Решение № 5203 от 18.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5203 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100509499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 43870/03.06.2024 г., по описа на ЧСИ С.Я., подадена от С. А. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20228440402396/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., срещу осъществен въвод във владение на недвижим имот от 29.05.2024 г., обективиран в Протоколи за въвод във владение на недвижим имот от 29.05.2024 г., по отношение на: Самостоятелен обект в сграда – жилище (апартамент) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Столична община, район „Средец“, ул. „*******, ап.3, с площ от 105,62 кв.м., стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1 (едно). Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, ***,

***, ***, над обекта: ***, заедно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата с площ от 9,50 кв.м., при граници/съседи: избения коридор, д-р Н.И..П. Г.а, разпределително избено 1 помещение и улица „Аксаков“, заедно с таванско помещение с площ от 8,60 кв.м., при граници/съседи: д-р Л.И. Г., вх.Б и коридор, заедно с таванска стая, с площ от 13 кв.м., при граници/съседи: С.Г., М.Х.Г., ул. „Раковски“ и коридор, заедно с 17124/251018 ид.ч. от асансьора на вх.Б на сградата, заедно с 587/7045 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Столична община, район „Средец“, ул.

„******* с площ от 416 кв.м., при граници и съседи: ***, ***, ***, ***.

В жалбата се излагат твърдения за липсата на активна процесуална легитимация на взискателя, с доводи, че същият не е носител на права, които да бъдат реализирани в хода на изпълнителното производство. Посочва още и че съдебният изпълнител неправилно не е извършил проверка на представителната власт на лицето, по чиято молба е извършен обжалваният изпълнителен способ. В допълнение излага съображения за ненадлежно уведомяване за насрочения въвод, тъй като призовката била получена от адв.

С. Г., с когото жалбоподателят не поддържал контакт. С оглед на гореизложеното моли да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен извършеният на 29.05.2024 г. въвод във владение на недвижим имот по изпълнително дело 20228440402396/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я..

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело М.Л.

С. депозира писмено становище. Посочва, че частната жалба е недопустима, в частта й с която са релевирани доводи относно процесуалната му легитимация като счита, че същите не са посочени в разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК като основание за обжалване на изпълнителното действие. В условията на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна в посочената част. Счита, че частната жалба е неоснователна и в частта й, с която се твърди нередовност на уведомяването на длъжника за извършването на въвода. Поддържа, че длъжникът е бил надлежно уведомен за изпълнителното действие чрез връчване на призовка на упълномощения му адвокат. С оглед на горното, моли да бъде постановено решение, с което подадената жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение, а обжалваното изпълнително действие да бъде потвърдено.

2

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Я., рег.

№ 844 на КЧСИ, излага съображения относно недопустимостта на жалбата, поради изчерпателното уреждане на основанията, на които въводът във владение може да бъде обжалван, респективно за неоснователност в останалата й част. Поддържа, че длъжникът е бил надлежно уведомен за изпълнителното действие чрез упълномощен представител – адвокат, чието пълномощие не било оттегляно. Моли съдът да потвърди предприетото от него изпълнително действие.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира следното :

Изпълнително дело № 20228440402396/2022 г., по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на взискателя М.Л. С., легитимиращ се с издаден в негова полза изпълнителен лист от 28.09.2022 г.

На 03.01.2023 г. на длъжника С. А. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е бил уведомен и за насрочен въвод във владение на недвижимия имот на 27.01.2023 г. Последният е бил отложен на основание чл.

523, ал.2 ГПК, тъй като в имота е намерено трето лице, което е заявило права, изключващи правата на взискателя. Подадената от това лице молба за спиране на изпълнението е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт.

С молба от 23.04.2024 г. взискателят по делото М. С. е поискал от ЧСИ С.Я. да предприеме принудителни действия по въвод във владение в процесния имот, който е бил насрочен за 29.05.2024 г. от 11:00 ч.

Призовката за принудително изпълнение относно насрочения въвод е получена от адв. С. Г. – пълномощник на длъжника – на 14.05.2024 г. С молба от 15.05.2024 г., изпратена по електронна поща на ЧСИ Я., адв. Г. е заявил, че няма връзка с упълномощителя му и длъжник по делото, поради което не може да го представлява.

