Решение № 371 от 14.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000937 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на синдиците на„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“-АД /Н/ А. Д. и К. М. против решение №260507 от 28.07.2022 год. на СГС, ТО, VI-12 състав, постановено по т.д.№ 880/2020 год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от синдиците против „ЕКОЕНЕРДЖИ МЕДИА“-ЕООД главен иск с правно основание чл.60,ал.1,т.3 ЗБН и евентуален иск с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Договор за спонсорство от 16.05.2012г.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това. Твърдят, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете.Твърдят, че сключването на договори за спонсорство не са част от обичайната дейност на банката. При преценката дали е налице намерение за увреждане следва да се има предвид, че се касае за финансова институция, подлежаща на регулаторен надзор, като се има предвид типичната за институцията дейност. Именно поради особеното качество на КТБ-АД можело да се приеме, че намерението за увреждане е налице, когато банката прехвърля активи от имуществената си сфера без адекватна насрещна престация, като не зачита интересите на своите кредитори – вложителите. Излага доводи за основателност и на евентуалния иск по чл.135 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението и постанови друго, с което уважи предявения главен иск по чл.60,ал.1 ЗБН, евентуално 1 този по чл.135,ал.1 ЗЗД.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени, същите кореспондират със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон, поради което въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви и съобразно дадената процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Страните не спорят по фактите. Спорът между тях е правен.

Не е спорно, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“-АД, банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС е частично отменено решението на

СГС, като за начална дата на неплатежоспособността на „КТБ“-АД е определена датата 20.06.2014 г.

Решението било вписано в ТР на 08.07.2015 г.

Не е спорен и факта, че на 16.05.2012г. между страните бил сключен Договор за спонсорство. Съгласно чл.1 от договора, „КТБ“-АД като официален спонсор, се задължава да предостави на спонсорираното лице „ЕКОЕНЕРДЖИ МЕДИА” ЕООД, сума в размер на 15 000 евро без ДДС /18 000 евро с ДДС/, както и че целта на спонсорирането е да се подпомогне провеждането на международната енергийна конференция „Проучване и производство на нефт и газ - новата технологична граница. Увеличаване на регионалното богатство. Стъпка напред към енергийна независимост”.

Според Договора за спорнсорство, ответникът се задължил да окаже съдействие на банката за популяризиране на името, марката и престижа й, по начин, определен в чл.4 от договора. Видно от приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, сумата от 18 000 евро с ДДС била преведена на 22.05.2012г. изцяло от банката на „ЕКОЕНЕРДЖИ МЕДИА” ЕООД, с основание: „плащане по фактура 172/16.05.2012 г., по договор от 16.05.2012г.”, като 18 000 евро се равняват на 35 204,94 лв., по фиксирания курс на евро спрямо лев от 1,95582 лева за едно евро.

Не е спорен и факта, че международната енергийна конференция, чиято цел е било спонсорството на „КТБ“-АД, не се е състояла. Разбира се, дадената сума не е била възстановена на спонсора.

Не е спорно също така, че иска е предявен в 5-годишния срок от открИ.ето на производството по несъстоятелност на банката така, както 2 повелява нормата на чл.62,ал.1 ЗБН. Безспорен е и факта, че атакуваната от ищеца сделка /Договор за спонсорство от 16.05.2012г./ е извършена в 5годишния срок преди датата на неплатежоспособността на Банката, определена от САС на 20.06.2014г.

За да отхвърли главния иск по чл.60, ал.1,т.3 от ЗБН, съдът е приел, че ищецът не е успял чрез пълно и главно доказване да установи наличието на субективния елемент от състава на нормата. Споделяйки константната практика на ВКС, че искът по чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН има характер на отменителен, основан на установения в чл.135 от ЗЗД модел на противоправността, съдът е изходил от разрешенията, дадени в практиката на ВКС по чл.135 от ЗЗД, а именно, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да и начин затруднява удовлетворението на кредитора. За да отхвърли иска, съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е установил намерението за увреждане у банката към момента на сключване на Договора за спонсорство. Съдът е приел, че неизпълнението на задължение по двустранен договор е факт, пораждащ в полза на кредитора определени права, но от него не следва извод за намерение за увреждане към момента на сключването му.Затова е отхвърли иска като неоснователен.

По същите съображения е отхвърлил и евентуално предявения иск по чл.135 ЗЗД.

Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви.

Според разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН, освен в предвидените от закона случаи, могат да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните сделки и действия, извършени от банката : сделка или действие, извършени в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката.

