Решение № 249 от 24.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Петрич, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230100197 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1171/08.02.2024 г., подадена от К. С. Ц., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. М. В. М. срещу "С.К." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Ц. ш.“ № ***, ет.*, представлявано от Н. П. П..

Ищецът сочи, че на 11.12.2022 г. с ответника е сключил Договор за потребителски кредит № 780284/11.12.2022 г. , по силата на който последният е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 100 лева. По силата на постигнатите договорености ищецът се задължил да върне главницата ведно с възнаградителна лихва, чрез заплащане на 29 погасителни вноски, при ГПР 49,87 % и ГПЛ 40,05 %, или общо сумата от 1 245,11 лева.

Ищецът твърди, че по силата на чл.11, ал.1 от Договора се е задължил в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави на кредитодателя обезпечение, по начина и по реда, съобразно чл.5 от договора, като при неизпълнение на това задължение дължи на заемодателя неустойка в размер на 784, 89 лева.

В исковата молба се релевират подробни съображения, с които се обосновава становище за нищожност на процесната неустоечна клауза 1 противоречие с добрите нрави, неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и нарушение на закона - чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна неустоечната клауза на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 780284/11.12.2022 г., сключен между страните по делото, съгласно която клауза ищецът дължи неустойка в размер на 784,89 лева, като противоречаща на добрите нрави, противоречаща на закона - чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът сочи писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Претендира съдебни разноски.

В срока за отговор ответникът депозира писмен отговор, обективиращ насрещна искова претенция - предявена като частичен иск - да се осъди К. С.

Ц. да заплати на дружеството част от дължимата и непогасена главница в размер на 1 100 лева, а именно сумата от 291 лева. Дружеството навежда подробни съображения за неоснователност на релевираните в исковата молба на Ц. правни аргументи в подкрепа на предявения иск за нищожност на неустоечната клауза. Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства.

Ответникът по насрещния иск депозира в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва насрещната претенция като допустима, но неоснователна. Навежда доводи, че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване на действителния размер ГПР, чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК. Счита, че договорът следва да бъде обявен за недействителен. Позовава се на съдебна практика. Счита, че на ищеца /по насрещния иск/ не следва да се присъждат разноски. Цитира съдебна практика.

Съдът е допуснал до съвместно разглеждане предявения от ответника като частичен насрещен осъдителен иск.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

2

Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на сключване на Договор за паричен заем № 780284/11.12.2022 г. между страните по делото, съгласно който дружеството-ответник е предало на ищеца Ц. паричен заем в размер на 1 100 лева, а последният се е задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 29 седмични вноски, в срок до 05.07.2023 г., при ГПР 49,87% и ГЛП 40.05 %, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора или общ размер на сумата 1 245,11 лева /чл.3, т.12 /; по силата на постигнатите договорености / чл.5 / Ц. се е задължил да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в три дневен срок от сключване на сделката, като при неизпълнение на това задължение е уговорено право на кредитора да получи неустойка в размер на 784,89 лева, която е включена в погасителния план, към всяка погасителна вноска или общо сумата от 2 030 лева.

Съгласно чл.5 от Договора страните са уговорили задължение за кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне едно от следните обезпечения:

-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;

- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; б. При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата в страната; в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; е/. Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, 3 съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи.

Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.

Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните, същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 784, 89 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5 обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1 погасителен план.

Не се спори по делото, че ищецът не е предоставил уговореното в чл.5 обезпечение.

Съгласно неоспореното от страните и необорено от останалите доказателства по делото извлечение за извършени плащания по процесния договор, издадено на 10.05.2024 година от "С.К.", ищецът Ц. е извършил на основание процесния договор общо плащания в размер на 949 лева, с която кредитодателят е отразил като погасени следните задължения на кредитополучателя: 2197,13 лева главница – дължима за периода 13.02.2023 г. до 07.05.2023 г., с което са погасени изцяло 10 седмични вноски и частично 11 вноска; 79,33 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 13.02.2023 г. до 07.05.2023 г., с която са погасени изцяло 10 вноски за периода по погасителен план от 21.12.2022 г. до 22.02.2022 г.; неустойка в размер на 345,99 лева, за периода от 13.02.2023 г. до 07.05.2023 г. , с която са погасени изцяло 10 погасителни вноски за периода по погасителен план от 21.12.2022 г. до 22.02.2023 г.; законна лихва в размер на 226, 55 лева, за периода от 13.02.2023 г. до 07.05.2023 г., дължима за периода от 01.02.2023 г. до 01.05.2024 г.

Съгласно събраните по делото доказателства за актуални трудови доходи и деклариран осигурителен доход се установи, че считано от 29.08.2023 г. Ц. работи в „С. К. Т.“ ЕООД, с основна заплата 1 765 лева.

Установи се, че ищецът Ц. е баща на Бл.К. Ц., родена на **.**.**** г. и на 4

Т.К.Ц., родена на **.**.****г.

По делото не се представиха доказателства от К. Ц., въпреки вмененото му от съда задължение, да представи доказателства за имущественото си състояние.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.

Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва клауза /чл.11 от договора/ за задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5.

Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.

Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. № 818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното 5 вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Доколкото това противоречие възниква още при сключване на процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и като такъв следва да се уважи.

За пълнота на изложението следва да се посочи:

Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.