Решение № 116 от 16.06.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бяла, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Т. Дочев при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело № 20214510100886 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, изр.1 от ТЗ и чл.280, чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника "Б-Контакт" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул."Н.П." № ***, представлявано от управителя Л.М.Д. да заплати на В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., обл.Р., ул. "Д-р П.И.“ № *** сумата в размер на 19 250 лв. /деветнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща разликата между уговореното между страните месечно възнаграждение съгласно чл.5 от анекс към договора с търговски пълномощник от 03.01.2018г. в размер на 2 000 лв. и действително заплатеното такова в размер на 1 450 лв., за периода от месец септември 2018г. до месец юли 2021г. сумата в размер на 1 925 лв. /хиляда деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща неустойка, уговорена в чл.10 от подписан между страните Анекс към договора с търговски пълномощник от 03.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата 1 молба, с който проц. представител на ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:

Търговския пълномощник има право да извършва правни действия от чуждо име (това на търговеца) и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява фактът, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва, като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник. Това е едно основно различие с гражданския договор за управление. Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в правния мир се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея да упражнява и правата на работодател. Търговският пълномощник трябва да се осигурява съгласно чл.4, ал.3, т.5 или 6 от КСО/ вж.стр.25-59/, ако получава възнаграждение от фирмата и няма сключен трудов договор какъвто е настоящия контракт. Договорното правоотношение е възникнало чрез подписване на двустранен договор, чието съдържание е насочено към определяне на представителната власт на пълномощника ищец и размера на възнаграждението, което се дължи от страна на търговеца. Договорът се характеризира като двустранен – ненаименован, формален, в писмена форма с нотариална заверка на подписите или за извършване на услуги с личен труд, /договор за поръчка/ съобразно СИЕ и представените по делото сметки за изплатени суми /вж.стр.25-59/.

Разпоредбата на чл.280 от ЗЗД урежда договора за поръчка, с който довереникът /търговския пълномощник/ се задължава да извърши за сметка на доверителя /търговец/ възложените му от последния действия . В конкретния случай договорът за поръчка е консенсуален, едностранен и неформален с продължително изпълнение – по правило дейността на търг. пълномощник не се изчерпва с едно единствено действие, а се създава трайна 2 връзка между страните. Такъв договор се счита сключен с постигането на съгласие между страните и по него се създават задължения и за двете страни.

Договорът за поръчка поначало е безвъзмезден - за извършената работа довереникът не получава възнаграждение. Законът обаче позволява договорът да предвижда възнаграждение за търг.пълномощник, ако той изпълнява възложената му поръчка/и. Неизпълнението на задълженията на страните по договора за поръчка съставлява основание за ангажиране на договорната отговорност на страните и за предявяване на искове пред съда за реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това число иск на довереника /търг. пълномощник/ за заплащане на възнаграждение за приетата работа, както е уговорено, както и спорове за обезщетения.

В процесния случай от търг. пълномощник е предявен иск за плащане на уговорено възнаграждение съобразно анекс по договора от 03.01.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа. Следователно за основателността на такъв иск в тежест на търг. пълномощник съгласно чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже: 1/ наличието на сключен договор; 2/ че е уведомявал търговеца за изпълнението на поръчките – чл.284, ал.1 от ЗЗД; 3/ размер на уговорено възнаграждение.

В тежест на търговеца е да докаже: плащане на уговореното възнаграждение, така и че задълженията от страна на търг. пълномощник не е изпълнено или е изпълнено лошо - тежестта на доказване, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено лошо, е върху търговеца, чието е възражението, че не дължи плащане /в този смисъл е Решение № 34/22.02.2010 г., ТД № 588/2009г., II т. о./

От друга страна правомощията на органите на дружеството са ясно разграничени в ТЗ - Общото събрание има правото да избира управителя, а управителят има правото да сключва всички други договори /чл.141, ал.1 от ТЗ/. Управителят сключва от името на дружеството договорите с работници специалисти, или както в случая с търговския пълномощник чрез който ТД под форма участие в поръчки е осъществявало своя предмет на дейност.

Сключването на тези договори е част от организационните функции на управителя, чрез упражняването на които осигурява персоналния състав необходими за неговата дейност.

3

При юридическите лица има задължително представителство и то е органно. Законът определя органите, които могат да ги представляват пред трети лица, както и обема на тяхната представителна власт. Органното представителство е начин на волеобразуване и на волеизявяване, защото органът е част от юридическото лице. Затова проявата на действията на органа към трети лица се разглежда винаги като проява на самото юридическо лице. Като сключва договори с трети лица, управителят не изразява собствена воля, а волята на търговското дружество, чийто орган е и което представлява по закон.

