Определение № 223 от 21.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606597 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22-ра НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от адвокат М.Б. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3440 от 30.08.2024 година, с което Софийски районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 3078/04.01.2024 година, подадена от адвокат Л.Л., повереник на Н. Г. И., /пострадала/ против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 06.10.2023 година, постановено от прокурор при Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2023 година, по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, пр.преписка № 14744/2020 година по описа на Софийска районна прокуратура.

В жалбата е релевирано едно основно оплакване – неправилен извод на първостепенния съд, че подалият жалбата /адвокат Л.Л./ не е имал представителна власт да подава жалби срещу актове на Районна прокуратура.

Прилага към жалбата си ксеро-копие на договор за правна защита.

Въззивният съд, като съобрази материалите по делото, становищата на страните и закона, намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, съдът я намира и за основателна.

Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 02.10.2020 година, под номер на пр.преписка 14744/2020 година и първоначален номер на досъдебно производство 288 ДПК 1449/2020 година, по описа на 04-то РУ при СДВР за разследване на престъпление по чл.290,ал.1 НК „лъжесвидетелстване“.

Образувано е въз основа на жалба, подадена лично от Н. Г. И., в която се твърди, че лицето П.Б.Г., чрез потвърждаване на неистина се е снабдил с нотариален акт за неин, собствен недвижим имот, който вече й бил поставен в 1 дял още през 1977 година при извършено делбено производство.

Подробностите по фактологията, касаеща наказателното производство „по същество“ е ирелевантна в случая, поради което и съдът няма да я коментира.

С Постановление от 06.10.2023 година прокурор при Софийска районна прокуратура е прекратил на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК „липса на престъпление“ наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2023 година, по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, пр.преписка № 14744/2020 година по описа на Софийска районна прокуратура.

Съществен за изясняване на конкретния, разглеждан в това производство правен въпрос е един конкретен факт:

Жалбоподателката Н. Г. И. делегирала ли е чрез надлежно упълномощаване представителна власт на адвокат Л.Л., посредством която той е имал правото от нейно име да подава жалби срещу постановления на прокуратурата, с които се прекратява наказателно производство, инициирано по подаден от нея сигнал.

На кратко фактите, относими към това въззивно частно производство са следните:

Производство /пр.пр. № 23961/19 г. на СГП/ е образувано въз основа на жалба, подадена от Н. Г. И.. Оплакването касае съмнения за осъществено престъпление, чрез действия, извършени от съсобственик П.Б.Г. по отношение на собствеността на съсобственият им /с Н. Г./ недвижим имот. Впоследствие производството е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура, където е образувано досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2022 година, по описа на СДВР.

Досъдебното производство е приключило с Постановление от 06.10.2023 г. наказателното производство Софийска районна прокуратура е прекратила досъдебното производство на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

Срещу това постановление, по реда на чл.243,ал.4 от НПК е постъпила частна жалба от Н. Г. И., чрез адвокат Л.Л..

Софийски районен съд, с атакуваното в настоящото производство Определение от 30.08.2024 година е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, приемайки, че не е надлежно сезиран, защото жалбата е подадена от лице, което изобщо няма право на жалба.

В определението са развити доводи в две посоки:

Жалбата е подадена от адвокат Л., за когото няма доказателства да е упълномощен от Н. Г.,

Жалбата е подадена от лице, което с оглед характера на производството въобще няма право на жалба, тъй като престъплението по чл.290 НК не предполага наличието на „пострадал“.

Първата от тези две посоки на съждения е изразена с по-ясна категоричност, докато втората е по-скоро загатната, а кардиналният извод за недопустимост на производството е направен именно на основание факта, че няма данни адвокат Л. да е бил упълномощен.

2

Това до голяма степен изключва задължението на въззивния съд да се произнася и по двете основания, тъй като ако районният съд бе поставил като главно основание това, че не счита Н. Г. за носител на първичното право на жалба, то той трябваше да посочи, че неин повереник по принцип не може да има процесуално качество и едва след това като допълнение и за прецизност да спомене, че освен това и липсва надлежно упълномощаване.

Независимо от това въззивният съд ще отговори и по двете основания и то в обратния на първоинстанционният съд порядък.

Престъплението по чл. 290 от НК засяга обществените отношения, които обезпечават нормалното и правилно функциониране на правосъдната система, т.е. на съда, прокуратурата и следствието. Престъплението по чл.

290, ал. 1 от НК инкриминира устното или писмено съзнателно потвърждаване на неистина или затаяването на истина пред надлежен орган на властта, като свидетел.

Неправилно е буквалното и механично извеждане на основния и непосредствен обект на престъплението единствено и само от заглавието на раздела, в който е престъплението по чл.290 НК, „престъпления против правосъдието“ и така кардинално да се приема, че разпоредбата, във всеки един случай защитава единствено тези отношения и никога не се насочва към защита на индивидуална правна сфера.

