Решение № 231 от 17.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20234100500149 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от "НАПРЕДЪК 2020" ООД, ЕИК 204075187, въззивна жалба против Решение № 1531/19.10.2022г. по гр.дело № 2694/2022г. по описа на Районен съд-П. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищците сумата от 552.30 лв., представляваща дължим неплатен остатък по договор за наем на земеделска земя № 31900020/09.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2022г. до окончателното й плащане, сумата от 478.20 лв. – дължим наем по договор за наем на земеделска земя № 32000020/24.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2022г. до окончателното й плащане, сумата от 86.50 лв. – лихва забава върху главницата от 552.30 лв. за периода от 01.11.2020г. до 18.05.2022г. и сумата от 26.43 лв. – лихва за забава върху сумата от 478.20 лв. за периода от 01.11.2021г. до 18.05.2022г. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост, като излага подробни съображения в тази насока. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което тези искови претенции бъдат отхвърлени. Претендира направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, които в срока по чл.263 ал.1 ГПК не са подали отговор.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата 1 на обжалването – и допустимо.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл. 232 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане от ответника на сумата 552.30 лв. наемна цена за стопанската 2019/2020г. по договор за наем на земеделска земя от 09.10.2018г., заедно с лихва за забава от 86.50 лв. от 01.11.2020г. до 18.5.2022г.; сумата 1030.50 лв. наемна цена за стопанската 2020/2021г. по договор за наем на земеделска земя от 24.04.2019г., заедно с лихва за забава от 56.96 лв. от 01.11.2021г. до 18.5.2022г.; както и законната лихва върху главниците за времето от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Ищците Г. Л. Д. и В. Г. П., чрез упълномощения си процесуален представител твърдят в исковата си молба, че на 09.10.2018г. наследодателката им Х.А.И., починала на 3.10.2020г., сключила с ответника договор за наем № 31900020/09.10.2018г за стопанската 2019 / 2020г., а на 24.09.2019 сключила с ответника договор за наем № 3200020/ 24.09.2019г. за стопанската 2020/2021г. Твърдят, че на 25.10.2020г. получили от ответника сумата от 478,20 лева, представляваща част от дължимия наем за стопанската 2019/2020г., тъй като дължимият наем се заплаща не по – късно от 30.10. на стопанската година. По договора за стопанската 2020/2021г. твърдят, че плащания не са извършвани.

Ответникът „Напредък 2020“ ООД гр.П., чрез пълномощника си оспорва исковете.

Твърди, че с наследодателката на двамата ищци Х.И. имало сключени договори за наем на земеделска земя и за стопанската 2017/2018 и 2018/2019г. Твърди, че по отношение на три от договорите лично наследодателката им е получила дължимия наем. Представя разписка от 16.10.2017г., РКО от 10.10.2018г. и разписка от 24.09.2019г. Твърди, че след смъртта на наследодателката, на 25.10.2020г. първият ищец получил сумата от 478,20 лева, което било предварително заплащане на дължимия наем за 2020/2021г. по договор за наем от 24.09.2019г. Твърди, че поради фактическа грешка в резултат на съвпадение на имена на друго лице, в разписката от 25.10.2020г., заплатил на ищцата 478,20 лева.

Настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че предявените искове с правно основание чл. 232 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са основателни и доказани.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.

В случая, в тежест на ответника-жалбоподател е да проведе главно, а следователно и пълно доказване, относно факта на изпълнение на задълженията си за заплащане на наемната цена по двата договора за наем. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от жалбоподателя доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърденията му в отговора на исковата молба, че е изпълнил изцяло задълженията си за заплащане на 2 наемната цена за стопанската 2019/2020г. и частично задълженията си за заплащане на наемната цена за стопанската 2020/2021г.

Въпреки установените факти по делото, че между страните са сключени четири договора за наем за период 2016г.-2019г., в представените от жалбоподателя разписки за получени суми от наследодателката на ищците Х.И., никъде не е посочено точно основанието, на което са заплатени тези суми – конкретния договор за наем на земеделска земя и за коя година се отнася плащането. Такова конкретно основание се съдържа само в представения от жалбоподателя РКО от 10.10.2018г., която обаче касае плащане по договор за наем за стопанската 2017/2018г., който договор за наем и период не е предмет на настоящото дело.

От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договорите с наследодателката на ищците са начислени суми в счетоводните регистри с посочени стопански години 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020. Липсва отразено в счетоводството на ответника плащане по договор с наследодателката на ответниците за стопанската 2020/2021г. На ищцата са заплатени от ответника 478.20 лв. на дата 25.10.2020г., които според признанията й, а и според заключението на вещото лице са дължима наемна цена за стопанската 2019/2020г.

Съдът не споделя развитите във въззивната жалба доводи, че въпреки неточното отчитане в счетоводството на ответника на извършените погашения със задълженията по договора, крайното счетоводно салдо отразявало вярно действителното задължение на наемателя към наемодателя.