Сключването на тези договори не е в нарушения на закона и на решенията на управителните органи на търговското дружество. Видно от писмените доказателства /стр.155 съобразно текста на пълномощно на Ф.Ф./, представения договор за търг.пълномощник и процесния анекс, не съдържат права за определяне на възнаграждение за търг. пълномощник. Не съществува и изискване възнаграждението по тези договори да бъдат съгласувани с останалите съдружници в ответното търговското дружество. За тези възнаграждения не е необходимо съгласие на общото събрание на дружеството, каквото се предвижда за възнаграждението както управител или контрольори по ТЗ.

Ищецът в производството пред съда е представил процесния анекс, а в счетоводството на ответника липсва такъв /вж. СИЕ./ При това положение, съдът счита, че е сключен договор между страните, а неотразяването в разчетно-платежните ведомости не влияе на възникналото правоотношение между търговския пълномощник и ТД. Доказва се съществуването на анекс за уговорена сума в размер на 2 000 лв., която се явява основа за претендираното възнаграждение в размер на исковата сума и като правоотношение между страните. В този смисъл, ищецът е провел доказване, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на разликата от дължимо възнаграждение.

С оглед на изготвената и неоспорена експертиза, вещото лице е установило в счетоводната документация на дружеството протокол от 05.01.2018г. и протокол от 20.01.2020г., с които Общото събрание на дружеството предвид разпоредбите на дружествения си договор са взели следните решения, че отказват повишаване на възнаграждението на 2 000 лв. на ищеца В. Г., като неприемливо предвид извършваната от него дейност, като с протокол от 05.012018г. и с протокол от 20.01.2020г. повишава 4 възнаграждението на ищеца В. Г. от 1 350 лв. на 1 450 лв.

От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че анекс от 03.01.2018г. е породил правно действие по отношение на страните във връзка с претендираното от ищеца възнаграждение.

Съобразно събраните, приобщени доказателства и доказателствени средства, ТЗ и правната доктрина, съдът счита, че тези протоколи от 05.01.2018г. и от 20.01.2020г. се явяват ирелевантни за спора,тъй като не пораждат ефект по отношение на процесния анекс.

В т.5 от СИЕ в.л. е отбелязало, че не са представени документи за отчет от ищеца за работата му като търговски пълномощник в дружеството.

Следователно ищецът не е изпълнил основно свое задължение произтичащо от чл.7.1 от договора за търговски пълномощник, скл. на 01.01.2008г. и чл.7 б “в“ в анекса от 03.01.2018г., както и императивната разпоредба на чл.284, ал.2 от ЗЗД, което води до отхвърляне на исковата претенция като недоказана само на това основание.

Свидетелят Ч.Ч., който работи от януари 2021г. в „Б-Контакт“ ООД, също установява, че търговският пълномощник не е представял отчети за извършена дейност, а само е присъствал на срещи с Управителя на Дружеството с оглед организационната дейност на „Б-Контакт“ ООД.

Свидетелката Н.К. - счетоводител в дружеството, установява, че ищецът никога не е претендирал възнаграждение в размер на 2 000 лв. и без никакви възражения е получавал заплащаното по ведомост възнаграждение от 1 350 и 1 450 лв.

Предвид направеното от ищеца оспорване по съдържание, както и, че подписите не са положени от подписалите ги лица, на установените в счетоводната документация от счетоводната експертиза и допуснатите като доказателства - протокол от 05.01.2018г. и протокол от 20.01.2020г. на дружеството, безспорно се установява, че последните са подписани от лицата положили подписите, включително и от починалия на 17.05.2021г. управител - Н.Т. В този смисъл съдът счита, че по безспорен начин се доказва, че оспорените протоколи са автентични и с валидно взети решения съобразно дружествения договор. Същият извод съдът прави и от приетата без оспорване СГЕ.

С оглед акцесорния характер на вземането за неустойка следва да се отхвърли и претенцията за обезвреда за забавено плащане на възнаграждението по чл.92, ал.1 от ЗЗД.

По възражението за прихващане за сумата от 7 000 лв. Предявеното 5 възражение следва да бъде отхвърлено като насрещно вземане по чл.103, ал.1 от ЗЗД, изчислено на основание чл.162 от ГПК, като съдът взема за критерий заключението на вещото лице, което е в размер на 2150 лв. видно от СИЕ /стр.126-стр.131/. Последните суми са изплатени на ищеца с РКО за ДМС.

Размерът на последните са определяни на база от дейността на ТД, като тези суми са одобрявани и изплащани по предложение на съдружника - инж.Люб.

Д.. Ето защо съдът не следва да извършва съдебната компенсация между две несъществуващи насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски, в общ размер на 1 665,00 лв., от които 200 лв. за СГЕ, 200 лв. за СИЕ и 1 265.00 лв. заплатено възнаграждение за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. ТР. Г., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., обл.Р., ул. "Д-р П. И." № *** , против "Б-Контакт" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., Община Б., обл.Р., п.к. 7100, ул. "Н.П." № ***, представлявано от управителя Л.М.Д. за сумата в размер на 19 250 лв.