Решение № 3344 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3344 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110200505 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. К. М., ЕГН: **********, с адрес:

*****************, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 10031203, издаден от СДВР, с който на жалбоподателката, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 200,00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ, в подкрепа на което жалбоподателят се позовава на давност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без 1 уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено искане за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2024 г. в 14:31 ч. жалбоподателят М. К. М., ЕГН: **********, е управлявала ползваният от нея лек автомобил марка „***“, модел „***”, с рег. № *********, в гр. София, по бул. „Сливница“, до № 166, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“, към бул. „Княгиня М. Луиза“. На посочения път е било въведено по силата на закона ограничение на максимално допустимата скорост на движение в населено място от 50 км/ч., като е липсвал пътен знак, въвеждащ отклонение. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът, който на жалбоподателката ползва е засечен да се движи със скорост от 71 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 21 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1 120SSA7 – мобилна система за видеоконтрол, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на заснемане на нарушението, автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 10031203 на жалбоподателката, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.

1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 200.00 /двеста/ лева.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10031203 /л. 7/; снимков материал /л. 8/; справка собственост на МПС /л. 9/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л.

10/; протокол от проверка № 029-СГ-ИСИС о т 11.03.2024 г. /л. 11/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 12/; протокол от 25.11.2024 г. за използване на автоматизирано техническо средство вид ведно със снимка /л. 13-14/; списък с намерени фишове /л. 15/; ежедневна форма на 2 отчет на автопатрул от 25.11.2024 г. /л. 16/; сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с АТСС /л. 17/; справка за нарушител/водач /л. 18/.

Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротиворечива информация, въз основа на която се формира н е с ъ м н е н извод за гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно кореспондират с тези, които са описани със съответните административни адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото, на което АТСС е било поставено, като техническото средство е мобилно, но активирано в стационарен режим на заснемане. В тази връзка е приобщен протокол за използван на АТСС, издаден в съответствие с изискванията на Наредбата, приложение към който са и наличните по делото снимки на АТСС.

По делото са събрани достатъчно доказателства относно мястото на извършване на нарушението, за което е установено без съмнение, че съвпада с описаното в ЕФ и което се намира на територията на населено място, в което по силата на закона следва ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч..

Следва да се има предвид, че самото АТСС разполага с GPS приемник, като при поставяне началото на работния процес на АТСС, с него се установяват с точност георграфските координати на мястото и посоката на заснемане, респ. мястото на извършване на нарушението и тези данни се отразяват автоматично в снимковия материал, изводим от техническото устройство.

Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите, които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство ARH CAM S1 120SSA7, което към датата на процесното нарушение е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. Видът на АТСС е ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на 3 които се установява техническата изправност на заснемащото устройство. От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателката е ползвател на процесното МПС, като в случая не е подадена декларация, от която да се установява, че в конкретния случай автомобилът е управляван от друго лице.

Спрямо жалбоподателката е издаден ЕФ Серия К № 3808920 за извършено нарушение на 11.07.2020 г., с който е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде изменен.

Съдът извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за отмяна на ЕФ, така и извърши служебна проверка относно неговата законосъобразност. В резултат от извършената проверка по случая не се установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ, но се установява основание за изменение на ЕФ.

При издаването на ЕФ не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен 4 фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по тяхното съставяне.

Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.

Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В този смисъл е константната съдебна практика на касационната съдебна инстанция – виж. например Решение № 4744 от 13.07.2023 г. по КАНД № 3934/2023 г. на Административен съд София-град.

Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ е, че словесното описание на нарушението, което е дадено в електронния фиш е ясно и съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не е налице неяснота в съдържанието на ЕФ и с оглед мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от ЕФ е, че същият съдържа достатъчно пълно и ясно описание на мястото на нарушението, което дава възможност на санкционираното лице да 5 узнае в какво нарушение е обвинен, съответно кога и къде се твърди то да е било извършено. От ЕФ става ясно, че нарушението е осъществено в в гр.

София, по бул. „Сливница“, до № 166, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“, към бул. „Княгиня М. Луиза“, което напълно кореспондира с доказателства по делото относно мястото, където е била извършена проверка и заснемане с АТСС на 25.11.2024 г.

От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно техническо средство, като има пълна информация относно ползването на техническото средство на 25.11.2024 г. за извършване на видеоконтрол на скоростта на МПС, преминаващи в в гр. София, по бул. „Сливница“, до № 166, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“, към бул. „Княгиня М. Луиза“.

По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че конкретното техническо средство е преминало съответната техническа проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на МПС. Налице е снимков материал, както относно мястото на извършване на нарушението, така и относно мястото, на което е било разположено заснемащото техническо устройство с посочване на точни GPS координати, като от доказателствата по делото става ясно, че техническото средство е било временно разположено на участък от пътя и активирано в стационарен режим на работа, а нарушението е установено в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.