване на договор за аренда?“; 2. „Допустимо ли е сключен не в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма неформален договор за възмездно ползване на земеделска земя да се конвертира в петгодишен неформален договор за наем на същата?“. Твърди, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Всяка от страните изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба на насрещната страна.

Третото лице помагач „Лаванда агро“ ЕООД, с. Дъбово, община Мъглиж не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

С решение № 411 от 17.08.2022 г. по в. т. д. № 341/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила, е обезсилено решение № 260479 от 30.12.2021 г. по т. д. № 712/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на земеделския производител И. Митков Енчев срещу „Омега агро инвест“ ЕООД да му предаде на основание сключен неформален договор за наем за стопанските 2020 – 2025 г. подробно описани в решението земеделски земи в землищата на с. Елхово и с. Едрево, област Стара Загора, и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. В решението е прието, че първоначално въведеният предмет на спора е относно съществуването на договорно правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи, като в исковата молба не се е съдържало твърдение за отказ на ответника да предостави земите за ползване на ищеца.

Посочено е, че с оглед молба от 5.03.2021 г. на ищеца, основана на 3 новонастъпило обстоятелство – отстраняване на ищеца от процесните имоти, за изменение на иска в осъдителен – за предаване ползването на наетите имоти на ищеца, без да се произнася изрично по молбата, с доклада по делото първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора е иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД. Въззивният съд е определил това изменение на иска за недопустимо, тъй като ищецът променя както основанието, така и петитума на иска и то след извършената двойна размяна на книжа, тоест извън срока по чл. 372, ал. 2 ГПК.

След връщането на делото в Пловдивски окръжен съд, като е извършил преценка, че установителният иск с предмет наемното правоотношение на страните е недопустим поради липсата на правен интерес, съдът е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. С определение № 178 от 27.04.2023 г. по ч. т. д. № 256/2023 г., образувано по жалба на земеделския производител Енчев срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е отменил определението на окръжния съд за прекратяване на делото и е върнал делото на същия за продължаване на процесуалните действия. В акта на апелативния съд е прието, че предмет на спора е не установяване съществуването на конкретно право, а на правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи, като са изложени съображения за съществуващ интерес на ищеца от предявения иск, независимо от отстраняването му от процесните имоти.

Първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение, е постановено след отмяната на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. За да постанови атакуваното решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че по делото е безспорно, че ищецът И. Митков Енчев е регистриран като земеделски производител през стопанската 2017/2018 г. и в периода 20172020 г.. е извършвал дейност в процесните земеделски земи и в земеделски земи в други масиви. Посочил е, че страните са били в трайни търговски отношения, данни за което са извлечени от сключените между тях договор за наем от 6.03.2019 г. с предмет предоставянето за временно ползване на ищеца на земеделска земя в землищата на селата Елхово и Едрево, област Стара Загора, за срок от една година /от 1.10.2019 г. но 30.09.2020 г./ и договор за аренда от 11.07.2018 г. на земеделски земи в землището на селата Лозен и Сладък кладенец, област Стара Загора, за срок от една година /от 1.10.2018 г.

4 до 30.09.2019 г./ В решението е прието, че между страните е безспорно, че след изтичането на срока на договора от 6.03.2019 г. те са били в преговори да сключат договор, по силата на който ищецът да ползва срещу заплащане същите земеделски земи за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г. Установено е, че на 26.02.2020 г. земеделският производител Енчев е отправил на ответника оферта за сключване на договор за аренда/наем за срок от 5 години, на земеделски земи в землището на с.Елхово, с площ от 2 368, 644 дка, като само за първата година е посочена наемна цена от 32 лв. за дка, и не са индивидуализирани земеделските земи, за които е отправена офертата, а на 26.03.2020 г. - оферта за арендуване/наемане на земеделски земи в землището на с. Едрево с площ 51.614 дка, за срок от пет години, като е посочена наемна цена за дка за всяка година, но земеделските земи не са индивидуализирани. Съдът е установил, че по издадени от „Омега агро инвест“ ЕООД проформа фактура от 31.03.2020 г. и фактура от 30.03.2020 г. за наем на земеделски земи в землищата на с. Елхово и с. Едрево, съответно на стойност 71 759, 99 лв. и 73 041, 29 лв., ищецът е заплатил сумата от 35 000 лв. на 27.03.2020 г. и сумата от 38 041, 29 лв. на 15.04.2020 г., като с платежно нареждане от 21.05.2020 г. дружеството върнало на Енчев сумата от 73041, 29 лв., като недължимо платена. Решаващият състав на въззивния съд е приел, че на 22.07.2020 г. между „Омега агро инвест“ ЕООД като наемодател и „Лаванда агро“ ЕООД като наемател е сключен договор за наем на земеделски земи в землищата на селата Елхово и Едрево, област Стара Загора, с площ 2787, 264 дка за срок от една година - от 1.10.2020 г. до 30.09.2021 г.

С оглед така установените факти въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява между страните да е съществувало наемно правоотношение с предмет ползването на процесните земеделски земи за стопанските 2021/2022 г., 2022/2023 г., 2023/2024 г. и 2024/2025 г., а само такова за стопанската 2020/2021 г. Съставът на Пловдивски апелативен съд е изтъкнал, че договорът за наем е консенсуален, двустранен и възмезден договор, като е уреден в действащото законодателство като неформален, освен в изрично посочените от законодателя случаи, касаещи особен вид имущество, каквото са земеделските земи. Във въззивното решение е посочено, че според чл.4а ЗСПЗЗ земеделската земя може да се отдава под наем, като съгласно императивната разпоредба на чл.