На 29.05.2024 г. от 11:00 ч. е извършен въвод във владение на взискателя С. в недвижимия имот, на който са присъствали: длъжникът С. А. Г., К. С.а – пълномощник на взискателя и адв. Т.С. – пълномощник на С.А. – трето лице, заявяващо права върху недвижимия имот.

На 03.06.2024 г. е постъпила жалбата на длъжника Г. срещу извършения въвод, по която е образувано настоящото производство.

3

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 3 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител, поради което жалби срещу други действия не са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. С оглед на това въведените от длъжника твърдения в частната жалба относно липсата на активна процесуална легитимация на взискателя, и липсата на проверка на представителната власт на лицето, по чиято молба е извършен обжалваният изпълнителен способ, не са сред кръга на посочените основания за обжалване в чл. 435, ал.2, т.3 ГПК, поради което и не подлежат на проверка от съда в настоящето производство.

Жалбоподателят излага съображения

4 за липсата на надлежно уведомяване за насрочения въвод във владение, тъй като призовката за изпълнителното действие била получена от адв. С. Г., с когото длъжникът по изпълнителното дело не поддържал контакт.

Разпоредбата на чл. 522, ал. 1, изр. второ ГПК вменява задължение на съдебния изпълнител да уведоми страните за насрочения ден и час за въвода.

По аргумент от разпоредбата на чл. 522, ал. 1, изр. четвърто, предложение първо ГПК, се извежда необходимостта длъжникът да е уведомен преди пристъпването към принудителното му извеждане, с оглед осигуряване на възможност да изпълни доброволно задължението си да напусне имота.

Предоставянето на тази възможност на длъжника е възведено като положителна процесуална предпоставка за пристъпване към принудителното му отстраняване от имота. В конкретния случай ЧСИ С.Я. е уведомил длъжника по изпълнителното дело за датата и часа на въвода във владение с призовка за принудително изпълнение, получена на 14.05.2024 г. от пълномощника му адв. С. Г.. Съгласно чл.33 ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, а според чл. 39, ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

В конкретния случай по изпълнителното дело са налице данни, че длъжникът е представляван от адв. С. Г. с пълномощно от 22.02.2023 г.

Следователно към момента на връчване на призовката на адв. Г., същият е бил с валидно учредена представителна власт. С оглед на това съобразно правилото на чл. 45 ГПК връчването на пълномощника се смята за лично връчване и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му съдът (в случая частният съдебен изпълнител) не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл. 35 ГПК и чл. 36 ГПК/. В изпълнителното дело не се съдържат данни за оттегляне на упълномощаването. Ден след получаване на призовката, а именно на 15.05.2024 г. адв. Г. е депозирал по електронната поща на ЧСИ С.Я. молба, с която заявява, че не може да представлява длъжника в изпълнителното производство, тъй като не поддържа контакт с него. Дори и да се приеме, че със същата упълномощеният адвокат се отказва от учредената в негова полза представителна власт, същото има действие занапред и не опорочава редовността на извършеното уведомяване с 5 призовка от 14.05.2024 г. Следователно, с връчената на 14.05.2024 г. призовка за принудително изпълнение на адв. Г. длъжникът е редовно уведомен, а обжалваното изпълнително действие на ЧСИ С.Я. - въвод във владение, обективирано в протоколи от 29.05.2024 г. по изп. дело № 20228440402396/2022 г., се явява законосъобразно и жалбата за неговата отмяна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 437, във вр. с чл. 435, ал.

2, т. 3 от ГПК, жалба с вх. № 43870/03.06.2024 г., по описа на ЧСИ С.Я., подадена от С. А. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20228440402396/2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., срещу осъществен въвод във владение на недвижим имот от 29.05.2024 г., обективиран в Протоколи за въвод във владение на недвижим имот от 29.05.2024 г., по отношение на: Самостоятелен обект в сграда – жилище (апартамент) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, Столична община, район „Средец“, ул. „*******, ап.3, с площ от 105,62 кв.м., ведно с принадлежностите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6