За да се отговори на въпроса дали извършената между банката и ответното дружество сделка е увреждаща кредиторите на несъстоятелността, следва да се отговори на въпроса какъв е иска по чл.60,ал.1,т.3 ЗБН и какъв следва да е предмета на доказване. Освен това, следва да се отговори и на въпроса какво представлява договора за спонсорство, какъвто е видът на извършената сделка.

В Решение №140/27.05.2020 г. по т.д. 3106/2018 г. на ВКС, I т.о. е разяснено, че искът по чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН има характер на отменителен, основан на установения в чл.135 от ЗЗД модел на противоправността. Като такъв, спрямо иска по чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН са приложими разрешенията, дадени в практиката на ВКС по чл.135 от ЗЗД, а именно, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът 3 се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да и начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Относно съдържанието на понятието „намерение за увреждане“ на кредиторите в решението е отбелязано, че то следва да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието.

Субективното отношение на представляващите банката лица в тази хипотеза предполага съзнателно насочване към причиняването на съответното увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или затрудняване удовлетворението на нейните кредитори.

Увреждането може да съставлява крайна цел или неизбежен резултат, но във всички случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието.

Във всички случаи обаче намерението за увреждане трябва да бъде доказано и доказателствената тежест за установяване на този субективен елемент е за ищеца. Намерението за увреждане на кредиторите трябва да е налице към момента на възникване на правната връзка, към момента на сключване на договора. Затова не може да бъде възприето твърдението на ищеца, че намерението за увреждане се установява от последващите действия на спонсорирания - не е провел мероприятието, съответно не е изпълнил задълженията си по договора. Не може да бъде изведено намерението за увреждане и от твърдението на ищците, че по принцип сключването на договори за спонсорство не са част от обичайната дейност на банката.

Както е приел и първоинстанционният съд, пълното доказване на намерението за увреждане може да се проведе и чрез косвени доказателства, които трябва да бъдат установени по безспорен начин и съобразени в тяхната съвкупност.Всички тези безспорни косвени доказателства следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват несъмнено главния факт, което в случая не е сторено.

Не могат да бъдат възприети и доводите в жалбата, касаещи установяването на намерението за увреждане от особеното качество на „КТБ“ АД /н/ - финансова институция, подлежаща на регулаторен надзор, като се има предвид типичната за институцията дейност. Напротив, това особено качество на банката не предполага намерение за увреждане при сключването на сделката именно поради предвидения регулаторен надзор. Твърдението, че банката прехвърля активи от имуществената си сфера без адекватна насрещна престация, всъщност е една от характеристиките на договора за спонсорство, за който няма забрана да бъде сключван и от банкови институции, когато съответната банка има интерес да бъде рекламирана адекватно. Към момента на сключване на договора - 16.05.2012г. не е имало и индиция, че банката ще изпадне в изключително затруднено положение и ще има дефицит на ликвидност.

4

Освен всичко това, не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя, че банката не е получила насрещна престация и на практика е превела процесната сума като дарение на ответника.

В случая се касае за договор за спонсорство, който е двустранен, т.е. задължения възникват и за двете страни, различаващи го от дарението.

В правната теория /"ДОГОВОР ЗА СПОНСОРИРАНЕ"- проф.В. Т./ Договорът за спонсорство се дефинира като договор, по силата на който едно физическо или юридическо лице се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейност или изява със спортен, образователен, научен, културен, социален или филантропичен характер на друго физическо или юридическо лице, което се задължава лично да извърши определено действие или да постигне определен резултат, като посочи рекламата на спонсора. Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични действия, постигането на определен духовен резултат или извършването на определени действия в полза на подпомагащия. В сравнение с договора за дарение, при спонсорския договор имущественото съдействие не се прави с намерение за даряване, а с рекламна цел. Подбудите за спонсорирането са чисто комерсиални . За разлика от дарението, спонсорският договор е синалагматичен, подпомаганият има определено задължение към подпомагащия. Това задължение обаче поначало не е равностойно на подпомагането, в много случаи то има неимуществен характер.

В настоящия случай насрещните задължения на спонсорирания са определени в чл.4 от договора и се свеждат до конкретни действия по рекламиране на банката, поради което твърденията на жалбоподателя, че не е налице насрещно задължение, са неоснователни. Следователно не може да се приеме, че се касае за договор за дарение, а за договор за спонсорство, който е двустранен. Неимуществения характер на насрещната престация не променя вида на договора.