Решение № 1226 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2613/2024
- Вид
- Решение № 1226
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 25.10.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1226 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502613 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 33550/12,08,2024 г. от Ж. П. Г., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 1113/2020 по описа на ЧСИ М.
Станчева-Цойкова с рег. № 822, район на действие – ПОС, против Постановление на ЧСИ от 16,07,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. От съда се иска да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да приеме, че е налице соченото основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят „ВиК“ неоснователност на жалбата.
ЕООД
–
Пловдив заявява становище за
Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – предявена е в срок от легитимирана страна срещу 1 подлежащ на обжалване акт.
Изпълнително дело № 1113/2020 г. е образувано първоначално пред ДСИ при РС Пловдив по молба от 14,11,2005 г. въз основа на изпълнителен лист от 31,10,2005 г., издъден по ч. гр. д. № 5871/2005 г. на РС Пловдив. Предмет на изпълнение са парични вземания.
С молбата за образуване е посочен изпълнителен способ – продан на движими вещи. С разпореждане на съдебния изпълнител за 06,04,2006 г . е насрочено извършване на опис, длъжникът не е открит.
Впоследствие регулярно са постъпвали искания от взискателя и са предприемани изпълнителни действия: по молби от 05,02,2008 г. е насрочен опис за 14,04,2008 г.; по молба от 05,03,2010 е насрочен опис за 13,04,2010 г., отсрочен за 26,05,2010; по молба от 20,04,2011 г. е насрочен опис за 31,08,2011 г. С молба от 14,02,2013 г. взискателят е пхрисъединил за изпълнение ново вземане срещу същия длъжник ; с молба от 09,05,2013 г. е поискано насочване на изпълнението върху движими вещи на длъжника и е насрочен опис за 21,06,2013 г.стъпили са искания за опис и продажба на движими вещи на 22,12,2014 г.; 02,09,2016 г., на 01,02,2018 г.; с молба от 05,12,2018 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; на 05,10,2020 г. е поискано извършване на опис и продажба на движими вещи.
По искане на взискателя делото е прехвърлено на ЧСИ М. СтанчеваЦойкова на 30,10,2020 г. С молба от 29,01,2021 г. е поискано налагане на запори върху вземания на длъжника. Ново искане от взискателя постъпва на 29,06,2022 г. и на 18,11,2018 г. са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Въз основа на същите по изпълнителното дело регулярно постъпват суми до 27,10,2023 г. Въз основа на молба от 21,06,2024 г. е наложен нов запор на вземания на длъжника, въз основа на който са събрани суми.
С молба вх. № 27755/25,06,2024 г. длъжникът е предявил искане за прекратяване на производството на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради бездействие от страна на взискателя за период от две години, както и поради липса на подлежащо на изпълнение вземане, като се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение на изпълняваните задължения.
Това искане правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното разпореждане, тъй като липсват основания за настъпване на твърдяната от длъжника перемпция. За да достигне до този извод, ПОС взе предвид следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са извършвани.
Посочените по-горе множество молби от взискателя с искания за предприемане на конкретни изпълнителни способи и извършване на съответни изпълнителни действия прекъсват срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като съдържат искания не само за извършване на необходимите справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, но и за прилагане на конкретни изпълнителни способи в зависимост от резултата от проверките. Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.
За пълнота: Предявеното от длъжника (с искането пред ЧСИ и с жалбата пред ПОС) възражение за недължимост на изпълняваното вземане поради погасяването му по давност стои вън компетентността на съдебния изпълнител.
Със същото се повдига материалноправен спор, чието разрешаване е предоставено на съда (чл. 439 от ГПК).
С оглед изложеното жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 33550/12,08,2024 г. от Ж. П. Г., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 1113/2020 по описа на ЧСИ М. Станчева-Цойкова с рег. № 822, район на действие – ПОС, против Постановление на ЧСИ от 16,07,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4