Това, че престъплението по чл.290 НК предполага затаяване на истина или потвърждаване на неистина пред орган на власт защитава накърнени обществени отношения, касаещи полагането на показания в определено качество и то пред стеснен кръг органи на власт не е достатъчно условие да бъде изключено качеството на пострадал на конкретно лице при условия, специфични за всеки отделен случай.

За да придобие едно лице такова качеството, то това лице следва да е претърпяло и вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, какъвто е и смисълът на разпоредбата на чл.74 от НПК. Тези вреди трябва да са преки и непосредствени от деянието, включено в състава на престъплението. Затова, за да се направи преценка за това дали от дадено престъпление са претърпени такива вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определено лице да бъде страна в съдебната фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл. 243 от НПК, следва да се проверят характеристиките на конкретното престъпление, а именно предмета на обвинението, съставомерните общественоопасни последици престъпен резултат, в какво се изразяват, ако ги има и доколко са свързани с правната сфера на определен правен субект. Вредата се състои в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на даден правен субект.

Респективно, отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатият от престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права на гражданите и да е съставомерен. В настоящият случай подобна ситуация е възможна. Ако действително е извършено лъжесвидетелстване, благодарение, на което едно лице 3 неправомерно е придобило частта от имота на Г., то значи, че последната е претърпяла имуществена вреда, а ако се съди по доказателствата, събрани в досъдебното производство за стойността на имота и то не малка имуществена вреда.

Дори да се възприеме и стесненото разбиране, че при престъплението „лъжесвидетелстване“ не може да има пострадал, то това в случая не изчерпва изцяло въпроса. Фактите, така както са установени в производството налагат по-старателна аналитична правна работа, тъй като, абстрахирайки се от тясната конкретика на казуса, възможно е с действия, подобни на извършените да се осъществи състава и на „документно престъпление“, за което е говорил прокурора в постановлението си за прекратяване, и на престъпление „измама“, или дори на „документна измама“. А въпросът дали има „пострадал“ в престъпление измама никога не е бил е дискусионен.

В този смисъл, въззивният съд намира, че при тези факти, в това наказателно производство Н. Г. има качеството на пострадал, а доколкото активната легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени от нея вреди, то тя има и процесуалното право на жалба по чл.243,ал.4 НПК.

След като въззивният съд изясни този спорен въпрос, ще се занимае и с основният, поради който районният съд е оставил жалбата без разглеждане, т.е. този, касаещ липсата на пълномощно на адвокат Л..

При първоначалният прочит на материалите по делото, въззивният съд установи, че действително в досъдебното производство не се намира оригинал или копие на пълномощно, с което Л.Л. да е упълномощен от Н. Г. И..

Съдът изиска от Н. Г. И. прилагане на копие от ПЪЛНОМОЩНО, с което е упълномощила адвокат Л.Л. да я представлява в досъдебно производство досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2023 година, по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, пр.преписка № 14744/2020 година по описа на Софийска районна прокуратура, респ. досъдебно производство досъдебно производство 288 ДПК 1449/2020 година, по описа на 04-то РУ при СДВР.

Изиска и писмено изявление, в което да посочи ПОТВЪРЖДАВА ли или НЕПОТВЪРЖДАВА процесуалното действие, извършено от адвокат Л.Л. – подаване на жалба вх.№ 3078/04.01.2024 година, подадена от адвокат Л.Л., повереник на Н. Г. И., /пострадала/ против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 06.10.2023 година, постановено от прокурор при Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2023 година, по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, пр.преписка № 14744/2020 година по описа на Софийска районна прокуратура.

С молба, вх.№ 140327 от 17.12.2024 година Г. е представила единствено договор за правна помощ, но изрично е потвърдила действията на адвоката.

Двете, /наличие на договор за правна помощ, сключен преди подаване на жалба/ и потвърждаване на подадената въззивна частна жалба от имащата правото на такава дават основание на съда да приеме, че е осъществено 4 надлежно реализиране на гарантираното от разпоредбата на чл.243,ал.4 НПК право на жалба срещу постановление на прокурор, с който е прекратено наказателно производство.

Надлежно сезиран, Районният съд е следвало да разгледа и да се произнесе „по същество“.

Това становище на въззивната инстанция налага отмяна на атакуваното определение на Софийски районен съд, връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3440 от 30.08.2024 година, с което Софийски районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 3078/04.01.2024 година, подадена от адвокат Л.Л., повереник на Н. Г. И., /пострадала/ против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 06.10.2023 година, постановено от прокурор при Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК 144/2023 година, по описа на Столична дирекция на вътрешните работи, пр.преписка № 14744/2020 година по описа на Софийска районна прокуратура.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5