Решение № 385 от 04.12.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. гр. Лом, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101856 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД/, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ’’Цариградско шосе” № 159, чрез пълномощник адв. Р. Д. от САК, против П. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Лом, обл. Монтана, ул. ******, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 107 ЗЕ - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 547,64 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 537,26 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ главница за доставена електрическа енергия за периода от 02.10.2021 г. до 02.04.2022 г. и 10,38 лв.

/десет лева и тридесет и осем стотинки/ лихва за забава върху главницата за периода от 25.11.2021 г. до 30.05.2022 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 08.06.2022 г., до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч.гр.д. № 1022/2022 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ “ ЕАД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ “ ЕАД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 02.10.2021 г. до 02.04.2022 г.. От своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати 1 доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-135-11/29.11.2006 г. Дружеството е доставяло на П. М. П., с ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се гр. Лом, ул. **, с ИТН ******, ел.енергия за периода от 02.10.2021 г. до 02.04.2022г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ “ ЕАД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Лом, по което е образувано ч.гр.дело 1022/2022 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д 1022/2022г. е връчена по реда на чл.47 ГПК, с оглед на което заповедният съд е постановил разпореждане от 30.08.2022г., с което е указал на заявителя, че може да упражни своето право и да предяви иск за вземането, предмет на заповед № 625 от 09.06.2022г. по ч.гр.д.

1022 от 2022 г. по описа на Районен съд-Лом. Ищецът е начислил лихва върху главниците по всяка фактура за процесния период, описана в исковата молба. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника П. М. П..

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не изпраща процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от особения представител адв. Ц. П. Ц. от МАК. Същият застъпва становище, че са представени убедителни писмени доказателства, сочещи на основателност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Лом на 08.06.2022 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело 1022/2022 г.

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по посоченото частно гражданско дело. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което е обусловило и подаването на исковата молба след дадени от заповедния съд указания на ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът е депозирал в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК установителен иск срещу ответника.

От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че ответникът е потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество, и страните са се намирали в облигационни правоотношения. Този факт се установява от приложените по делото справка за консумация на клиент, Заявление за продажба на 2 ел.енергия за битови нужди от 21.04.2017 г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от 14.11.2016 г., № 34, том Х, рег. № 7945, дело № 929 от 2016 г. на Д.М. – нотариус с рег. № 393 от РНК, видно от който ответникът е титуляр на партида с клиентски номер № ****** за електроснабдения имот в гр. Лом, обл. Монтана, ул. ******, като наличието на облигационно правоотношение не е оспорено от ответника.

Следователно ответникът е потребител на електрическа енергия, доставяна за посоченото жилище в гр. Лом, с посочения клиентски номер. От изложеното може да се заключи, че към датата на издаване на фактурите, представени от ищеца, ответникът е бил потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество и страните са се намирали в облигационни правоотношения.

Ищцовото дружество е издало фактури за реална консумация на електрическа енергия през исковия период - от 02.10.2021 г. до 02.04.2022 г., а именно: Фактура No 0325350803 от 10.11.2021 г. на стойност 0,25 лева за периода 02.10.2021 г. - 01.11.2021 г., Фактура No 0328898312 от 10.01.2022 г. на стойност 0.47 лева за периода 03.12.2021 г. - 02.01.2022 г., Фактура No 0330317818 от 10.02.2022 г. на стойност 221.98 лева за периода 03.01.2022 г. 01.02.2022 г., Фактура № 0332220862 от 10.03.2022 г. на стойност 164.12 лева за периода 02.02.2022 г. - 02.03.2022 г., Фактура № 0333834298 от 11.04.2022 г. на стойност 150.44 лева за периода 03.03.2022 г. - 30.03.2022 г., на обща стойност 537,26 лв., колкото е размерът на общо претендираната главница.

По делото не са представени от ответника доказателства за извършени плащания или за настъпило погасяване чрез други погасителни способи, като не се и твърди да е налице погасяване на задължението. Не са наведени и други възражения, сочещи на недължимост на вземането. Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно. Следва да се посочи като относимо в тази връзка подаденото от ответника Заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 05.04.2022 г., подадено на дата, следваща края на исковия период, което също индикира за наличието на неплатени задължения от ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно т.

9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

3

От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че между страните по делото са съществували валидни договорни отношения по повод продажба на електрическа енергия. Във връзка с това били издадени фактури, както са посочени по-горе. Липсва спор, че вземанията по тях не са заплатени.

Гореизложеното обосновава извод, че установителният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

По разноските :

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Решението в т.см. обаче, е предпоставено от изхода на делото.

Отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Ищецът за исковото производство е довнесъл държавна такса в размер на 75 лева, адвокатско възнаграждение - 140 лв. и възнаграждение за особен представител - 400 лева, или общо 615 лева разноски за исковото производство.

По разноските в заповедното производство: Исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. Поради това в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното производство – 25 лева за държава такса и 75 лева за адвокатско възнаграждение, или общо 100 лева.

Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат съобразно уважената част на иска, т.е. в цялост.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че П. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. ******, дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД/, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

’’Цариградско шосе” № 159, вземане в размер на 547,64 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), от които: 537,26 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ главница за доставена електрическа енергия за периода от 02.10.2021 г. до 02.04.2022 г. и 10,38 лв. /десет лева и тридесет и осем стотинки/ лихва за 4 забава върху главницата за периода от 25.11.2021 г. до 30.05.2022 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.06.2022 г., до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1022/2022 г. по описа на PC – Лом.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Лом, обл. Монтана, ул. ******, да заплати на «ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ» АД/, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Леон Връшка и Димчо Станев, деловодни разноски, сторени в исковото производство - общо 615,00 лева /шестстотин и петнадесет лева/, както и 100,00 лева /сто лева/ разноски, направени по ч. гр. дело № 1022/2022 г. по описа на ЛРС.