Решение № 142 от 22.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900010 по описа за 2025 година

ИЩЦИТЕ – В. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр.Е.П., ул. „Н.Й.В.“ №9, вх.А, ет.4, ап.10 и Г. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес - гр.Р., ул. Н.Й.В. 1Б1 вх.2, ет.5, ап.13, чрез пълномощника си адвокат Е. Б. от САК, със съдебен адрес гр. С., ж.к. М. 3“, бл.383, партер са предявили обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 557, ал.1, т.2, б.

„в“ от КЗ срещу Г.О., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Г.И.“ № 2, за заплащане на сумите в размер от по 100 000 (сто хиляди) лева - главници, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания, в резултат на смъртта на техния втори баща - П.К.П., настъпила вследствие на ПТП от 08.11.2023г., осъществило се на ПП I-5, между гр. В. Т. и с. Самоводене, при км 100.500, между товарен автомобил марка „ДАФ” с турска рег.№ 27APJ791, управляван от турският гражданин Ю.М. и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН, управляван от К.К. Д.а, по вина на водача на товарния автомобил, управлявал го без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Зелена карта“, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 04.12.2023г. - датата на депозиране на молбата за изплащане на обезщетенията пред Г.О., до окончателното заплащане на обезщетенията.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

С протоколно определение на съда от 30.09.2025г. е допуснато изменение на предявените от ищците против Г.О. искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ, чрез увеличение на техния размер от 100 000 лева на 130 000 лева за всеки един от ищците.

1

В исковата молба се твърди, че 08.11.2023г. около 14,40ч. на път ПП I-5, км. 100+050, турският гражданин Ю.М., управлявайки товарен автомобил марка „ДАФ” с турска рег. № 27APJ791 нарушил правилата за движение по пътищата, предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на П.К.П..

Ищците сочат още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП било образувано ДП № 1143/2023г. по описа на РУ-В.Т., съответно пр.пр. №3565/2023г. по описа на ОП - В.Т. и към настоящия момент наказателното производство било приключило с постановена по НОХД № 9/2024г. по описа на ОС-В.Т. влязла в сила присъда. С последната турският гражданин Ю.М. бил признат за виновен за процесното ПТП и съответно за смъртта на П.К.П..

Изложено е още от ищците, че в резултат на пътнотранспортното произшествие им били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от възникването на процесното ПТП и се изразяват в морални болки и страдания, които те претърпели вследствие на внезапната и нелепа смърт на П.П., който бил техен втори баща, но се превърнал в единствен след раздялата на техните родители.

Ищците твърдят, че от 1994г., когато майка им заживяла на семейни начала с П.П., последният се превърнал в техен единствен баща. Излагат, че биологичният им баща не се интересувал от тях и съответно не се грижил за тях.

Ищците сочат в исковата си молба още, че след смъртта на П.П. изгубили своя небиологичен, но единствен баща. Той бил най-добрият баща за тях, през всичките години, през които били заедно, тъй като се грижел за тях като за родни деца. Бил им опора, съветник и другар.

Поддържа се още в исковата молба, че ищците са предявили на 04.12.2023г. претенция за обезщетение на неимуществени вреди пред ответника, тъй като процесното МПС - товарен автомобил марка „ДАФ” с турска рег.№ 27АР1791 нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или Зелена карта. По повод на молбата им била образувана претенция № 23210263/04.12.2023г., но ответникът отказал да изплати обезщетение на ищците.

Ищците считат, че справедливият размер на застрахователно обезщетение, което би могло да възмезди неимуществените вреди, които търпят е в размер на по 130 000 лева за всеки от тях.

Претендира се и законната лихва върху присъдените обезщетения от датата на уведомяване на Г.О. – 04.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. К. Я., с който се оспорват предявените искове изцяло по основание и размер и се прави искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С отговора на исковата молба Г.О. е посочил, че е отказал изплащането на 2 застрахователни обезщетения на ищците, тъй като П.П. не е бил техен биологичен баща, както и поради факта, че не е установил особена близост между тях и П.П..

С отговора на исковата молба са оспорени изложените в исковата молба твърдения на ищците и са изложени съображения касаещи съществото на спора.

Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците В. Д. Д. и Г. Д. Д. да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П.К.П..

Оспорват се с отговора на исковата молба предявените искови претенция в размер на по 100 000 лева, за неимуществени вреди, като изключително завишени, с доводи, че не отговарят на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП и като противоречащи на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът оспорва по основание и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, предвид акцесорния му характер, поради неоснователност на главния иск.

В условията на евентуалност ответникът оспорва началния момент на претендираната законната лихва и твърди, че Г.О. следва да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда- 15.01.2025г.

Моли, съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на Г.О. всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 540.00 лева.

