Решение № 17637 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17637 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110114421 по описа за 2026 година

Предявени са от А. Г. П. срещу „АЙ ТИ ЕФ Груп“ АД обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т.

10 Закон за потребителския кредит /ЗПК/ за признаване за установено, че Анекс № 756232 от 02.01.2025 г. към Договор за потребителски кредит № 696739 е недействителен поради неточно посочен годишен процент на разходите, и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата 2 131,72 лева /1 089,93 евро/, твърдяна като платена без основание над чистата стойност на кредита, заедно със законната лихва от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищецът А. Г. П. твърди, че на 02.01.2025 г. е сключил с ответника Анекс № 756232 към Договор за потребителски кредит № 696739. В анекса като главница е посочена сумата 3 793,40 лева, от която 3 000 лева са предоставени на негово разположение чрез системата на „Изипей“ АД, а 793,40 лева са преведени пряко от кредитора на застраховател. Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент 47,57 %, ГПР 64,00 %, двадесет и четири погасителни вноски и обща сума, дължима от потребителя, 6 099,36 лева.

Поддържа, че посоченият ГПР не отразява действителното оскъпяване. Сочи, че застрахователната премия е разход, свързан с кредита, но е представена като част от усвоената главница и върху нея се начислява възнаградителна лихва. Позовава се и на такса 150 лева по Приложение № 4 за разглеждане и оценка на заявката, подготовка на договорните документи и оценка на кредитоспособността, както и на задължението по Приложение № 5 всеки месец да представя ново удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, обезпечено с неустойка 120 лева за всяко отделно неизпълнение. Според ищеца последната клауза противоречи на 1 закона и добрите нрави и създава значително неравновесие във вреда на потребителя.

Твърди, че по правоотношението е платил общо 5 131,72 лева. Тъй като реално е получил само 3 000 лева, счита разликата от 2 131,72 лева за платена при начална липса на основание.

Иска уважаване на двата иска и присъждане на разноските. Процесуалният му представител адв. Д. Г. иска в своя полза присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗАдв./, като е представено доказателство за регистрацията му по ЗДДС.

Ответникът „АЙ ТИ ЕФ Груп“ АД оспорва исковете. Възразява срещу определената от ищеца цена на установителния иск 6 099,36 лева и поддържа, че по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК тя е 3 793,40 лева — стойността на отпуснатия кредит. Твърди, че анексът е сключен от разстояние чрез електронни изявления при спазване на ЗПК и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, че на ищеца са предоставени стандартен европейски формуляр, погасителен план и всички договорни документи и че ГПР е изчислен правилно.

Ответникът сочи, че застраховката е свободно избрана от ищеца, не е условие за получаване на кредита и премията е част от финансирана главница, платена от името и за сметка на кредитополучателя. Счита таксата по Приложение № 4 за законосъобразна, а неустойката по Приложение № 5 — за разход, дължим само при неизпълнение и изключен от ГПР по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Поддържа, че клаузите са ясни и индивидуално уговорени. Не оспорва, че ищецът е извършвал плащания, но оспорва изводите за размера, отнасянето и липсата на основание за задържането им. Иска отхвърляне на исковете, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на поисканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна съдът установи следното:

Безспорно между страните е, че на 31.07.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 696739, а на 02.01.2025 г. - Анекс № 756232 към него. С анекса са определени нови конкретни параметри на кредита: главница 3 793,40 лева, краен срок 02.01.2027 г., двадесет и четири месечни погасителни вноски, фиксиран годишен лихвен процент 47,57 %, ГПР 64,00 % и обща дължима сума от 6 099,36 лева. От главницата 3 000 лева са предоставени за ползване на ищеца, а остатъкът 793,40 лева кредиторът се е задължил да заплати направо на ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД като еднократна застрахователна премия.

В стандартния европейски формуляр е отбелязано, че за получаването на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква задължително сключване на застраховка или друг договор за допълнителна услуга. Представена е и декларация-съгласие с предварително изготвен текст, според който ищецът се интересува от застрахователна защита, предложената програма съответства на неговите изисквания и потребности и той се съгласява да бъде застрахован по групов договор № ITF-002/2024.

От Застрахователен сертификат № 548467/02.01.2025 г. се установява, че застрахован е А.

Г. П. за срока на кредита, еднократната премия е 793,40 лева, а покритите рискове включват смърт, временна неработоспособност, безработица и болничен престой при посочените в 2 общите условия предпоставки. Застраховката е част от групов договор, по който „АЙ ТИ ЕФ Груп“ АД е договарящ и ползващо лице. При настъпване на покрит риск застрахователното плащане е в размер на остатъчната стойност по договора за кредит и се извършва на кредитора. Застраховката е сключена с посредничеството на самия ответник.

Приложение № 4 предвижда такса в размер на 150 лева за разглеждане и оценка на заявката за кредит, на предоставената преддоговорна информация, за подготовка на договора и приложенията, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване. Таксата се заплаща на равни части с всяка погасителна вноска и остава дължима в пълен размер и при предсрочно погасяване.

Съгласно Приложение № 5 кредитополучателят трябва на 27-о число всеки месец през срока на кредита да представя ново удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители. При всяко непредставяне кредиторът може да начисли неустойка в размер на 120 лева. За двадесет и четири месеца максималният сбор е 2 880 лева. Същевременно в самото приложение е предвидено, че кредиторът има право да събира информация за кредитоспособността от ЦКР, НОИ, НАП, ГД „ГРАО“, ЦРД и други бази данни и да проверява предоставената информация.

Погасителният план съдържа двадесет и три вноски по 254,14 лева и последна вноска 254,30 лева, или общо 6 099,52 лева. Сборът на колоната „главница“ е 3 793,40 лева, а този на колоната „оскъпяване по кредита“ — 2 306,12 лева. Следователно погасителният план се разминава с посочената в анекса обща дължима сума 6 099,36 лева с 0,16 лева. Таксата от 150 лева не е отделно означена в плана, въпреки че по Приложение № 4 се плаща на равни части с всяка вноска.

По делото са представени четиринадесет разписки за плащания към „Смайлкредит“ както следва: 375 лева на 28.02.2025 г.; 380 лева на 01.04.2025 г.; 366,56 лева на 02.05.2025 г.;

300 лева на 18.06.2025 г.; 520 лева на 22.07.2025 г.; 380 лева на 28.07.2025 г.; 360 лева на 01.09.2025 г.; 400 лева на 16.10.2025 г.; 370 лева на 07.11.2025 г.; 388,98 лева на 16.12.2025 г.;

210 евро /410,72 лева/ на 26.01.2026 г.; 198,17 евро /387,59 лева/ на 12.02.2026 г.; 202 евро /395,08 лева/ на 23.03.2026 г. и 50 евро /97,79 лева/ на 27.04.2026 г. Сборът на платените към кредитора суми е 5 131,72 лева. Таксите за платежната услуга, посочени отделно в разписките, не са включени в този сбор.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е разпределил на ответника доказателствената тежест да установи, че застраховката е била свободно и доброволно избрана и не е представлявала условие за кредита, че начислените такси и неустойки имат твърдяното основание и че оспорените клаузи са индивидуално договорени. След доказване на плащането в негова тежест е поставено и установяването на валидно основание за получаване и задържане на сумите и начина на тяхното отнасяне. Страните не са възразили и проектът за доклад е обявен за окончателен. Ответникът не е представил заявката за кредита, електронни записи за избор или отказ от застраховка, вариант на оферта без застраховка, нито счетоводна справка за отнасяне на плащанията.

3

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът има правен интерес от установителния иск, тъй като ответникът поддържа действителността на анекса и основанието да задържи получените по него плащания.

Анексът урежда ново предоставяне на кредит и самостоятелно определя размера, срока, цената и погасителния план. Поради това по отношение на съдържащото се в него кредитно правоотношение намира приложение специалният режим на ЗПК. По смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК това са всички известни на кредитора разходи, пряко свързани с договора, включително за допълнителни услуги, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат допусканията при изчислението. Изискването е съдържателно, а не само формално: цифрово изписан процент не изпълнява закона, ако не отразява действителните разходи. При неспазване на това изискване чл. 22 ЗПК предвижда недействителност на договора. Чл. 21, ал. 1 ЗПК обявява за нищожна всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона.

Решаващият въпрос е дали застрахователната премия представлява действително усвоена от потребителя главница или разход за допълнителна услуга, свързана с кредита.

Отбелязването в стандартния европейски формуляр, че застраховка „не се изисква“, и декларацията, че потребителят се интересува от застрахователна защита, са предварително формулирани договорни изявления. Те не установяват сами по себе си, че ищецът е имал реална възможност да получи същия кредит при същите условия без застраховката.

Съгласно даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване в Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 свободното поискване на допълнителна услуга не може да се изведе единствено от стандартна клауза, че услугата е поискана от потребителя, или от отделното ценово посочване; националният съд следва да изследва всички договорни условия и фактически обстоятелства. В случая ответникът, който създава и съхранява дистанционния процес по кандидатстване, не е представил първоначалната заявка, екраните и последователността на избора, отделно потвърждение за застраховката или предложение без нея. Не е доказал и твърдяното индивидуално договаряне, за което носи тежестта по чл. 146, ал. 4 Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

Обективните характеристики на сделката сочат тясна икономическа връзка между кредита и застраховката. Двата документа са от една и съща дата и за един и същ срок; премията е 793,40 лева, или над една четвърт от предоставените за лично ползване 3 000 лева; тя се финансира от ответника, включва се в носещата лихва основа и не се предава на ищеца. Самият ответник е договорител, посредник и единствено ползващо лице по застраховката, а обезщетението погасява остатъка по кредита. Така застраховката защитава 4 непосредствено кредитния риск на ответника. При липсата на доказан реален избор съдът приема, че включването в застрахователната програма е било фактически условие за отпускането на процесния кредит при предложените условия. Премията следователно е разход по кредита, известен на кредитора, а не сума, предоставена на разположение на потребителя.