По делото липсват писмени доказателства и първични счетоводни документи по смисъла на чл.7 от ЗСч, съдържащи предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция - съгласно чл.6, ал.1, т.4 от ЗСч, за извършени пращания от ответника на наемна цена по договори за наем от 09.10.2018г. и от 24.09.2019г., за стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г. Освен това, според заключението на допуснатата и изслушана СИЕ по делото, в счетоводството на ответника плащанията по договор за наем с наследодателката на страните за стопанската 2020/2021г. изобщо не са отразени.

При липсата на първични счетоводни документи за това, и при данните и признанието на наемодателя за нередовно воденото от ответника счетоводство, не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателя, развит в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че плащанията на наемната цена по всичките сключени общо четири договора за наем между страните - включително и по процесните два договора, са извършвани преди срока. Този си извод жалбоподателят основава само и единствено на тази част от заключението на вещото лице, че неизплатеният остатък /счетоводно салдо/ по всичките четири договора бил 546.50 лв., което обаче съдът не възприема, като счита същото за необосновано.

Въпреки твърденията на жалбоподателя, че плащането по всеки един от четирите договора, сключени с наследодателката на въззиваемите, сключени 2016-2019г., се е извършвало предварително – още предишната стопанска година, и поради тази причина в 3 счетоводството по грешка отразявало извършени плащания на задълженията на дружеството за следващата стопанска година, в настоящата календарна, от представеният от него РКО от 10.10.2018г. /на л.31 от гр.д. № 2694/22г. на РС П./, безспорно се установява, че отразеното там плащане е по договор „за стопанската 2017/2018г.“, а не касае бъдещ период /следваща стопанска година/ или договор. В тази си част, заключението е в явно противоречие със събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно с РКО от 10.10.2018г., отразяващ едно единствено актуално конкретно плащане на наемна цена по договор за наем, и то е извършено в същата стопанска година, като следва и да е осчетоводено коректно в същата година, а не за бъдещ период.

При категорични данни и признание на ответника за неточното водено счетоводство при наемателя и при платени суми, отразени в сметка 501 /каса/, където липсват изобщо данни за плащане за стопанската 2020/2021г., въпреки доказателствата по делото за сключения договор от 24.09.2019г. за период 01.10.2020г. – 01.10.2021г. и дължима наемна цена по него, не може да бъде споделен извод за правилност и на отразения в СИЕ резултат в счетоводна сметка 499 /кредитно салдо/, по отношение на салдото в края на годината и неплатения остатък, касаещ и неотразената стопанска година. Обратно – при извод за редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство, то в него изобщо липсва отразяване на извършено плащане за стопанската 2020-2021г., което касае договора за наем от 24.09.2019г., а за стопанската 2019-2020г. и по договора за наем от 09.10.2019г. е отразено частично плащане на сумата 478.20 лв., което отново обосновава неправилност на извода по отношение на отразения остатък по счетоводно салдо.

Поради изложените мотиви, исковете на Г. Л. Д. и В. Г. П. за заплащане от ответника на сумата 552.30 лв. наемна цена за стопанската 2019/2020г. по договор за наем на земеделска земя от 09.10.2018г., заедно с лихва за забава от 86.50 лв. от 01.11.2020г. до 18.5.2022г.; сумата 1030.50 лв. наемна цена за стопанската 2020/2021г. по договор за наем на земеделска земя от 24.09.2019г., заедно с лихва за забава от 56.96 лв. от 01.11.2021г. до 18.5.2022г.; както и законната лихва върху главниците за времето от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, са основателни и доказани.

С оглед на това и атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като жалбата на жалбоподателя „Напредък 2020“ ООД гр.П. против него е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на ответниците по жалбата Г. Л. Д. и В. Г. П. разноските по делото в размер на за 500 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1531/19.10.2022г. по гр.дело № 2694/2022г. по описа на Районен съд – П., в частта, в която „Напредък 2020“ ООД гр.П., ЕИК 204075187 е осъдено да заплати на Г. Л. Д. и В. Г. П. сумата от 552.30 лв., представляваща дължим неплатен 4 остатък по договор за наем на земеделска земя № 31900020/09.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2022г. до окончателното й плащане; сумата от 478.20 лв. – дължим наем по договор за наем на земеделска земя № 32000020/24.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2022г. до окончателното й плащане; сумата от 86.50 лв. – лихва забава върху главницата от 552.30 лв. за периода от 01.11.2020г. до 18.05.2022г. и сумата от 26.43 лв. – лихва за забава върху сумата от 478.20 лв. за периода от 01.11.2021г. до 18.05.2022г.

ОСЪЖДА „Напредък 2020“ ООД, ЕИК 204075187, с адрес в гр.П., ул. Св.Св. Кирил и Методий № 18, офис 7, да заплати на Г. Л. Д. с ЕГН *** от гр.П., ж.к. "С" и В. Г. П. с ЕГН **********, от гр.П., ул. "П", сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________