Ответникът е направил и искане в случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение надвишава размера от 540 лв., същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, че П.К.П. с ЕГН ********** от гр.Р. е починал на 08.11.2023г. при процесното ПТП.

Не са представени по делото доказателства за родствена връзка между ищците и починалият при ПТП П.К.П..

От представения по делото заверен препис от присъда № 10 от 22.05.2024г. постановена по НОХД № 9/2024г. по описа на ОС – В.Т. се установява, че подсъдимият турски гражданин Ю.М., роден на 20.05.1990г. Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 08.11.2023г. на ПП I-5, между гр. В. Т. и с. Самоводене, при км 100.050, при управление на МПС - товарен автомобил влекач марка „ДАФ” с турски рег.№ 27APJ791 и прикачено полуремарке марка TIRSAM, модел ХS, с турски регистрационен номер 27 UM 874, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение, предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН, собственост на К.К. Д.а от гр.Р., при което п о непредпазливост е причинил смъртта на П.К.П. – пътник в лекия автомобил марка 3

„Тойота“, модел „Ярис“ с ДК № Р 5795 КН и средна телесна повреда на водача на този автомобил - К.К. Д.а, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал.

1, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което наказание да бъде изтърпяно при общ първоначален режим. Присъдата е влязла в законна сила на 13.11.2024г.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищците, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.

Г.ев и М.Й.. Последната установява, че от 1995г. познава ищците и от тогава знае, че те живеят с П. /който съжителствал с майката на ищците/ в едно домакинство. П. нямал други биологични деца и бил приел ищците като свои деца, и се грижел много добре за тях. Г. Д. бил 1-2 клас, а В. Д. ходел все още на детска градина, когато П. заживял с майката на ищците и с тях в едно домакинство. Прибирал ги от училище, когато били втора смяна и било тъмно, водел Г. на танци и го прибирал, въобще се грижел много добре за децата, които са ищци в настоящото производство.

Ищците се отнасяли много добре с П. и били щастливи, че имат баща, защото биологичният им баща не се интересувал от тях. След катастрофата Г. организирал погребението на П., защото той живеел в Р., а В. живеел в гр.Е.П.. Свидетелката установява още, че ищците редовно ходели на струванията за П. – когато се правят 9 дни, 3 месеца, 6 месеца, година, както и от време на време ходели на гробищата заедно с майка си и други близки на П..

Видно е още от свидетелските показания на свидетелката Йорданова, че на ищците им липсва П., защото той бил човекът, който ги бил научил на всичко което знаят и им дал такава обич, каквато дори биологични бащи не давали на децата си. Към настоящия момент ищците имали свои семейства. В. живеел от 6-7 години в Софийска област, а Г. и съпругата му живеели с П. и К. в едно домакинство, като се изнесли след смъртта на П. или малко преди катастрофата. И двамата ищци имали свои деца. В. имал две деца – едното било в детската градина, другото ходело на училище, а В. имал едно дете на 2 години към настоящия момент. Г., съпругата му, К. и П. живеели заедно с децата на Г.. Жилището било двустайно и заедно с децата в него живеели 6 човека.

Свидетелят Г.ев излага, че е брат на К. и живее в С. от 2004г., поради което повече общувал със сестра си и семейството й по телефона. Преди това живеел при родителите си в Р.. Установява се от свидетелските показания на този свидетел, че Г. от доста време е семеен и живее в негов собствен дом, като бил напуснал дома на К. и П. около 2017г. В. също бил семеен и живеел в гр. С. от повече от 3-4 години /може би от 2018г./. Съвместния живот с П. на ищците започнал около 1996г. П. бил за Г. и В. бащата. Той поел възпитанието им в крехките години на децата Г. и В.. Били щастливи всички заедно. П. винаги се грижел за децата. Давал им бащинско отношение и грижовност. Свидетелят Г.ев рядко се виждал с ищците, но поддържал с тях възможните комуникации.

За периода след ПТП свидетелят сочи, че ситуацията продължава да е неприятна за всички им, включително и за ищците от гледна точка на преживяното, тъй като те чувствали 4

П. като собствен баща. Впечатленията на свидетеля са, че ищците изпитвали „носталгия“ след смъртта на П. и тази смърт за тях била „сериозен залък за преглъщане“.

На въпроси на съда свидетелят Г.ев отговори, че съвместно Г. и съпругата му, П. и К. не са живели под един покрив, а Г. и В. се обръщали към П. с „П.“.

Не е спорно между страните по делото че не е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния товарен автомобил към момента на ПТП.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от ищците до ответника с дата 04.12.2023г. е, че ищците са сезирали ответника с претенция за доброволно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на П.П.. Установява се от писма на ответника до пълномощника на ищците с изх. № № 24-01548 и 549/14.12.2023г., че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищците.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи: