Решение № 23364 от 27.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2019/2024
- Вид
- Решение № 23364
- Подписан
- 27.12.2024
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 23364 гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110102019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 7162/10.01.2024 г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И И Е председател на УС с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ....
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 3557.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023 г., изчислена върху главница от 3557.36 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.88 лева главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.59 лева лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху главница от 11.88 лева за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация № …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ.... срещу Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ....
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 3557.36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023 г., изчислена върху главница от 3557.36 лева 7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.88 лева главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.59 лева лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху главница от 11.88 лева за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация № …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ....
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
София, п.к. 1220, общ. .... Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а 2 ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците чрез особения си представител оспорват исковата молба по основание и размер. Правят възражение, че производството е недопустимо, поради изтекъл срок за предявяване на искова молба. Оспорва наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Оспорва отговорността да е разделна. Твърди, че в представения нотариален акт лицето е със същото име, но с различно ЕГН.
Оспорва количеството на топлинна енергия, както и начина на отчитане и изчисляване на претендираната топлинна енергия. Оспорва съдържанието на фактурите. Оспорва, че сумите са начислени съгласно закона, както и наличието на валиден договор с топлинния счетоводител. Твърди, че не е ясно кой е топлинния счетоводител, както и че решението на ОС на ЕС е взето назаконосъобразно. Прави възражение за давност. Оспорва исковете по чл.86 ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък.
Ответниците се представляват от особен представител. Оспорва исковете. Възразява срещу удостоверението за идентичност на имена, тъй като е преклудирано. Твърди, че не е установено връзка между Н ИН АД. Твърди, че не е установено колко са брой лице обитаващи апартамента, както и оспорва протокола за неосигурен достъп до апартамента, тъй като липсват свидетели. Твърди, че не се доказа, ответникът да е потребител на топлинна енергия с оглед сбърканото ЕГН.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и 3 извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33648/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 68-77 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33648/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 68-77 от делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения н.а. се установи, че на 01.03.1994 г. ответниците Р. Н Ц., ЕГН 7311236573 и Ц. Н. Ц., ЕГН ********** купуват следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда, бл. 141, вх. Г, ет.5, ап.85 (л.19-20 от делото).
4
На 13.03.1997 г. Р. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. надежда, б141, вх. Г, ет.5, ап.85 е подала заявление за присъединяване към топлопреносната мрежа като е декларирала, че жилището ще се ползва от две лица (л.17-18 от делото).
По делото е представено удостоверение за идентичност на имена, от което е видно, че Р. Н. Ц. ЕГН ********** е фигурира и с имена като Р. Н Ц..
От писмото, изходящо от СО – район Красно село се установи, че няма лице с ЕГН 7311236573 (л.140-141 от делото). Неоснователно е възражението на на особения представител, че представеното доказателство е преклудирано.
Същото е събрано по повод възражения на ответника в първото о.с.з. и направено искане в това първо о.с.з. за издаване на СУ.
Неоснователно е възражението на особения представител, че Р. Ц. не е собственик на ЕГН. В действителност в цитирания н.а. същата е записана с друго ЕГН 7311236573, но както се установи липсва такова лице в НБД на посоченото ЕГН. С оглед попълненото лично от ответника заявлението и удостоверението за идентичност съдът направи доказателствен извод, че лицето записано в н.а. е именно това което е подало заявлението до ищцовото дружество за присъединяване към мрежата. Видно от н.а., така и от заявлението от Р. Ц., същите имат един и същ предмет на вещно право – един и същ апартамент. И двете посочени имена (собствено, бащино и фамилно) съвпадат в н.а. и посоченото заявлението и представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Първите 8 цифри от ЕГН напълно съвпадат, като грешка има в последните две цифри. По н.а. е 73, а по заявление и справка в НБД е 90. При това положение, с оглед веригата от косвени доказателства съдът приема, че именно ответникът Р. Н (Н.) Ц., ЕГН ********** е собственик на процесния имот, съгласно представения н.а.
Грешката в ЕГН не е толкова голяма и да не може да се отстрани от другите по делото събрани доказателства. Тълкувайки всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, в тяхната съвкупност, е налице пълна идентичност на лицето, което е подало заявление за присъединяване към топлопреносната мрежа и лицето посочено като собственик в н.а. Ето з а щ о правоизключващото възражение на особения представител за сбъркано ЕГН не е основателно.
Разпечатката съдържа 38 от 247 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1135f79-c343-4def-b115-a131900c7bab